Графема: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание

Линейно

Версия от 21:18, 7 юни 2021

Графема (от гръцкия глагол γράφω, gráphō — пиша) или писмено̀^[1] е основният елемент на всяка писмена система. Графеми например са буква, китайски йероглиф, цифра, синтактични обозначения и други.

Съдържание на графемата

В различните видове писмености, графемата може да бъде обозначител на звук (какъвто е случаят с азбуките), сричка (при сричковите писмености) или цяла дума (както е при логографическите писмености). Класифицирането на дадена писменост към определен вид не ограничава вида на графемите в нея; например, в българската писменост се използват графемите 4 и 2, обозначаващи цели думи, а не звукове.

Съдържание на графемата в азбуките

Дори при звуковите писмености понятията графема и звук не се припокриват във всички случаи. Например в българската азбука се наблюдава явлението дифония: една графема има за стойност фонемно съчетание - графемите щ, ю и я имат фонемни стойности съответно [шт], [йу] и [йа]. Явлението афония се е проявявало в стария български правопис - графемите ъ и ь не са имали звукова стойност в края на думите за българите от началото на миналия век. Когато една графема отговаря един звук от речта, това се нарича монофония.

Ако съотношението между графема и звук се погледне от перспективата на последното, то тогава се говори за монография (един звук е представян от една графема), диграфия (един звук може да бъде изобразен посредством две графеми), триграфия (посредством три графеми) и полиграфия (когато повече от три графеми могат да изобразят даден звук).

Изобразяване на графемата

Графемата сама по себе си е абстрактно понятие, което съществува реално посредством своите варианти, наречени алографи. Например буквата я, напечатана в един шрифт, графически ще се различава от същата буква, напечатана в друг. И двете букви ще се различават от същата буква, написана на ръка от даден човек. Това, което ще обединява всички алографи, е абстрактното понятие за графемата я. Всяко конкретно изобразяване на графема се нарича глиф.

Изобразяване на графемата в азбуките

Понятията графема и буква не се покриват напълно: въпреки че обикновено графемата съвпада с буквата, това не винаги е вярно. Например в немската азбука последователността от три букви (триграмата) sch се считат за една графема, тъй като има фонетична стойност [ш], която е различна от фонетичните стойности на графемите на отделните съставляващи я букви. В зависимост от броя букви, посредством които се изобразява дадена графема, последната може да бъде определена като монограма, диграма, триграма или тетраграма. Не е позната звукова писменост, която да използва повече от четири букви за пресъздаването на графема.

Вижте също

Библиография

Москов, М., Бояджиев, Ж. Увод в езикознанието. София, „Наука и изкуство“, 1977.

Източници

↑ В множествено числа е писмена̀.

[1] В множествено числа е писмена̀.

[1]

@@ Ред 1: / Ред 1: @@
 '''Графема''' (от гръцкия глагол ''γράφω'', ''gráphō'' — ''пиша'') или '''писмено̀'''<ref>В множествено числа е ''писмена̀''.</ref> е основният елемент на всяка [[Писменост|писмена система]]. Графеми например са [[буква]], китайски йероглиф, [[цифра]], синтактични обозначения и други.
+== Съдържание на графемата ==
-В различните видове писмености, графемата може да бъде обозначител на звук (какъвто е случая), сричка (при ) или цяла дума (както е при ). Класифицирането на дадена писменост към определен вид не ограничава вида на графемите в нея; например, в българската писменост се
+В различните видове писмености, графемата може да бъде обозначител на звук (какъвто е случаят с [[азбука|азбуките]]), сричка (при [[сричкова писменост|сричковите писмености]]) или цяла дума (както е при [[логографическа писменост|логографическите писмености]]). Класифицирането на дадена писменост към определен вид не ограничава вида на графемите в нея; например, в българската писменост се използват графемите ''4'' и ''2'', обозначаващи цели думи, а не звукове.
+==== Съдържание на графемата в азбуките ====
-Дори при звуковите писмености понятията графема и звук не се припокриват във всички случаи. Например в българската азбука се наблюдава явлението : една графема има за стойност фонемно съчетание - графемите ''щ'', ''ю'' и ''я'' имат фонемни стойности съответно [шт], [йу] и [йа]. Явлението  се е проявявало в стария български правопис - графемите ''ъ'' и ''ь'' не са имали звукова стойност в края на думите за българите от началото на миналия век. Когато една графема отговаря един звук от речта, това се нарича .
+Дори при звуковите писмености понятията графема и звук не се припокриват във всички случаи. Например в българската азбука се наблюдава явлението [[дифония (езикознание)|дифония]]: една графема има за стойност фонемно съчетание - графемите ''щ'', ''ю'' и ''я'' имат фонемни стойности съответно [шт], [йу] и [йа]. Явлението [[афония (езикознание)|афония]] се е проявявало в стария български правопис - графемите ''ъ'' и ''ь'' не са имали звукова стойност в края на думите за българите от началото на миналия век. Когато една графема отговаря един звук от речта, това се нарича [[монофония (езикознание)|монофония]].
-Ако съотношението между графема и звук се погледне от перспективата на последното, то тогава се говори за  (един звук е представян от една графема),  (един звук може дазвук).
+Ако съотношението между графема и звук се погледне от перспективата на последното, то тогава се говори за [[монография (езикознание)|монография]] (един звук е представян от една графема), [[диграфия (езикознание)|диграфия]] (един звук може да бъде изобразен посредством две графеми), [[триграфия (езикознание)|триграфия]] (посредством три графеми) и [[полиграфия (езикознание)|полиграфия]] (когато повече от три графеми могат да изобразят даден звук).
 == Изобразяване на графемата ==
 Графемата сама по себе си е абстрактно понятие, което съществува реално посредством своите варианти, наречени [[алографи]]. Например буквата ''я'', напечатана в един шрифт, графически ще се различава от същата буква, напечатана в друг. И двете букви ще се различават от същата буква, написана на ръка от даден човек. Това, което ще обединява всички алографи, е абстрактното понятие за графемата ''я''. Всяко конкретно изобразяване на графема се нарича [[глиф]].
+==== Изобразяване на графемата в азбуките ====
-Понятията графема и  не се покриват напълно: въпреки че обикновено графемата съвпада с буквата, това не винаги е вярно. Например в немската азбука последователността от три букви (''триграмата'') ''sch'' се считат за една графема, тъй като има фонетична стойност [ш], която е различна от фонетичните стойности на графемите на отделните съставляващи я букви. В зависимост от броя букви, посредством които се изобразява дадена графема, последната може да бъде определена като ,  или . Не е позната звукова писменост, която да използва повече от четири букви за пресъздаването на графема.
+Понятията графема и [[буква]] не се покриват напълно: въпреки че обикновено графемата съвпада с буквата, това не винаги е вярно. Например в немската азбука последователността от три букви (''триграмата'') ''sch'' се считат за една графема, тъй като има фонетична стойност [ш], която е различна от фонетичните стойности на графемите на отделните съставляващи я букви. В зависимост от броя букви, посредством които се изобразява дадена графема, последната може да бъде определена като [[монограма (езикознание)|монограма]], [[диграма (езикознание)|диграма]], [[триграма (езикознание)|триграма]] или [[тетраграма (езикознание)|тетраграма]]. Не е позната звукова писменост, която да използва повече от четири букви за пресъздаването на графема.
+== Вижте също ==
-*
+* [[Буква]]
+* [[Глиф]]
+* [[Фонема]]
+== Библиография ==
+* Москов, М., Бояджиев, Ж. ''Увод в езикознанието''. София, „Наука и изкуство“, 1977.
+== Източници ==
+<references />
-== ㄱㄴㄷㅇ ==
 [[Категория:Писменост]]
 [[Категория:Символи]]