Спас Чилингиров

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Спас Чилингиров
български военен офицер, генерал

Роден
Починал
12 юли 1920 г. (60 г.)
Спас Чилингиров в Общомедия
Генерал Чилингиров в Солун, 1 май 1913 г. Фото П. Лазаров

Спас Иванов Чилингиров е български офицер, генерал-майор.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Ген. Спас Чилингиров е роден на 30 януари 1860 г. През 1877 – 1878 учи във Военна Академия в Русия след което се завръща в България. Член на професионалния офицерски корпус и един от строителите на българската армия. Като млад офицер служи във Варна, Силистра и Русе. След това създава трети Бдински полк и стана командира на 35-и пехотен врачански полк.

По време на Балканските войни Спас Чилингиров е командир на 2-а бригада от 7-а пехотна Рилска дивизия състояща се от 22-и пехотен тракийски полк и 14 пехотен македонски полк. За 22 дена изтласква турската армия от Източна Македония и я освобождава. Участва в превземането на Кочани като за две денонощия разбива 16 низамска дивизия, превзема Оризаре, Виница и достига Солун въпреки подлостта на гърците и сърбите. Спас Чилингиров води единственото българско подразделение в Македония и е подчинен на сръбския генерал Степан Степанович.

Спас Чилингиров влиза с тържествен марш на 29.10.1912 в Солун и става първия военен комендант на Солун. След 20.11.1912 Спас Чилингиров вече в състава на Четвърта българска армия пресреща и разбива турците при Булаир. Загубите на турската армия са 6000 убити, 12000 ранени при незначителни български загуби.

Участвал в следните битки:

  • 5.10.1912 превземане на Дамянци и Царево село,
  • 6.10.1912 боевете при Стамир,
  • 7.10.1912 – 8.10.1912 с. Трабатовище,
  • 10.10.1912 – 11.10.1912 освобождаване на Кочани,
  • 12.10.1912 с.Берово,
  • 17.10.1912 – 18.10.1912 боевете при Керезли, Градец, Редовине,
  • 22.10.1912 – 23.10.1912 гара Демир Хисар,
  • 26.01.1913 Булаир, Доган Аслан, Червен чифлик, Байрям тепе и Сиври тепе,
  • 17.06.1913 – 18.06.1913 Злетовската река на височина 650, битката за Солун
  • 19,20,21.06.1913 боевете при Соколарци-Райчино
  • 26.06.1913 Кочани
  • 24.06.1913 Безиково, Пресека
  • 5.07.1913 Камениста чука, Драгобращ, Калиманци, Гърляно

За участие в Балканските войни е награден с военния орден за храброст 3 степен, 2 класа.

Умира на 14 юли 1920 г.

Семейство[редактиране | редактиране на кода]

Баща му Иван и майка му Катерина живеят в Пловдив.

В Силистра се среща със съпругата си Олга Тихчева /1878 – 1956/, родена в Тулча, образована дама завършила в Одеса. Тя е дъщеря на адвокат Марин Тихчев роден през 1844 в Русе и Мария Хаджииванова – внучка на Вълчан войвода и дъщеря на Иван Вълчанов и родена в Тулча.

Във Враца се раждат синът му Борис Чилингиров на 4.04.1897 и дъщеря му Надежда на 27.12.1904.

Сем. на ген. Спас Чилингиров, Враца

Военна служба[редактиране | редактиране на кода]

  • Командир на 35-ти врачански полк
  • Командир на 16-та пехотна дружина
  • Командир на 8-ми пехотен полк
  • Командир на 7-ми пехотен полк
  • Командир на 2/7 бригада
ген. Спас Чилингиров, 24.02.1917

Офицерски звания[редактиране | редактиране на кода]

  • 1878 – подпоручик
  • 1880 – поручик
  • 1883 – капитан
  • 1886 – майор
  • 1889 – подполковник
  • 1893 – полковник
  • 1912 – генерал-майор

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]


     Портал „Военна история на България“         Портал „Военна история на България          Портал „Македония“         Портал „Македония