Никола Бъчваров: Разлика между версии
Kerberizer (беседа | приноси) м Бот: {{Портал Македония}} --> {{Портал|Македония}} |
мРедакция без резюме |
||
| Ред 12: | Ред 12: | ||
Никола Янев Бъчваров е роден в 1853 година в [[лозенград]]ското село [[Карахадър]] (днес в [[Турция]]). Произхождащ от родолюбиво българско семейство. Негови синове са войводите [[Яни Попов]] и [[Димитър Попниколов]]. Бащата на Никола Бъчваров, Яни Бъчваров приютява [[Васил Левски]] в дома си и участва в изграждането на първия нелегален комитет в лозето на хайдук Вълкан.<ref>[http://www.promacedonia.org/ilpr1968/ilpr1968_c6.html Спомени на Яни Попов, в: „Илинденско-Преображенското въстание 1903—1968“, Издателство на Националния съвет на Отечествения фронт, София, 1968, стр. 363-366]</ref> Никола Бъчваров влиза във ВМОРО и е първият войвода на Лозенградския революционен участък. Той също така е вторият революционер, осъден на 5 години строг тъмничен затвор и третият пунктов началник. Бъчваров е осъден от властите на 7 години години заточение в Мала Азия, в крепостта [[Паяс кале]]. Като свещеник служи в родното си село и в Созопол, където бяга след въстанието. Умира в Созопол на 25 април 1917<ref>Попниколов, Димитър. Преображенското въстание, Издателство на Отечествения фронт, София, 1982, стр.64-65</ref> или 1918 година.<ref>[http://www.promacedonia.org/giliev/pm3/pm_2.html Маджаров, Панайот. Свято съзаклятие, Издателство "П&П Славейкови", София, 1998, стр. 25.]</ref> |
Никола Янев Бъчваров е роден в 1853 година в [[лозенград]]ското село [[Карахадър]] (днес в [[Турция]]). Произхождащ от родолюбиво българско семейство. Негови синове са войводите [[Яни Попов]] и [[Димитър Попниколов]]. Бащата на Никола Бъчваров, Яни Бъчваров приютява [[Васил Левски]] в дома си и участва в изграждането на първия нелегален комитет в лозето на хайдук Вълкан.<ref>[http://www.promacedonia.org/ilpr1968/ilpr1968_c6.html Спомени на Яни Попов, в: „Илинденско-Преображенското въстание 1903—1968“, Издателство на Националния съвет на Отечествения фронт, София, 1968, стр. 363-366]</ref> Никола Бъчваров влиза във ВМОРО и е първият войвода на Лозенградския революционен участък. Той също така е вторият революционер, осъден на 5 години строг тъмничен затвор и третият пунктов началник. Бъчваров е осъден от властите на 7 години години заточение в Мала Азия, в крепостта [[Паяс кале]]. Като свещеник служи в родното си село и в Созопол, където бяга след въстанието. Умира в Созопол на 25 април 1917<ref>Попниколов, Димитър. Преображенското въстание, Издателство на Отечествения фронт, София, 1982, стр.64-65</ref> или 1918 година.<ref>[http://www.promacedonia.org/giliev/pm3/pm_2.html Маджаров, Панайот. Свято съзаклятие, Издателство "П&П Славейкови", София, 1998, стр. 25.]</ref> |
||
Бъчваров е баща на дейците на ВМОРО [[Димитър Попниколов]] и [[Яни Попов]], както и на загиналия на фронта офицер [[Костадин Попниколов]] (1889 – 1918). |
|||
== Бележки == |
== Бележки == |
||
<references /> |
<references /> |
||
Версия от 10:43, 15 май 2020
| Никола Бъчваров | |
| български свещеник и революционер | |
 | |
| Роден |
1853 г.
|
|---|---|
| Починал | |
| Никола Бъчваров в Общомедия | |
Никола Янев Бъчваров е български свещеник и революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.
Биография
Никола Янев Бъчваров е роден в 1853 година в лозенградското село Карахадър (днес в Турция). Произхождащ от родолюбиво българско семейство. Негови синове са войводите Яни Попов и Димитър Попниколов. Бащата на Никола Бъчваров, Яни Бъчваров приютява Васил Левски в дома си и участва в изграждането на първия нелегален комитет в лозето на хайдук Вълкан.[1] Никола Бъчваров влиза във ВМОРО и е първият войвода на Лозенградския революционен участък. Той също така е вторият революционер, осъден на 5 години строг тъмничен затвор и третият пунктов началник. Бъчваров е осъден от властите на 7 години години заточение в Мала Азия, в крепостта Паяс кале. Като свещеник служи в родното си село и в Созопол, където бяга след въстанието. Умира в Созопол на 25 април 1917[2] или 1918 година.[3]
Бъчваров е баща на дейците на ВМОРО Димитър Попниколов и Яни Попов, както и на загиналия на фронта офицер Костадин Попниколов (1889 – 1918).
Бележки
- ↑ Спомени на Яни Попов, в: „Илинденско-Преображенското въстание 1903—1968“, Издателство на Националния съвет на Отечествения фронт, София, 1968, стр. 363-366
- ↑ Попниколов, Димитър. Преображенското въстание, Издателство на Отечествения фронт, София, 1982, стр.64-65
- ↑ Маджаров, Панайот. Свято съзаклятие, Издателство "П&П Славейкови", София, 1998, стр. 25.
