Гроб на Васил Левски: Разлика между версии
Редакция без резюме |
мРедакция без резюме |
||
| Ред 9: | Ред 9: | ||
През 1986 година под натиск на писателя [[Николай Хайтов]] [[Българска академия на науките|Българската академия на науките]] (БАН) взема решение да постави паметна плоча на църквата. Впоследствие най-голямата научна организация в България променя позицията си и плочата е махната.<ref>Овчаров, Николай. [https://web.archive.org/web/20131004224102/http://paper.standartnews.com/bg/article.php?d=2011-11-05&article=387845 Вечният Марко Тотев в археологията], в-к „Стандарт“, бр. 6754, год. XIX, 5 ноември 2011 г.</ref> На 19 февруари 2012 г. плочата е възстановена по инициатива на фондация „Николай Хайтов“ и партията ВМРО – Българско национално движение.<ref>[https://www.actualno.com/society/news_378199.html Пред църквата „Св. Петка“ откриха паметна плоча на Левски], actualno.com, 18 февруари 2012 г.</ref><ref>[https://dariknews.bg/regioni/sofiia/vyzstanovqvat-pametna-plocha-za-levski-v-sv.-petka-samardzhijska-722154 Възстановяват паметна плоча за Левски в „Св. Петка Самарджийска“], dariknews.bg, 26 май 2011 г.</ref><ref>{{Citation |title=Нова паметна плоча на Васил Левски |url=http://www.interesi.net/article-index-53.html |access-date=2019-04-20 |archivedate=2016-03-07 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20160307173334/http://www.interesi.net/article-index-53.html }}</ref> Надписът гласи: ''„В олтара на тази църква според народната памет и редица научни данни родолюбиви българи са погребали през 1873 г. Апостола на свободата Васил Левски Йеродякон Игнатий"''. Добавката "''редица научни данни''" е в разрез с решението на Столичния общински съвет.<ref>[http://www.sofiacouncil.bg/content/docs/c_f22324.pdf Решение № 314/26.05.2011 на Столичния Общински Съвет]</ref> |
През 1986 година под натиск на писателя [[Николай Хайтов]] [[Българска академия на науките|Българската академия на науките]] (БАН) взема решение да постави паметна плоча на църквата. Впоследствие най-голямата научна организация в България променя позицията си и плочата е махната.<ref>Овчаров, Николай. [https://web.archive.org/web/20131004224102/http://paper.standartnews.com/bg/article.php?d=2011-11-05&article=387845 Вечният Марко Тотев в археологията], в-к „Стандарт“, бр. 6754, год. XIX, 5 ноември 2011 г.</ref> На 19 февруари 2012 г. плочата е възстановена по инициатива на фондация „Николай Хайтов“ и партията ВМРО – Българско национално движение.<ref>[https://www.actualno.com/society/news_378199.html Пред църквата „Св. Петка“ откриха паметна плоча на Левски], actualno.com, 18 февруари 2012 г.</ref><ref>[https://dariknews.bg/regioni/sofiia/vyzstanovqvat-pametna-plocha-za-levski-v-sv.-petka-samardzhijska-722154 Възстановяват паметна плоча за Левски в „Св. Петка Самарджийска“], dariknews.bg, 26 май 2011 г.</ref><ref>{{Citation |title=Нова паметна плоча на Васил Левски |url=http://www.interesi.net/article-index-53.html |access-date=2019-04-20 |archivedate=2016-03-07 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20160307173334/http://www.interesi.net/article-index-53.html }}</ref> Надписът гласи: ''„В олтара на тази църква според народната памет и редица научни данни родолюбиви българи са погребали през 1873 г. Апостола на свободата Васил Левски Йеродякон Игнатий"''. Добавката "''редица научни данни''" е в разрез с решението на Столичния общински съвет.<ref>[http://www.sofiacouncil.bg/content/docs/c_f22324.pdf Решение № 314/26.05.2011 на Столичния Общински Съвет]</ref> |
||
Според проф. д-р арх. Минчо Ненчев от УАСГ и писателя Николай Иванов в средата на платното на ул. „Даме Груев“ No 6 в София |
Според версия предложена през 2019 година от проф. д-р арх. Минчо Ненчев от УАСГ и писателя и историк Николай Иванов, гробът е бил в средата на платното на ул. „Даме Груев“ No 6 в София. Мястото е между [[Министерство на земеделието и храните на България|земеделското министерство]] и Болницата по ендокринология. Там се е намирал параклисът на старите християнски гробища, до който е бил погребан Левски. Заедно с тялото му е била погребана и главата на [[Георги Бенковски]].<ref>[https://armymedia.bg/archives/155176 Нова теория за гроба на Левски с точност до метър], Информационен център на Министерството на отбраната, 23 юни 2019 г.</ref> |
||
== Бележки == |
== Бележки == |
||
Версия от 05:36, 21 февруари 2021
Гробът на българския революционер Васил Левски, екзекутиран на 18 февруари (6 февруари стар стил) 1873 година в София, е неизвестен, но е предмет на различни хипотези.
Търсенето на гроба на Левски започва още след Освобождението през 1878 година, но без успех.
Първата сериозна полемика за гроба на Левски се разразява през 1937 година, когато се чества 100-годишнината от рождението му. О.р. полк. Димитър Венедиков пише дописка във вестник „Мир“, като в следващите броеве през февруари и март свои версии предлагат още 11 души.
През 1956 година археолозите Стамен Михайлов и Георги Джингов разкриват в църквата „Света Петка Самарджийска“ в центъра на София погребение на скелет, вписан с индикация № 95. Според някои устни сведения точно това е мястото, на което тялото на Левски е тайно препогребано след обесването, но самите археолози отхвърлят тази възможност.
През 1986 година под натиск на писателя Николай Хайтов Българската академия на науките (БАН) взема решение да постави паметна плоча на църквата. Впоследствие най-голямата научна организация в България променя позицията си и плочата е махната.[1] На 19 февруари 2012 г. плочата е възстановена по инициатива на фондация „Николай Хайтов“ и партията ВМРО – Българско национално движение.[2][3][4] Надписът гласи: „В олтара на тази църква според народната памет и редица научни данни родолюбиви българи са погребали през 1873 г. Апостола на свободата Васил Левски Йеродякон Игнатий". Добавката "редица научни данни" е в разрез с решението на Столичния общински съвет.[5]
Според версия предложена през 2019 година от проф. д-р арх. Минчо Ненчев от УАСГ и писателя и историк Николай Иванов, гробът е бил в средата на платното на ул. „Даме Груев“ No 6 в София. Мястото е между земеделското министерство и Болницата по ендокринология. Там се е намирал параклисът на старите християнски гробища, до който е бил погребан Левски. Заедно с тялото му е била погребана и главата на Георги Бенковски.[6]
Бележки
- ↑ Овчаров, Николай. Вечният Марко Тотев в археологията, в-к „Стандарт“, бр. 6754, год. XIX, 5 ноември 2011 г.
- ↑ Пред църквата „Св. Петка“ откриха паметна плоча на Левски, actualno.com, 18 февруари 2012 г.
- ↑ Възстановяват паметна плоча за Левски в „Св. Петка Самарджийска“, dariknews.bg, 26 май 2011 г.
- ↑ Нова паметна плоча на Васил Левски, архив на оригинала от 7 март 2016, https://web.archive.org/web/20160307173334/http://www.interesi.net/article-index-53.html, посетен на 20 април 2019
- ↑ Решение № 314/26.05.2011 на Столичния Общински Съвет
- ↑ Нова теория за гроба на Левски с точност до метър, Информационен център на Министерството на отбраната, 23 юни 2019 г.