Митю Митев

Митю Недялков Митев
краевед, разказвач и събирач на народни предания, песнопеец
Роден	4 ноември 1932 г. село Цепераните, обл. Велико Търновска
Починал	1991 г.
Семейство
Майка	баба Цана

Митю Недялков Митев е народен творец, краевед и събирач на местни предания и легенди от Тревненския балкан и по-точно в района на прохода Хаинбоаз. Той е роден на 1 ноември 1932 г. в с. Цеперани, Великотърновско. Това селце е една от двадесете и една балкански махали, в землището на с. Райковци, близо до Прохода на Републиката. Взети заедно, всички пръснати махали от с. Вонеща вода до предела на прохода са около шейсет на брой. Този сърцат бъларин е успял да събере множество разкази и предания от още живите свидетели на турското робство и Освобождението. В своеобразния си стил на народен разказвач, с което се славел и приживе, той описва историите такива каквито са били, такива каквито са ги знаели самите жители на тези изстинали огнища на българщината.

На девет години остава без баща. Преди това баща му работи като делач на траверси (горски работник). Малкият Митю завършва трети прогимназиален клас (дн. осми клас) в училището намиращо се в с. Райковци. На петнадесет годишна възраст се разболява от ставен ревматизъм и става негоден за физическа работа. От 1949 г. постъпва на работа в Райковската община, като търговски закупчик и събирач на данъци. Така започва неговото обхождане на все още населените тогава махали и колиби на Стара планина. С гъдулка под ръка, той ходи от село на село и между работата си по събиране на таксите за общината пее, свири, събира и разказва истории на хората в този край. Често замръква където го настигне нощта, храни се и преспива у различни местни селяни. А когато се организирали вечеринки и други прояви в местното читалище той бил неизменен участник.

И така, в предвид това, че тези селца се намират в непристъпната, по времето на робството, част от балкана, така наречената Дишколска община, песните и преданията изобилствали от епични истории за хайдути, комити и техните страшни истории.

Интересна е краеведската история на тази област. Дишколията, се наричала така по името на местния данък дишак – данък който турците искали на местните, след като ги нагостят, заради това, че си търкали зъбите. На този обичай, българите не оставали длъжни. Тук, в балкана било пълно с хайдути и комити, а се случвало няколко години под ред турската хазна и поща да бъдат обирани в прохода. Но това е само една незначителна част от всички достоверни и не толкова истории, които родолюбивия българин старателно записал приживе.

През 1954 г. Митю Недялков отново е покосен от болестта. Това го кара да напусне работа, но не и да спре краеведската си и артистична работа. Свиренето и пеенето в местното читалище, по сборове и седянки продължава. Събирането и записването на историите той осъществява до средата на 80-те години, когато те вече са пълни и редактирани от него, но не срещат отклик у тогавашните писателски и научни среди. Преписани на стара пишеща машина, те обикалят бюрата на множество научни работници, писатели и др., но му е отказано да бъдат отпечатани. Така той умира, в началото на 90-те, без неговата дейност да бъде издадена или запазена по какъвто и да било начин.

Всички ръкописи остават в ръцете на старата баба Цана – негова майка, която успява да ги даде на родолюбивия българин, роден в с.Цепераните – Пламен Пенчев (издател). Той, заедно с редактора Георги Бонев Георгиев издават книгата „Цеперанските хайдути“ – заглавието дадено на записките от самия Митю Митев. Придържайки се към оригиналните ръкописи, те успяват да предадат тези ценни разкази на бъдните поколения, както е била волята на Митю Н. Митев – „За да се знае и помни!“.

Издания

Митев Н., Митю. „Цеперанските хайдути“. Стара Загора, Изд-во „Аскент – Пламен Пенчев“, 2004 г. ISBN 954-91594-1-2

Външни препратки

• Дишколска община
• Село Райковци