Маркови кладенци: Разлика между версии
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
| Ред 11: | Ред 11: | ||
}} |
}} |
||
'''Маркови кладенци''' (1523 м), наричан рядко и '''Кадиев връх''' е връх в българската част на планината [[Огражден]]. Издига се на главното планинско [[било]], югоизточно от връх [[Билска чука]] и западно от връх [[Куковски чукар]]. На югозапад от него се отделя ридът ''Равнако'', а на североизток - ридът ''Яковска планина''. Върхът е заоблен с полегати склонове. Изграден е от [[метаморфна скали|метаморфни скали]]. Почвите са [[кафяви горски почви|кафяви горски]] и [[планинско-ливадни почви|планинско-ливадни]]. Билото е голо, обрасло с тревна растителност. Склоновете му са обрасли със [[бук|букови гори]] (предимно от север), а на места са залесени с [[бял бор]]. От върха се открива панорамна гледка във всички посоки.<ref> |
'''Маркови кладенци''' (1523 м), наричан рядко и '''Кадиев връх''' е връх в българската част на планината [[Огражден]]. Издига се на главното планинско [[било]], югоизточно от връх [[Билска чука]] и западно от връх [[Куковски чукар]]. На югозапад от него се отделя ридът ''Равнако'', а на североизток - ридът ''Яковска планина''. Върхът е заоблен с полегати склонове. Изграден е от [[метаморфна скали|метаморфни скали]]. Почвите са [[кафяви горски почви|кафяви горски]] и [[планинско-ливадни почви|планинско-ливадни]]. Билото е голо, обрасло с тревна растителност. Склоновете му са обрасли със [[бук|букови гори]] (предимно от север), а на места са залесени с [[бял бор]]. От върха се открива панорамна гледка във всички посоки.<ref>{{ЕПК|1|549}}</ref> |
||
Основен изходен пункт за изкачването на Маркови кладенци е село [[Първомай (село)|Първомай]], от където до южното му подножие води асфалтов път. От село [[Долна Рибница]] започва маркирана с червено туристическа пътека, по която за около 4 часа може да се стигне до върха. |
Основен изходен пункт за изкачването на Маркови кладенци е село [[Първомай (село)|Първомай]], от където до южното му подножие води асфалтов път. От село [[Долна Рибница]] започва маркирана с червено туристическа пътека, по която за около 4 часа може да се стигне до върха. |
||
Името на върха идва от двата извора (сега пресъхнали), разположени в югоизточното му подножие и се свързва с [[Епос за Крали Марко|народния епос]] за [[Крали Марко]]. |
Името на върха идва от двата извора (сега пресъхнали), разположени в югоизточното му подножие и се свързва с [[Епос за Крали Марко|народния епос]] за [[Крали Марко]]. |
||
== Външни препратки == |
|||
[http://www.bulgariaphotos.net/index.php?pit=92&pt=97&it=650&PHPSESSID=b5176cc3b02edfc37f4072908dfdd75f Изгледи от връх Маркови кладенци] |
|||
== Бележки == |
== Бележки == |
||
Версия от 11:39, 17 август 2020
| Маркови кладенци | |
 Връх Маркови кладенци, гледка от района на село Долна Рибница | |
  Местоположение на картата на България Област Благоевград | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Местоположение | Област Благоевград, България |
| Част от | Огражден |
| Надм. височина | 1523 m |
Маркови кладенци (1523 м), наричан рядко и Кадиев връх е връх в българската част на планината Огражден. Издига се на главното планинско било, югоизточно от връх Билска чука и западно от връх Куковски чукар. На югозапад от него се отделя ридът Равнако, а на североизток - ридът Яковска планина. Върхът е заоблен с полегати склонове. Изграден е от метаморфни скали. Почвите са кафяви горски и планинско-ливадни. Билото е голо, обрасло с тревна растителност. Склоновете му са обрасли със букови гори (предимно от север), а на места са залесени с бял бор. От върха се открива панорамна гледка във всички посоки.[1]
Основен изходен пункт за изкачването на Маркови кладенци е село Първомай, от където до южното му подножие води асфалтов път. От село Долна Рибница започва маркирана с червено туристическа пътека, по която за около 4 часа може да се стигне до върха.
Името на върха идва от двата извора (сега пресъхнали), разположени в югоизточното му подножие и се свързва с народния епос за Крали Марко.
Бележки
- ↑ Енциклопедия „Пирински край“, том I. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1995. ISBN 954-90006-1-3. с. 549.
