Пиер Бонар

Пиер Бонар Pierre Bonnard
френски художник
Роден	3 октомври 1867 г. Фонтене о Роз, О дьо Сен, Франция
Починал	23 януари 1947 г. Льо Кане, Лазурен бряг, Франция
Националност	Франция
Кариера в изкуството
Стил	постимпресионизъм, набизъм, интимизъм
Жанр	пейзажна живопис, Битова живопис, акт, портрет
Академия	Академия „Жулиан“ Висше училище за изящни изкуства в Париж
Направление	живопис
Семейство
Съпруга	Марта Бонар
Подпис
Пиер Бонар в Общомедия

Пиер Бонар (на френски: Pierre Bonnard, френски: [bɔnaʁ]) е френски художник – живописец и график, един от основателите на набизма – група художници, илюстратори и дизайнери си поставят задача да рисуват символичната, а не видимата същност на нещата. Сами поставят името „набисти“ от „наби“ което на иврит означава „пророк“.

Биография

Произход и образование

Бонар е роден във Фонтене-о-Роз (Fontenay-о-Roses), О дьо Сен на 3 октомври 1867 г. Израства като весел и безгрижен младеж, син на виден служител на френското военно министерство. По настояване на баща си Бонар учи право в Сорбоната и за кратко през 1888 г. практикува като адвокат. В същото време посещава часовете по изкуство в училище за изящни изкуства (Académie Julian) и решава да стане художник.

Творчески години

Бонар рисува пейзажи, градски битови сцени и композиции от живота на семейството си, обикновено в градина или в слънчеви интериори на стаи. Неговата жена Марта е неизменен персонаж в картините му в продължение на десетилетия. Бонар рисува и автопортрети, пейзажи, много натюрморти с цветя и плодове. Илюстрира творби на Пол Верлен, Октав Мирбо и Жул Ренар.

Бонар използва свободна перспектива. Известен е с най-необичайните гледни точки в композициите си, което създава най-неочаквани пространствени главоблъсканици. Изгражда картините си в хармоничен колорит от контрастни топли и студени хроматични тонове. Използва наситени, сложни цветове. Той обаче не живописва от натура, а по памет или по предварително направени ескизи, цветни или графични. Създава композициите си в ателието като опъва едновременно няколко платна върху стените на малкото си ателие. Той споделя, че ако платното е върху рамка, ще бъде ограничен в определянето на композицията, защото никога не се знае предварително какъв размер ще му е нужен. Наричат го „последния импресионист“, но той критикува импресионистите, че имат слаби, необмислени композиции и натуралистични цветове.

Късни години

През 1938 г. Бонар прави изложба в Института по изкуство в Чикаго. Той завършва последната си картина на „цъфнало бадемово дърво“ една седмица преди смъртта си на Френската Ривиера през 1947 г.

Музеят на модерното изкуство в Ню Йорк организира посмъртно ретроспекция на работите на Бонар през 1948 г., когато е трябвало да се празнува 80-ия му рожден ден.

Въпреки че Бонар избягва общественото внимание, творбите му се продават добре още приживе.

За него Анри Матис пише:

„

Да! Аз твърдя, че Бонар е велик художник за нашето време и естествено, за идните поколения.

“

.

Галерия

• 
  Родната къща на художника във Фонтене-о-Роз
• 
  Пиер Бонар (1867 – 1947) от Одилон Редон (1840 – 1916)
• 
  „Петима художници“, от ляво на дясно, стоящи, авторът (Феликс Валотон), седящи – Пиер Бонар, Едуар Вюиар, Шарл Коте и Кер-Хавиер Русел – прав.
• 
  Марта Бонар с куче (1867 – 1947)
• 
  На море под боровете 1921
• 
  Интериор на стая със стол 1913
• 
  Автопортрет 1945

Външни препратки

• В Общомедия има медийни файлове относно Пиер Бонар
• ((fr)) Сайт на музея Пиер Бонар в Льо Кане
• ((en)) Пиер Бонар в artcyclopedia.com

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Pierre Bonnard в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​ ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​