Филипински език: Разлика между версии
м без интервал |
Редакция без резюме |
||
Ред 1: | Ред 1: | ||
{{Език |
{{Език |
||
⚫ | |||
|рамка=thin solid grey |
|||
| родно име = Wikang Filipino |
|||
⚫ | |||
| произношение = wɪˈkɐŋ ˌfiːliˈpiːno |
|||
|говорещи= (като тагалог)<br/>Първи език: 24 млн. (?)<br/>Втори език: над 65 млн. (?) |
|||
⚫ | |||
⚫ | |||
| регион = [[Югоизточна Азия]] |
|||
⚫ | |||
| говорещи = 42 милиона (2013) |
|||
|сем3=Мезофилипински |
|||
| писменост = [[латиница]] |
|||
⚫ | |||
⚫ | |||
|сем5=Тагалогски |
|||
⚫ | |||
⚫ | |||
| сем3 = Тагалог |
|||
⚫ | |||
⚫ | |||
⚫ | |||
| сем5 = Филипински |
|||
⚫ | |||
⚫ | |||
SIL= fil |
|||
⚫ | |||
| iso639-1 = – |
|||
⚫ | |||
| iso639-3 = fil |
|||
}} |
}} |
||
'''Филипинският език''' (наричан още '''филипино''', '''пилипино''') е [[национален език|националният]] и един от двата [[официален език|официални езика]] на [[Филипини]]те според филипинската [[конституция]] от [[1987]] г. Езикът е на практика стандартизирана версия на [[тагалог]], [[Австронезийски езици|австронезийски език]], говорен като първи език от около 15 000 000 души във Филипините към [[1995]] г.<ref>[http://www.ethnologue.com/show_language.asp?code=tgl Тагалог на ethnologue.com]</ref> |
'''Филипинският език''' (наричан още '''филипино''', '''пилипино''') е [[национален език|националният]] и един от двата [[официален език|официални езика]] на [[Филипини]]те според филипинската [[конституция]] от [[1987]] г. Езикът е на практика стандартизирана версия на [[тагалог]], [[Австронезийски езици|австронезийски език]], говорен като първи език от около 15 000 000 души във Филипините към [[1995]] г.<ref>[http://www.ethnologue.com/show_language.asp?code=tgl Тагалог на ethnologue.com]</ref> |
||
Версия от 13:12, 25 април 2020
Филипински език Wikang Filipino | |
/wɪˈkɐŋ ˌfiːliˈpiːno/ | |
Страна | Филипини |
---|---|
Регион | Югоизточна Азия |
Говорещи | 42 милиона (2013) |
Писменост | латиница |
Систематизация по Ethnologue | |
Австронезийски Малайско-полинезийски Тагалог Централнофилипински Филипински | |
Официално положение | |
Официален в | Филипини |
Регулатор | Комисия по филипинския език |
Кодове | |
ISO 639-1 | – |
ISO 639-2 | fil |
ISO 639-3 | fil |
Филипинският език (наричан още филипино, пилипино) е националният и един от двата официални езика на Филипините според филипинската конституция от 1987 г. Езикът е на практика стандартизирана версия на тагалог, австронезийски език, говорен като първи език от около 15 000 000 души във Филипините към 1995 г.[1]
История
Филипинският език е базиран на най-разпространения сред населението на островите местен език – тагалог (tagalog). Думата „тагалог“ означава „живеещ край река“. Много малко се знае за историята на езика преди идването на испанците през 16 век понеже няма запазени по-ранни текстове. Първата книга, за която се знае, че е написана на тагалог, е „Християнска доктрина“ от 1593 г. Тя е била написана на испански и две версии на тагалог – едната на местната писменост наречена „Baybayin“ (Уникод 1700-171F) и една на латиница.
През 1937 г., първото народно събрание на Филипините създава Националния Езиков Институт, който избира тагалог за основа на нов национален език. През 1961 г. този език е наречен „пилипино“ (pilipino), но по-късно е прекръстен на „филипино“ (filipino) в конституцията от 1972 г.
Понастоящем някои твърдят, че филипино е идентичен с тагалог, а според други филипино е смесица от тагалог, различни по-малко разпространени местни езици, английски и испански.
Вижте също
Източници
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Filipino language в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |