Аристотелис Валаоритис: Разлика между версии
Rescuing 1 sources and tagging 0 as dead.) #IABot (v2.0.8 |
м ненужен двоен интервал |
||
Ред 11: | Ред 11: | ||
== Биогарфия == |
== Биогарфия == |
||
Роден е през 1824 г. в [[Левкада]]. Произхожда от семейството на борци срещу османската власт. Завършва Йонийската академия в [[Атина]], завършва колеж в [[Женева]], [[Швейцария]], следва право в [[Париж]] и [[Пизански университет|Пиза]]. През [[1848]] г. успешно завършва обучението си, дипломира се като [[бакалавър]] по право и се завръща в Гърция. През [[1852]] г. се жени за Елоизия Типалду; имат седем деца. През целия си живот се занимава активно с политика и е избиран неколкократно за депутат. Считан е за един от основните представители в Революционната школа на гръцката литература. Творчеството му е богато и многопластово, лирично и силно повлияно от [[Дионисиос Соломос]]. Най-често творбите му са героични и революционни, изпълнени със свръхестествени елементи и алегории, клонящи към романтизма. В края на творческия си път се доближава до романтизма и Атинската школа. Пише [[есе]]та и политически [[памфлет]]и. Превежда „Езеро“ от [[Алфонс дьо Ламартин|Ламартин]] и части от „Ад“ на [[Данте]].<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.livepedia.gr/index.php/Βαλαωρίτης_Αριστοτέλης | заглавие = Βαλαωρίτης Αριστοτέλης | достъп_дата = |
Роден е през 1824 г. в [[Левкада]]. Произхожда от семейството на борци срещу османската власт. Завършва Йонийската академия в [[Атина]], завършва колеж в [[Женева]], [[Швейцария]], следва право в [[Париж]] и [[Пизански университет|Пиза]]. През [[1848]] г. успешно завършва обучението си, дипломира се като [[бакалавър]] по право и се завръща в Гърция. През [[1852]] г. се жени за Елоизия Типалду; имат седем деца. През целия си живот се занимава активно с политика и е избиран неколкократно за депутат. Считан е за един от основните представители в Революционната школа на гръцката литература. Творчеството му е богато и многопластово, лирично и силно повлияно от [[Дионисиос Соломос]]. Най-често творбите му са героични и революционни, изпълнени със свръхестествени елементи и алегории, клонящи към романтизма. В края на творческия си път се доближава до романтизма и Атинската школа. Пише [[есе]]та и политически [[памфлет]]и. Превежда „Езеро“ от [[Алфонс дьо Ламартин|Ламартин]] и части от „Ад“ на [[Данте]].<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.livepedia.gr/index.php/Βαλαωρίτης_Αριστοτέλης | заглавие = Βαλαωρίτης Αριστοτέλης | достъп_дата = | фамилно_име = | първо_име = | дата = | труд = | издател = livepedia.gr | цитат = | език = el }} {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20160812205742/http://www.livepedia.gr/index.php/%CE%92%CE%B1%CE%BB%CE%B1%CF%89%CF%81%CE%AF%CF%84%CE%B7%CF%82_%CE%91%CF%81%CE%B9%CF%83%CF%84%CE%BF%CF%84%CE%AD%CE%BB%CE%B7%CF%82 |date=2016-08-12 }}</ref> |
||
Стихобирки: „Стихотворения“ (1847), „Възпоменателни песни“ (1850), „Госпожа Фросини“ (1859), „Атанасиос Дякос“ (1862) и „Фотинос“ (1879, недовършена). |
Стихобирки: „Стихотворения“ (1847), „Възпоменателни песни“ (1850), „Госпожа Фросини“ (1859), „Атанасиос Дякос“ (1862) и „Фотинос“ (1879, недовършена). |
Версия от 08:35, 19 април 2021
Аристотелис Валаоритис Αριστοτέλης Βαλαωρίτης | |
гръцки писател | |
Роден | |
---|---|
Починал |
Левкада, Гърция |
Литература | |
Период | 1847 – 1879 |
Семейство | |
Подпис | |
Аристотелис Валаоритис в Общомедия |
Аристотелис Валаоритис (на гръцки: Αριστοτέλης Βαλαωρίτης) е гръцки писател, поет, преводач и политик.
Биогарфия
Роден е през 1824 г. в Левкада. Произхожда от семейството на борци срещу османската власт. Завършва Йонийската академия в Атина, завършва колеж в Женева, Швейцария, следва право в Париж и Пиза. През 1848 г. успешно завършва обучението си, дипломира се като бакалавър по право и се завръща в Гърция. През 1852 г. се жени за Елоизия Типалду; имат седем деца. През целия си живот се занимава активно с политика и е избиран неколкократно за депутат. Считан е за един от основните представители в Революционната школа на гръцката литература. Творчеството му е богато и многопластово, лирично и силно повлияно от Дионисиос Соломос. Най-често творбите му са героични и революционни, изпълнени със свръхестествени елементи и алегории, клонящи към романтизма. В края на творческия си път се доближава до романтизма и Атинската школа. Пише есета и политически памфлети. Превежда „Езеро“ от Ламартин и части от „Ад“ на Данте.[1]
Стихобирки: „Стихотворения“ (1847), „Възпоменателни песни“ (1850), „Госпожа Фросини“ (1859), „Атанасиос Дякос“ (1862) и „Фотинос“ (1879, недовършена).
Бележки
- ↑ Βαλαωρίτης Αριστοτέλης // livepedia.gr. (на гръцки) Архив на оригинала от 2016-08-12 в Wayback Machine.