Боинг 727: Разлика между версии
не е мъниче |
м Pages containing cite templates with deprecated parameters |
||
| Ред 46: | Ред 46: | ||
Боинг 727 се явява наследник на [[Боинг 707]], с който споделя дизайна на горния си фюзелаж и на пилотската си кабина. Вариантът 727-100 прави първия си полет през февруари 1963 г. и е пуснат в експлоатация от [[Eastern Air Lines]] през февруари 1964 г. Удълженият вариант 727-200 лети за пръв път през юли 1967 г. и е въведен в експлоатация при [[Northeast Airlines]] през декември същата година. Боинг 727 се превръща в опора на американските вътрешни въздушни превози, а също се използва и за международни полети на къси до средни разстояния. Впоследствие е създаден товарен (727-200F) и комби вариант. Боинг C-22 е специално създаден вариант за [[Военновъздушни сили на САЩ|военновъздушните сили на САЩ]]. |
Боинг 727 се явява наследник на [[Боинг 707]], с който споделя дизайна на горния си фюзелаж и на пилотската си кабина. Вариантът 727-100 прави първия си полет през февруари 1963 г. и е пуснат в експлоатация от [[Eastern Air Lines]] през февруари 1964 г. Удълженият вариант 727-200 лети за пръв път през юли 1967 г. и е въведен в експлоатация при [[Northeast Airlines]] през декември същата година. Боинг 727 се превръща в опора на американските вътрешни въздушни превози, а също се използва и за международни полети на къси до средни разстояния. Впоследствие е създаден товарен (727-200F) и комби вариант. Боинг C-22 е специално създаден вариант за [[Военновъздушни сили на САЩ|военновъздушните сили на САЩ]]. |
||
Най-много самолети Боинг 727 се произвеждат през 1970-те години, като последната бройка е произведена през 1984 г. Към юли 2018 г. в експлоатация са общо 44 самолета (2 × 727-100 и 42 × 727-200) в 23 авиолинии<ref name=":0">{{Cite web|url=https://www.flightglobal.com/asset/24536|title=World Airline Census 2018|date=юли 2018|website=Flightglobal.com| |
Най-много самолети Боинг 727 се произвеждат през 1970-те години, като последната бройка е произведена през 1984 г. Към юли 2018 г. в експлоатация са общо 44 самолета (2 × 727-100 и 42 × 727-200) в 23 авиолинии<ref name=":0">{{Cite web|url=https://www.flightglobal.com/asset/24536|title=World Airline Census 2018|date=юли 2018|website=Flightglobal.com|accessdate=21 август 2018}}</ref> плюс още няколко частни или държавни самолета. Регулациите на нивата на шума от летищата водят до поставянето на заглушители на самолетите Боинг 727. От 1964 г. насам самолетът е участвал в 118 фатални произшествия. Негови наследници се водят [[Боинг 737]] и [[Боинг 757|Боинг 757-200]]. Последният пътнически полет на Боинг 727 е от януари 2019 г.<ref>{{cite news |last1=Guy |first1=Jack |title=Boeing's famous trijet 727 makes last commercial flight |url=https://edition.cnn.com/travel/article/boeing-727-last-flight-scli-intl/index.html |accessdate=23 януари 2019 |agency=CNN |date=22 януари 2019}}</ref> |
||
== Източници == |
== Източници == |
||
Версия от 22:27, 7 април 2021
| Боинг 727 | |
.jpg) | |
| Описание | |
|---|---|
| Тип | теснофюзелажен самолет |
| Произведени бройки | 1832 |
| Първи полет | 9 февруари 1963 г. |
| Използван от | Eastern Air Lines |
| В експлоатация от | 1 февруари 1964 г. |
| Боинг 727 в Общомедия | |
Боинг 727 (на английски: Boeing 727) е американски теснофюзелажен самолет с три двигателя, разработен и произвеждан от Боинг (Boeing Commercial Airplanes) от 1960-те години до 1984 г.[1]
Самолетът може да превозва от 149 до 189 пътници, като последните модели могат да летят на разстояние до 5000 km. Предназначен за къси и средни полети, Боинг 727 може да използва относително късите писти на по-малките летища. Той разполага с три двигателя Pratt & Whitney JT8D – по един от всяка страна на задния фюзелаж и един централен, свързан чрез S-образния въздухопровод с входа в основата на вертикалния стабилизатор.[2] Това е единственият масово произвеждан самолет на Боинг с три двигателя.[3]
Боинг 727 се явява наследник на Боинг 707, с който споделя дизайна на горния си фюзелаж и на пилотската си кабина. Вариантът 727-100 прави първия си полет през февруари 1963 г. и е пуснат в експлоатация от Eastern Air Lines през февруари 1964 г. Удълженият вариант 727-200 лети за пръв път през юли 1967 г. и е въведен в експлоатация при Northeast Airlines през декември същата година. Боинг 727 се превръща в опора на американските вътрешни въздушни превози, а също се използва и за международни полети на къси до средни разстояния. Впоследствие е създаден товарен (727-200F) и комби вариант. Боинг C-22 е специално създаден вариант за военновъздушните сили на САЩ.
Най-много самолети Боинг 727 се произвеждат през 1970-те години, като последната бройка е произведена през 1984 г. Към юли 2018 г. в експлоатация са общо 44 самолета (2 × 727-100 и 42 × 727-200) в 23 авиолинии[4] плюс още няколко частни или държавни самолета. Регулациите на нивата на шума от летищата водят до поставянето на заглушители на самолетите Боинг 727. От 1964 г. насам самолетът е участвал в 118 фатални произшествия. Негови наследници се водят Боинг 737 и Боинг 757-200. Последният пътнически полет на Боинг 727 е от януари 2019 г.[5]
Източници
- ↑ 727 Family // Boeing Commercial Airplanes. Архивиран от оригинала на 3 май 2012. Посетен на 14 май 2012. By January 1983, orders reached 1831. One Boeing-owned test airplane brought the grand total to 1832.
- ↑ Boeing jet has new appearance // Spokesman-Review. (Spokane, Washington), 2 ноември 1962. с. 2B.
- ↑ Murdo Morrison. Soldiering on: 10 veteran airliner types still in service // Flightglobal. 28 ноември 2014.
- ↑ World Airline Census 2018 // юли 2018. Посетен на 21 август 2018.
- ↑ Boeing's famous trijet 727 makes last commercial flight // 22 януари 2019. Посетен на 23 януари 2019.
|
