Дико Джелебов: Разлика между версии
м overlinking |
|||
Ред 14: | Ред 14: | ||
Напуска военната служба и влиза във ВМОРО. От 1901 година е четник при [[Георги Кондолов]]. На [[Конгрес на Петрова нива|конгреса на Петрова нива]] Джелебов е определен за войвода на [[Стоилово|Стоиловски]] революционен участък. На 4 (17) август той получава известие да хвърли първата бомба за оповестяване на [[Илинденско-преображенско въстание|Илинденско-преображенското въстание]]. Ръководи нападението на участъка в Стоилово. След края на въстанието четата му охранява бягащите българи към българската граница. През 1903 напада село [[Сазара]]. |
Напуска военната служба и влиза във ВМОРО. От 1901 година е четник при [[Георги Кондолов]]. На [[Конгрес на Петрова нива|конгреса на Петрова нива]] Джелебов е определен за войвода на [[Стоилово|Стоиловски]] революционен участък. На 4 (17) август той получава известие да хвърли първата бомба за оповестяване на [[Илинденско-преображенско въстание|Илинденско-преображенското въстание]]. Ръководи нападението на участъка в Стоилово. След края на въстанието четата му охранява бягащите българи към българската граница. През 1903 напада село [[Сазара]]. |
||
По време на [[Младотурска революция|Хуриета]] Дико Джелебов се завръща в [[Ятрос]] и става учител въпреки недоволството на гръцкия владика. Убит е в местността Татар дере в 1909 година от гръцки терористи.<ref>Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 45.</ref> |
По време на [[Младотурска революция|Хуриета]] Дико Джелебов се завръща в [[Ятрос]] и става учител въпреки недоволството на гръцкия владика. Убит е в местността Татар дере в 1909 година от гръцки терористи.<ref>Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 45.</ref><ref>{{Пелтеков|128-129}}</ref> |
||
В постоянната експозиция на музея на Малко Търново в местността Петрова нива са запазени лични вещи на Джелебов като неговата униформа, личния му бинокъл, револвер, писалка и други. Бойното знаме на четата на Джелебов днес се съхранява в Националния военноисторически музей в София. |
В постоянната експозиция на музея на Малко Търново в местността Петрова нива са запазени лични вещи на Джелебов като неговата униформа, личния му бинокъл, револвер, писалка и други. Бойното знаме на четата на Джелебов днес се съхранява в Националния военноисторически музей в София. |
Версия от 21:04, 25 октомври 2020
Дико Джелебов | |
български революционер | |
Роден |
1873 г.
|
---|---|
Починал |
Ятрос, Османска империя |
Дико Джелебов в Общомедия |
Дико Георгиев Джелебов е български революционер, войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.
Биография
Роден е в Малко Търново. Баща му е куриер на революционната организация, брат му Тодор Джелебов е четник, а сестра му Милка - ятачка. Роднина е на Жеко Джелебов. Завършва трети клас и става учител. По-късно служи в Двадесет и четвърти пехотен черноморски полк в Бургас.
Напуска военната служба и влиза във ВМОРО. От 1901 година е четник при Георги Кондолов. На конгреса на Петрова нива Джелебов е определен за войвода на Стоиловски революционен участък. На 4 (17) август той получава известие да хвърли първата бомба за оповестяване на Илинденско-преображенското въстание. Ръководи нападението на участъка в Стоилово. След края на въстанието четата му охранява бягащите българи към българската граница. През 1903 напада село Сазара.
По време на Хуриета Дико Джелебов се завръща в Ятрос и става учител въпреки недоволството на гръцкия владика. Убит е в местността Татар дере в 1909 година от гръцки терористи.[1][2]
В постоянната експозиция на музея на Малко Търново в местността Петрова нива са запазени лични вещи на Джелебов като неговата униформа, личния му бинокъл, револвер, писалка и други. Бойното знаме на четата на Джелебов днес се съхранява в Националния военноисторически музей в София.
Бележки
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 45.
- ↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 128-129.