Концерт (музикална форма): Разлика между версии
м унифициране - т. н. --> т.н.; козметични промени |
{{xxx-мъниче}} → {{мъниче|xxx}} |
||
| Ред 5: | Ред 5: | ||
Обикновено концертът се нарича по името на водещия инструмент – концерт за [[пиано]], за [[цигулка]], [[виолончело]] и т.н. Обичайната форма е тричастна – първа бърза, втора бавна, трета бърза. Особена форма на концерта е „[[кончерто гросо]]”. Съществуват освен това концерти за [[хор]] и за глас и оркестър. |
Обикновено концертът се нарича по името на водещия инструмент – концерт за [[пиано]], за [[цигулка]], [[виолончело]] и т.н. Обичайната форма е тричастна – първа бърза, втора бавна, трета бърза. Особена форма на концерта е „[[кончерто гросо]]”. Съществуват освен това концерти за [[хор]] и за глас и оркестър. |
||
{{ |
{{мъниче|музика}} |
||
[[Категория:Музикални форми]] |
[[Категория:Музикални форми]] |
||
Версия от 18:52, 11 май 2020
 | За информацията в тази статия или раздел не са посочени източници. Въпросната информация може да е непълна, неточна или изцяло невярна. Имайте предвид, че това може да стане причина за изтриването на цялата статия или раздел. |  |
Концертът е музикална форма, при която един или няколко инструмента изпълняват солова партия при съотнасяне на своята тема с тази на съпровождащия оркестър.
Възниква в Италия през 16-17 в., но в сегашния си вид се оформя през 18 в. в творчеството на Йохан Себастиан Бах и Антонио Вивалди. След тях и до наши дни концертът като форма присъства в творчеството на много композитори – Роберт Шуман, Фредерик Шопен, Йоханес Брамс, Франц Лист, Едвард Григ, Николо Паганини, Пьотр Чайковски, Антонин Дворжак, Сергей Рахманинов композират блестящи образци в този музикален жанр.
Обикновено концертът се нарича по името на водещия инструмент – концерт за пиано, за цигулка, виолончело и т.н. Обичайната форма е тричастна – първа бърза, втора бавна, трета бърза. Особена форма на концерта е „кончерто гросо”. Съществуват освен това концерти за хор и за глас и оркестър.
