Епитет: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Премахнати редакции на 91.196.227.195 (б.), към версия на Zhoxy
Етикет: Отмяна
BotNinja (беседа | приноси)
{{xxx-мъниче}} → {{мъниче|xxx}}
Ред 33: Ред 33:
* [http://homohomini.wordpress.com/2007/04/15/2/ Тропи и фигури]
* [http://homohomini.wordpress.com/2007/04/15/2/ Тропи и фигури]
* [http://ivanilievlogosmaster.blogspot.com/2012/10/xiv-xv.html Епитетът в славянобългарската агиография от 14 – 15 век]
* [http://ivanilievlogosmaster.blogspot.com/2012/10/xiv-xv.html Епитетът в славянобългарската агиография от 14 – 15 век]
{{литература-мъниче}}
{{мъниче|литература}}


[[Категория:Тропи]]
[[Категория:Тропи]]

Версия от 19:37, 11 май 2020

Епитетът е художествено определение на съществен признак на някой предмет или явление. Епитетът не само пояснява, но и засилва изобразителността и изразителността на думата (към която се отнася), като предизвиква у читателя определени представи и чувства.

Примери:

• „Нощта вече покриваше с тъмното си було Черепишкия манастир."

(Ив. Вазов, „Една българка“)

• „...едно име ново, голямо, антично,

като Термопили славно, безгранично...“

(Ив. Вазов, „Опълченците на Шипка“)

• „Сънят успокояваше поне навреме тия измъчени от бедността същества; тия хлътнали от бдения и невъздържание очи; тия недояли корми; тия отслабнали и обелени от скитане крака."

(Ив. Вазов, „Немили-недраги“) .................................

Вижте също

Използвана литература

  • Илиев, И. Епитетът в славянобългарската агиография от 14 – 15 век. Пловдив. Пигмалион. 2005.

Външни препратки