Фарс: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята

← По-стара редакция По-нова редакция →

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание

ВизуаленУикитекст

Линейно

Версия от 05:44, 15 юни 2022

Тази статия е за комедийния жанр. За историческата област вижте Персия. За провинцията в Иран вижте Фарс (остан).

Фарсът е комедия,^[1] изградена върху недоразумения или изненадващи стълкновения. Във фарса често се включва игра на думи, сексуални намеци, преднамерена абсурдност и безсмисленост, бързо темпо и забързване с развитието на действието. Основното предназначение на фарса не е съзнателната политическа сатира, а непринуденото и безгрижно представяне на градския бит с всички негови скандални случки, непристойност, грубост и веселост. Във френския фарс често се засяга темата скандали между съпрузите.

Заражда се през средните векове в Западна Европа (най-вече в средновековна Франция), но има корени в гръко-римския античен театър. Може да се открият негови следи у Аристофан и Плавт, и специфично ателана. За пръв път думата е употребена през 10. век. Представленията са се играли на пазари и в странноприемници от хистриони.

Терминът фарс произлиза от френската дума за „пълнеж“, защото е свързан с импровизациите, използвани от актьорите към средновековните религиозни драми. По-късните форми на тези драматични форми са изпълнявани като комични интерлюдии през 15. и 16. век^[2]. Най-старият запазен до днес фарс вероятно е Le Garçon et l'aveugle (Момчето и слепецът), датиран след 1266 г., макар да се смята, че най-старите фарсове, които могат да бъдат точно датирани, са от времето между 1450 и 1550 г. Най-известният фарс е La Farce de maître Pathelin (Фарсът на учителя Патлен) от около 1460 г.^[3]

В съвременния разговорен език фарс се нарича също профанацията и имитацията на дадено действие или процес, например съдебен процес.

Бележки

↑ ibl.bas.bg
↑ The Oxford Companion to English Literature. 7th. OUP Oxford, 2009. ISBN 978-0191030840. с. 1043.
↑ A New History of French Literature. Harvard University Press, 1994. ISBN 0674615662. с. 126.

[1] .bas.bg

[2] The Oxford Companion to English Literature. 7th. OUP Oxford, 2009. ISBN 978-0191030840. с. 1043.

[3] A New History of French Literature. Harvard University Press, 1994. ISBN 0674615662. с. 126.

[1]

[2]

[3]

@@ Ред 1: / Ред 1: @@
 {{други значения|комедийния жанр|историческата област|Персия|провинцията в Иран|Фарс (остан)}}
+[[Файл:Theatre Farce (Petrov-Vodkin).jpg|мини|300п|''Театър. Фарс.'' на [[Кузма Петров-Водкин]], 1870-те]]
-'''Фарсът''' е лека [[комедия]],<ref>[http://ibl.bas.bg/rbe/lang/bg/%D1%84%D0%B0%D1%80%D1%81/ ibl.bas.bg]</ref> изградена върху недоразумения или изненадващи стълкновения. Във фарса често се включва [[игра на думи]], сексуални намеци, преднамерена абсурдност и безсмисленост, бързо темпо и забързване с развитието на действието. Основното предназначение на фарса не е съзнателната политическа сатира, а непринуденото и безгрижно представяне на градския бит с всички негови скандални случки, непристойност, грубост и веселост. Във френския фарс често се засяга темата скандали между съпрузите.
+'''Фарсът''' е [[комедия]],<ref>[http://ibl.bas.bg/rbe/lang/bg/%D1%84%D0%B0%D1%80%D1%81/ ibl.bas.bg]</ref> изградена върху недоразумения или изненадващи стълкновения. Във фарса често се включва [[игра на думи]], сексуални намеци, преднамерена абсурдност и безсмисленост, бързо темпо и забързване с развитието на действието. Основното предназначение на фарса не е съзнателната политическа сатира, а непринуденото и безгрижно представяне на градския бит с всички негови скандални случки, непристойност, грубост и веселост. Във френския фарс често се засяга темата скандали между съпрузите.
-Заражда се през средните векове в [[Западна Европа]] (най-вече в средновековна [[Франция]]), но има корени в гръко-римския античен театър. Може да се открият негови следи у [[Аристофан]] и [[Плавт]], и специфично [[ателана]]. За пръв път думата е употребена през 10 век. Представленията са се играли на пазари и в странноприемници от [[хистериони]].
+Заражда се през средните векове в [[Западна Европа]] (най-вече в средновековна [[Франция]]), но има корени в гръко-римския античен театър. Може да се открият негови следи у [[Аристофан]] и [[Плавт]], и специфично [[ателана]]. За пръв път думата е употребена през 10. век. Представленията са се играли на пазари и в странноприемници от [[хистриони]].
+Терминът фарс произлиза от френската дума за „пълнеж“, защото е свързан с импровизациите, използвани от актьорите към средновековните религиозни драми. По-късните форми на тези драматични форми са изпълнявани като комични интерлюдии през 15. и 16. век<ref>{{cite book |title=The Oxford Companion to English Literature |editor1-first=Dinah |editor1-last=Birch |edition=7th |publisher=OUP Oxford |year=2009 |isbn=978-0191030840 |page=1043 |url=https://books.google.com/books?id=qJoyAwAAQBAJ&pg=PT1043 }}</ref>. Най-старият запазен до днес фарс вероятно е ''Le Garçon et l'aveugle'' (''Момчето и слепецът''), датиран след 1266 г., макар да се смята, че най-старите фарсове, които могат да бъдат точно датирани, са от времето между 1450 и 1550 г. Най-известният фарс е ''La Farce de maître Pathelin'' (''Фарсът на учителя Патлен'') от около 1460 г.<ref>{{cite book |title=A New History of French Literature |editor1-first=Denis | editor1-last=Hollier |editor2-first=R. Howard |editor2-last=Bloch |publisher=Harvard University Press |year=1994 |isbn=0674615662 |page=126 |url=https://books.google.com/books?id=nGQOodBVG9YC&pg=PA126 }}</ref>
-В съвременния език фарс се нарича също профанацията и имитацията на дадено действие или процес, например съдебен процес.
+В съвременния разговорен език фарс се нарича също профанацията и имитацията на дадено действие или процес, например съдебен процес.
 == Бележки ==