Бад Райхенхал: Разлика между версии
м Премахване на Категория:Градове в Бавария; Добавяне на Категория:Градове в Горна Бавария, ползвайки HotCat |
мРедакция без резюме |
||
| Ред 24: | Ред 24: | ||
}} |
}} |
||
'''Бад Райхенхал''' ({{lang|de|Bad Reichenhall}}) е [[град]] в [[Окръзи в Германия|окръг]] [[Берхтесгаденер Ланд]], [[Административни окръзи (Германия)|административен окръг]] [[Горна Бавария]], провинция [[Бавария]], [[Германия]]. Историята му е обусловена от добива на [[сол]], който е бил основният поминък на града в продължение на векове. Бад Райхенхал е курорт, град на изворите и на солните бани. През 2001 г. градът е избран за алпийски град на годината. |
'''Бад Райхенхал''' ({{lang|de|Bad Reichenhall}}) е [[град]] в [[Окръзи в Германия|окръг]] [[Берхтесгаденер Ланд]], [[Административни окръзи (Германия)|административен окръг]] [[Горна Бавария]], провинция [[Бавария]], [[Германия]]. Историята му е обусловена от добива на [[сол]], който е бил основният поминък на града в продължение на векове. Бад Райхенхал е курорт, град на изворите и на солните бани. През 2001 г. градът е избран за алпийски град на годината.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.stadt-bad-reichenhall.de/de/unsere-stadt/ | заглавие = Stadt Bad Reichenhall – Unsere Stadt | достъп_дата = 13 юни 2014 | труд = www.stadt-bad-reichenhall.de | издател = Stadt Bad Reichenhall | език = de }}</ref> |
||
== История == |
== История == |
||
Първите заселници на региона около Бад Райхенхал пристигат през [[Бронзовата епоха]] (ок. [[1800 пр.н.е.]]). В днешния квартал Карлщайн в средата на Бронзовата епоха се намира надрегионален културен център. Той е бил винаги населен, като по време на келтите от ок. 150 до 15 г. пр.н.е. е бил важен културен център. Римляните построяват село, а в днешния квартал Марцол и вилен комплекс. |
Първите заселници на региона около Бад Райхенхал пристигат през [[Бронзовата епоха]] (ок. [[1800 пр.н.е.]]). В днешния квартал Карлщайн в средата на Бронзовата епоха се намира надрегионален културен център. Той е бил винаги населен, като по време на келтите от ок. 150 до 15 г. пр.н.е. е бил важен културен център. Римляните построяват село, а в днешния квартал Марцол и вилен комплекс.<ref name="stadtgeschichte-chronik">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.stadt-bad-reichenhall.de/de/stadtgeschichte-chronik/ | заглавие = Stadt Bad Reichenhall – Stadtgeschichte – Chronik. Kurzer Abriss der Bad Reichenhaller Geschichte | достъп_дата = 13 юни 2014 | труд = www.stadt-bad-reichenhall.de | издател = Stadt Bad Reichenhall | език = de }}</ref> |
||
Доказано от началото на [[Средновековието]], но вероятно познати от преди новата ера, залежите на сол са основният поминък на населението. В края на VII и началото на VIII век [[Херцогство Бавария|баварският херцог]] [[Теодо II]] подарява на [[залцбург]]ския [[епископ]] [[Руперт от Залцбург|Руперт]] една трета от райхенбахските солници. По този начин античният град Иувавум придобива влияние и новото си име – Залцбург (Залц – сол). Икономическото значение на Райхенхал остава важно до края на Средновековието, тъй като градът има монопол върху производството на сол. |
Доказано от началото на [[Средновековието]], но вероятно познати от преди новата ера, залежите на сол са основният поминък на населението. В края на VII и началото на VIII век [[Херцогство Бавария|баварският херцог]] [[Теодо II]] подарява на [[залцбург]]ския [[епископ]] [[Руперт от Залцбург|Руперт]] една трета от райхенбахските солници. По този начин античният град Иувавум придобива влияние и новото си име – Залцбург (Залц – сол). Икономическото значение на Райхенхал остава важно до края на Средновековието, тъй като градът има монопол върху производството на сол.<ref name="stadtgeschichte-chronik" /> |
||
През 1159 г. населеното място за първи път е упоменато като град. През 12 век градът се намира в икономическия и финансовия си зенит, което си личи до днес по романтичните строежи (базиликата св. Зено, църквата на Егиди и Николай, Грутенщайн и градските стени). През 1196 г. градът е разрушен от залцбургския архиепископ, а разработването на солниците на [[Берхтесгаден]] водят до разрушаване на монопола му. |
През 1159 г. населеното място за първи път е упоменато като град. През 12 век градът се намира в икономическия и финансовия си зенит, което си личи до днес по романтичните строежи (базиликата св. Зено, църквата на Егиди и Николай, Грутенщайн и градските стени). През 1196 г. градът е разрушен от залцбургския архиепископ, а разработването на солниците на [[Берхтесгаден]] водят до разрушаване на монопола му.<ref name="stadtgeschichte-chronik" /> |
||
През следващите векове солниците биват управлявани зле, поради което в края на 15 век баварският херцог ги купува и модернизира. |
През следващите векове солниците биват управлявани зле, поради което в края на 15 век баварският херцог ги купува и модернизира.<ref name="stadtgeschichte-chronik" /> |
||
Поради ежедневното ползване на огън за добив на сол градът бива опожаряван няколкократно. Позицията му на граничен град до Залцбург води до чести войни и разрушения. Въпреки това средновековният вид на града – градската стена със замъка над нея и църквите и капелите под него – остават запазени до голям пожар от 1834 г. Три четвърти от града е построен отново след пожара. Крал [[Лудвиг I (Бавария)|Лудвиг I]] поръчва това на отлични архитекти като [[Фридрих фон Гертнер|фон Гертнер]] и Олмюлер. От 1846 г. градът е курорт, което му помага да не се превърне в индустриален град. |
Поради ежедневното ползване на огън за добив на сол градът бива опожаряван няколкократно. Позицията му на граничен град до Залцбург води до чести войни и разрушения. Въпреки това средновековният вид на града – градската стена със замъка над нея и църквите и капелите под него – остават запазени до голям пожар от 1834 г. Три четвърти от града е построен отново след пожара. Крал [[Лудвиг I (Бавария)|Лудвиг I]] поръчва това на отлични архитекти като [[Фридрих фон Гертнер|фон Гертнер]] и Олмюлер. От 1846 г. градът е курорт, което му помага да не се превърне в индустриален град.<ref name="stadtgeschichte-chronik" /> |
||
От средата на 20-те години на XX век нова строителна дейност (летище, нови солници, лифт, болница) води до икономическо развитие на града. Преди 1914 г. над 50% от гостите на града са чужденци. В годините между двете световни войни и особено по време на [[Нацистка Германия|управлението на нацистите]] Бад Райхенхал губи голяма част от чуждестранните си гости. В последните дни на [[Втората световна война]] градът е бомбардиран от [[Съюзниците]] поради това, че се намира на влаковата линия към Берхтесгаден. |
От средата на 20-те години на XX век нова строителна дейност (летище, нови солници, лифт, болница) води до икономическо развитие на града. Преди 1914 г. над 50% от гостите на града са чужденци. В годините между двете световни войни и особено по време на [[Нацистка Германия|управлението на нацистите]] Бад Райхенхал губи голяма част от чуждестранните си гости. В последните дни на [[Втората световна война]] градът е бомбардиран от [[Съюзниците]] поради това, че се намира на влаковата линия към Берхтесгаден.<ref name="stadtgeschichte-chronik" /> |
||
При възстановяването след войната градът се разширява, като до 1978 г. към него се добавят общините Св. Зено, Карлщайн и Марцол. |
При възстановяването след войната градът се разширява, като до 1978 г. към него се добавят общините Св. Зено, Карлщайн и Марцол. В началото на XXI век градът е [[Балнеолечение|балнеолечебен]] център, особено за болести на дихателните пътища.<ref name="stadtgeschichte-chronik" /> |
||
== География == |
== География == |
||
Площта на Бад Райхенхал е 4192 хектара. |
Площта на Бад Райхенхал е 4192 хектара.<ref name="statistik" /> |
||
== Население == |
== Население == |
||
Населението на града към 31 декември 2012 г. е 17 101 жители. |
Населението на града към 31 декември 2012 г. е 17 101 жители.<ref name="statistik">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.stadt-bad-reichenhall.de/de/statistik/ | заглавие = Stadt Bad Reichenhall – Stadtgeschichte – Chronik. Kurzer Abriss der Bad Reichenhaller Geschichte | достъп_дата = 13 юни 2014 | труд = www.stadt-bad-reichenhall.de | издател = Stadt Bad Reichenhall | език = de }}</ref> |
||
== Политика == |
== Политика == |
||
От 1 май 2006 г., преизбран на 16 март 2014 г. (край на мандата – 30 април 2020 г.), кмет на града е д-р Херберт Лакнер от ХСС. |
От 1 май 2006 г., преизбран на 16 март 2014 г. (край на мандата – 30 април 2020 г.), кмет на града е д-р Херберт Лакнер от ХСС.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.stadt-bad-reichenhall.de/de/politik/ | заглавие = Stadt Bad Reichenhall – Stadtgeschichte – Chronik. Kurzer Abriss der Bad Reichenhaller Geschichte | достъп_дата = 13 юни 2014 | труд = www.stadt-bad-reichenhall.de | издател = Stadt Bad Reichenhall | език = de }}</ref> |
||
== Забележителности == |
== Забележителности == |
||
Версия от 20:34, 26 декември 2020
| Бад Райхенхал Bad Reichenhall | |
| — град — | |
 | |
 | |
  Бад Райхенхал  Бад Райхенхал | |
| Страна |  Германия |
|---|---|
| Провинция | Бавария |
| Регион | Горна Бавария |
| Окръг | Берхтесгаденер Ланд |
| Площ | 42,04 km² |
| Надм. височина | 473 m |
| Население | 17 101 души (2012) 407 души/km² |
| Кмет | Херберт Лакнер (ХСС) |
| Пощенски код | 83435 |
| Телефонен код | 08651 |
| МПС код | BGL |
| Официален сайт | stadt-bad-reichenhall.de |
| Бад Райхенхал в Общомедия | |
Бад Райхенхал (на немски: Bad Reichenhall) е град в окръг Берхтесгаденер Ланд, административен окръг Горна Бавария, провинция Бавария, Германия. Историята му е обусловена от добива на сол, който е бил основният поминък на града в продължение на векове. Бад Райхенхал е курорт, град на изворите и на солните бани. През 2001 г. градът е избран за алпийски град на годината.[1]
История
Първите заселници на региона около Бад Райхенхал пристигат през Бронзовата епоха (ок. 1800 пр.н.е.). В днешния квартал Карлщайн в средата на Бронзовата епоха се намира надрегионален културен център. Той е бил винаги населен, като по време на келтите от ок. 150 до 15 г. пр.н.е. е бил важен културен център. Римляните построяват село, а в днешния квартал Марцол и вилен комплекс.[2]
Доказано от началото на Средновековието, но вероятно познати от преди новата ера, залежите на сол са основният поминък на населението. В края на VII и началото на VIII век баварският херцог Теодо II подарява на залцбургския епископ Руперт една трета от райхенбахските солници. По този начин античният град Иувавум придобива влияние и новото си име – Залцбург (Залц – сол). Икономическото значение на Райхенхал остава важно до края на Средновековието, тъй като градът има монопол върху производството на сол.[2]
През 1159 г. населеното място за първи път е упоменато като град. През 12 век градът се намира в икономическия и финансовия си зенит, което си личи до днес по романтичните строежи (базиликата св. Зено, църквата на Егиди и Николай, Грутенщайн и градските стени). През 1196 г. градът е разрушен от залцбургския архиепископ, а разработването на солниците на Берхтесгаден водят до разрушаване на монопола му.[2]
През следващите векове солниците биват управлявани зле, поради което в края на 15 век баварският херцог ги купува и модернизира.[2]
Поради ежедневното ползване на огън за добив на сол градът бива опожаряван няколкократно. Позицията му на граничен град до Залцбург води до чести войни и разрушения. Въпреки това средновековният вид на града – градската стена със замъка над нея и църквите и капелите под него – остават запазени до голям пожар от 1834 г. Три четвърти от града е построен отново след пожара. Крал Лудвиг I поръчва това на отлични архитекти като фон Гертнер и Олмюлер. От 1846 г. градът е курорт, което му помага да не се превърне в индустриален град.[2]
От средата на 20-те години на XX век нова строителна дейност (летище, нови солници, лифт, болница) води до икономическо развитие на града. Преди 1914 г. над 50% от гостите на града са чужденци. В годините между двете световни войни и особено по време на управлението на нацистите Бад Райхенхал губи голяма част от чуждестранните си гости. В последните дни на Втората световна война градът е бомбардиран от Съюзниците поради това, че се намира на влаковата линия към Берхтесгаден.[2]
При възстановяването след войната градът се разширява, като до 1978 г. към него се добавят общините Св. Зено, Карлщайн и Марцол. В началото на XXI век градът е балнеолечебен център, особено за болести на дихателните пътища.[2]
География
Площта на Бад Райхенхал е 4192 хектара.[3]
Население
Населението на града към 31 декември 2012 г. е 17 101 жители.[3]
Политика
От 1 май 2006 г., преизбран на 16 март 2014 г. (край на мандата – 30 април 2020 г.), кмет на града е д-р Херберт Лакнер от ХСС.[4]
Забележителности
- Забележителности в Бад Райхенхал
-
Фонтанът на св. Флориан -
Старата кралска курортна къща -
Замъкът Марцол
Източници
- ↑ Stadt Bad Reichenhall – Unsere Stadt // www.stadt-bad-reichenhall.de. Stadt Bad Reichenhall. Посетен на 13 юни 2014. (на немски)
- ↑ а б в г д е ж Stadt Bad Reichenhall – Stadtgeschichte – Chronik. Kurzer Abriss der Bad Reichenhaller Geschichte // www.stadt-bad-reichenhall.de. Stadt Bad Reichenhall. Посетен на 13 юни 2014. (на немски)
- ↑ а б Stadt Bad Reichenhall – Stadtgeschichte – Chronik. Kurzer Abriss der Bad Reichenhaller Geschichte // www.stadt-bad-reichenhall.de. Stadt Bad Reichenhall. Посетен на 13 юни 2014. (на немски)
- ↑ Stadt Bad Reichenhall – Stadtgeschichte – Chronik. Kurzer Abriss der Bad Reichenhaller Geschichte // www.stadt-bad-reichenhall.de. Stadt Bad Reichenhall. Посетен на 13 юни 2014. (на немски)