Марк Флавий Апер (консул 176 г.): Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м век след н.е. ---> век.; козметични промени
м шаблон, форматиране
 
Ред 1: Ред 1:
{{към пояснение|Марк Флавий Апер|Марк Флавий Апер (пояснение)|тип=личност}}
{{към пояснение|Марк Флавий Апер|Марк Флавий Апер (пояснение)|тип=личност}}
{{Личност|римлянин
'''Марк Флавий Апер''' (Marcus Flavius Aper) e политик и [[сенатор]] на [[Римската империя]] през 2 век.
| описание = римски консул
| портрет =
| портрет-описание =
}}
'''Марк Флавий Апер''' ({{lang|la|Marcus Flavius Aper}}) e политик и [[сенатор]] на [[Римската империя]] през 2 век.


== Биография ==
Той е син на [[Марк Флавий Апер (консул 130 г.)|Марк Флавий Апер]] (консул 130 г.) и внук на [[Марк Флавий Апер]] (суфектконсул 103 г.).
Той е син на [[Марк Флавий Апер (консул 130 г.)|Марк Флавий Апер]] ([[Консул (Древен Рим)|консул]] 130 г.) и внук на [[Марк Флавий Апер]] (суфектконсул 103 г.).


Апер e [[суфектконсул]] през [[155]] и [[160]] г. През [[176]] г. той става [[Консул (Древен Рим)|консул]] заедно с [[Тит Витразий Полион|Тит Помпоний Прокул Витразий Полион]]. <ref>Der Neue Pauly, Stuttgart 1999, 4. 2, c. 546 </ref>
Апер e [[суфектконсул]] през [[155]] и [[160]] г. През [[176]] г. той става консул заедно с [[Тит Витразий Полион|Тит Помпоний Прокул Витразий Полион]].<ref>Der Neue Pauly, Stuttgart 1999, 4. 2, c. 546 </ref>


== Източници ==
== Източници ==

Текуща версия към 12:53, 2 март 2021

Вижте пояснителната страница за други личности с името Марк Флавий Апер.

Марк Флавий Апер
римски консул
Роден
Семейство
БащаМарк Флавий Апер

Марк Флавий Апер (на латински: Marcus Flavius Aper) e политик и сенатор на Римската империя през 2 век.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Той е син на Марк Флавий Апер (консул 130 г.) и внук на Марк Флавий Апер (суфектконсул 103 г.).

Апер e суфектконсул през 155 и 160 г. През 176 г. той става консул заедно с Тит Помпоний Прокул Витразий Полион.[1]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Der Neue Pauly, Stuttgart 1999, 4. 2, c. 546