Никола Лулчев: Разлика между версии
Kerberizer (беседа | приноси) м Бот: {{Портал Македония}} --> {{Портал|Македония}} |
м Общи промени; козметични промени |
||
Ред 8: | Ред 8: | ||
'''Никола Лулчев''' е български учител и революционер, деец на [[Вътрешна македоно-одринска революционна организация|Вътрешната македоно-одринска революционна организация]]. |
'''Никола Лулчев''' е български учител и революционер, деец на [[Вътрешна македоно-одринска революционна организация|Вътрешната македоно-одринска революционна организация]]. |
||
==Биография== |
== Биография == |
||
Лулчев е роден на 10 юни 1873 година в [[Одрин]], в [[Османска империя|Османската империя]], днес [[Турция]]. В 1891 година завършва IV клас на [[Одринска българска мъжка гимназия|Одринската гимназия]], където е съученик с [[Христо Караманджуков]]. Работи като учител в одринската махала [[Илдъръм]], село [[Драбишна]], [[Ивайловград|Ортакьойско]], [[Дедеагач]], [[Фере]], [[Димотика]] и други. В периода 1901 – 1902 година е секретар на районния комитет на ВМОРО в Дедеагач, където е учител. В Дедеагач работи заедно с [[Георги Василев (Свиленград)|Георги Василев]].<ref>Караманджуков, Христо. „Западнотракийските българи в своето култорно-историческо минало с особен поглед към тяхното политико-революционно движение“, София, 1934, стр. 251, 265.</ref> |
Лулчев е роден на 10 юни 1873 година в [[Одрин]], в [[Османска империя|Османската империя]], днес [[Турция]]. В 1891 година завършва IV клас на [[Одринска българска мъжка гимназия|Одринската гимназия]], където е съученик с [[Христо Караманджуков]]. Работи като учител в одринската махала [[Илдъръм]], село [[Драбишна]], [[Ивайловград|Ортакьойско]], [[Дедеагач]], [[Фере]], [[Димотика]] и други. В периода 1901 – 1902 година е секретар на районния комитет на ВМОРО в Дедеагач, където е учител. В Дедеагач работи заедно с [[Георги Василев (Свиленград)|Георги Василев]].<ref>Караманджуков, Христо. „Западнотракийските българи в своето култорно-историческо минало с особен поглед към тяхното политико-революционно движение“, София, 1934, стр. 251, 265.</ref> |
||
В периода 1902 – 1903 година оглавява революционния комитет във Фере. През [[Балканска война|Балканската война]] Лулчев е арестуван от турските власти в Одрин и изпратен на заточение в [[Измир]], Мала Азия. От 1913 до 1920 година е директор на основното училище в град [[Софлу]].<ref>Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893 – 1934). Биографично-библиографски справочник. София, 2001, стр. 94.</ref> |
В периода 1902 – 1903 година оглавява революционния комитет във Фере. През [[Балканска война|Балканската война]] Лулчев е арестуван от турските власти в Одрин и изпратен на заточение в [[Измир]], Мала Азия. От 1913 до 1920 година е директор на основното училище в град [[Софлу]].<ref>Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893 – 1934). Биографично-библиографски справочник. София, 2001, стр. 94.</ref> |
||
==Бележки== |
== Бележки == |
||
<references/> |
<references/> |
||
Версия от 10:05, 31 март 2020
Никола Лулчев | |
български революционер | |
Роден | |
---|---|
Учил в | Одринска българска мъжка гимназия |
Никола Лулчев е български учител и революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.
Биография
Лулчев е роден на 10 юни 1873 година в Одрин, в Османската империя, днес Турция. В 1891 година завършва IV клас на Одринската гимназия, където е съученик с Христо Караманджуков. Работи като учител в одринската махала Илдъръм, село Драбишна, Ортакьойско, Дедеагач, Фере, Димотика и други. В периода 1901 – 1902 година е секретар на районния комитет на ВМОРО в Дедеагач, където е учител. В Дедеагач работи заедно с Георги Василев.[1]
В периода 1902 – 1903 година оглавява революционния комитет във Фере. През Балканската война Лулчев е арестуван от турските власти в Одрин и изпратен на заточение в Измир, Мала Азия. От 1913 до 1920 година е директор на основното училище в град Софлу.[2]
Бележки
- ↑ Караманджуков, Христо. „Западнотракийските българи в своето култорно-историческо минало с особен поглед към тяхното политико-революционно движение“, София, 1934, стр. 251, 265.
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893 – 1934). Биографично-библиографски справочник. София, 2001, стр. 94.