Планински проход: Разлика между версии
м Премахнати редакции на 87.116.64.199 (б.), към версия на Gengen4ev Етикет: Отмяна |
м Бот: Козметични промени |
||
| Ред 7: | Ред 7: | ||
Тъй като мнозинството планински вериги в света са представлявали трудно преодолими бариери пред пътуванията, проходите винаги са имали ключово значение в историята, особено по отношение на миграцията на хората, [[търговия]]та и през [[война|военно време]]. |
Тъй като мнозинството планински вериги в света са представлявали трудно преодолими бариери пред пътуванията, проходите винаги са имали ключово значение в историята, особено по отношение на миграцията на хората, [[търговия]]та и през [[война|военно време]]. |
||
В миналото проходите са осигурявали поминък на т.нар. ''[[дервентджии]]'' (или ''дервенджии'', от ''дервент'', {{lang|tr|dervent}} – проход, дефиле, клисура) – хора от поробеното население в [[османска империя|османската империя]], които ги охранявали и превеждали през опасните места [[войска|войски]] и [[керван]]и. Дервенджиите имали право да носят оръжие и били освободени от някои данъци.<ref>Речник на чуждите думи в българския език, издателство „Наука и изкуство“, София, 1978, стр. 197</ref> Типичен дервентджийски град е [[Габрово]], за който са запазени пълни поименни регистри на дервентджииското население с описание на привилегиите му от 1515 и 1544 г.<sup>[[Дервентджии#cite |
В миналото проходите са осигурявали поминък на т.нар. ''[[дервентджии]]'' (или ''дервенджии'', от ''дервент'', {{lang|tr|dervent}} – проход, дефиле, клисура) – хора от поробеното население в [[османска империя|османската империя]], които ги охранявали и превеждали през опасните места [[войска|войски]] и [[керван]]и. Дервенджиите имали право да носят оръжие и били освободени от някои данъци.<ref>Речник на чуждите думи в българския език, издателство „Наука и изкуство“, София, 1978, стр. 197</ref> Типичен дервентджийски град е [[Габрово]], за който са запазени пълни поименни регистри на дервентджииското население с описание на привилегиите му от 1515 и 1544 г.<sup>[[Дервентджии#cite note-4|[4]]][[Дервентджии#cite note-5|[5]]][[Дервентджии#cite note-6|[6]]]</sup> |
||
== Вижте също == |
== Вижте също == |
||
Версия от 12:43, 24 април 2021
- За селото в община Средец, област Бургас вижте Проход (село).
Проходът, най-общо, е място, през което се преминава; конкретно най-често се има предвид път, който минава през планински терен.
Планинските проходи се дължат на значителни понижения в билата на планинските хребети при местата, където се доближават изворните области на две реки, които протичат в противоположни посоки.[1]
Тъй като мнозинството планински вериги в света са представлявали трудно преодолими бариери пред пътуванията, проходите винаги са имали ключово значение в историята, особено по отношение на миграцията на хората, търговията и през военно време.
В миналото проходите са осигурявали поминък на т.нар. дервентджии (или дервенджии, от дервент, на турски: dervent – проход, дефиле, клисура) – хора от поробеното население в османската империя, които ги охранявали и превеждали през опасните места войски и кервани. Дервенджиите имали право да носят оръжие и били освободени от някои данъци.[2] Типичен дервентджийски град е Габрово, за който са запазени пълни поименни регистри на дервентджииското население с описание на привилегиите му от 1515 и 1544 г.[4][5][6]