Франсоа Мансар

Франсоа Мансар François Mansart
френски архитект
Роден	23 януари 1598 г. Париж, Кралство Франция
Починал	23 септември 1666 г. Париж, Кралство Франция
Националност	Франция
Архитектура
Учители	Саломон де Брос
Семейство
Други роднини	Жул Ардуен-Мансар
Франсоа Мансар в Общомедия

Франсоа̀ Манса̀р (на френски: François Mansart) е френски архитект с важен принос за установяването на класицизма в бароковата архитектура от средата на 17 век във Франция.

Биография

Роден е на 13 януари 1598 година в Париж, Кралство Франция, внук на майстор зидар и син на майстор дърводелец. Фактически без системно образование, след смъртта на баща му през 1610 г. обучението му е поето от роднина – съпруг на по-голяма негова сестра, който е архитект и скулптор. По-късно работи като помощник (чирак) при Саломон де Брос (Salomon de Brosse), изтъкнат и успешен архитект по време на царуването на Анри IV и регентството на Мария Медичи, и е силно повлиян от него.

Негов племенник е архитектът Жул Ардуен-Мансар.

Умира на 23 септември 1666 година в Париж на 68-годишна възраст.

Творчество

Залезът на кариерата на Саломон де Брос благоприятства началото на творческия път на Франсоа Мансар като архитект. Кариерата му може да бъде проследена от 1623 г. с проектирането на фасадата на църква в Париж, последвано с годините от редица дворци, църкви и други сгради. При реконструкцията на двореца на Гастон Орлеански в Блоа (1635 – 1638) покривът е направен с рязко различаващи се наклони на горната и долната му част, като долната е много по-стръмна и на места прорязана от капандури. Този вид покрив по името на Франсоа Мансар се нарича мансарда, независимо че е прилаган – включително и във Франция, и от по-ранни архитекти.

Най-цялостно съхранената творба на Франсоа Мансар е дворецът Мезон (Maisons), известен и като Château de Maisons-Laffitte.

Галерия

• 
  Château de Balleroy (1631), най-ранната творба на Мансар, оцеляла до днес
• 
  Temple du Marais (1632 – 1634), построена като Църква на Дева Мария на ангелите
• 
  Château de Maisons (1641 – 1650)
• 
  Notre-Dame du Val-de-Grâce (1645 – 1646), построена за Ана Австрийска
• 
  Hôtel Carnavalet (1660 – 1661)
• 
  Hôtel de la Vrillière, преименуван на Hôtel de Toulouse (1635 – 1650), по-късно Banque de France

Източници

• Франсоа Мансар в Encyclopædia Britannica
• Речник на българския език, БАН, София, издателство на БАН – том. 4, 1984 г. и том. 5, 1987 г.