Фарс (остан)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Фарс.

Фарс
فارس
IranFars-SVG.svg
Страна Иран
Регион 2
Административен център Шираз
Площ 122 608 km²
Население (2011) 4 596 658 души
37,5 души/km²
Шахрестани 29
Бахши 83
Часова зона UTC+3.30
Телефонен код (+98) 71
Официален сайт http://portal.farsp.ir/
Фарс в Общомедия

Фарс (на персийски: فارس ) е един от 31 остани (провинции) на Иран. Разположен е в южната част на страната и е с площ 122608 km2. Населението наброява над 4.5 млн. души, 67.6% от които живеят в градовете на остана. [1][2] Административният център е град Шираз. Провинцията е люлка на персийската цивилизация. На нейната територия се намират древните столици на ахеменидската династия – Пасаргада на Кир Велики и Персеполис на Дарий I.

Етимология[редактиране | редактиране на кода]

Думата Фарс произлиза от Парса, названието на иранските племена от региона. Фарс е арабизираното произношение на думата, свързано с факта, че в арабския език отсъства звукът „п“.[3]

История[редактиране | редактиране на кода]

Според археологическите данни селища на територията на Фарс съществуват най-малко 5 хиляди години. Останът е бил част от еламитското царство и тук се намираше неговата столица Аншан. [4] След като Елам се разпада в резултат на войни с Мидия и Вавилон, на територията на Фарс независимо царуват представители на рода на Ахеменидите. В 6 век пр.н.е. Кир Велики обединява малките царства, завзема Мидия и основава своята столица Пасаргада, чиито руини се намират в района на днешния шахрестан Маврдащ. При Дарий I империята на Ахеменидите се разраства и заема територии от Балкани до Индия. Новата столица, Персеполис, се построява близо до Пасаргада. При Ахеменидите Фарс е сърцето на империята и е нейният политически център. През 330 пр.н.е. Александър Македонски побеждава персийската армия и опожарява Персеполис.[4]

Некропол Нагш-е Рустам с гробниците на Ахеменидските царе
Некропол Нагш-е Рустам с гробниците на Ахеменидските царе

Територията преминава през управление на Селевкиди и Аршакиди, като през този период Фарс губи своята значимост. След няколко столетия, в началото на 3 век Ардашир I, основателят на династията на Сасанидите, започва възраждането на персийската империя. Родом от Фарс, Сасанидите възстановяват политическото значение на провинцията. Те са привърженици на зороастризма и при тяхно управление тази религия се разпространява и доминира.[4]

Епохата на Сасанидите приключва с нахлуването на арабите през 7 век. Започва ислямският период на Фарс и на цялата Персия. Провинцията се управлява от наместниците на халифа, но постепенно възвръща относителна самостоятелност и става владение на местни персийски династии. В края на 11 век Фарс е завзет от тюркоезичните Селджуки, които управляват до монголското нашествието през 13 век. След 2 века борби между тюркски и монголски кланове през 1501 г. на власт в Персия идват Сефевидите. Те управляват страната до началото на 18 век и налагат шиитския ислям. [5]

Фарс възстановява своята политическа роля след столетия, когато се възцарява Карим Хан, основателят на династията Зенди. Столицата на Персия става Шираз. В края на 18 век, след смъртта на Карим Хан и последвалите вътрешни борби сред Зендите, управлението се поема от Каджарите. Фарс и неговата столица Шираз отново престават да са център на държавата, столицата се мести в Техеран.[5] През 20 век Каджарите отсъпват властта на Пахлави. По време на царуването на тази династия правят се промени в административното деление на Иран, от Фарс се отделят два остана – Бушер и Хормозган, в резултат на което провинцията губи излаз на Персийски залив.

География[редактиране | редактиране на кода]

Провинцията е със площ 122608 km2, намира се в южната част на Иран. Граничи с провинциите: Исфахан – на север, Язд и Керман – на изток, Хормозган – на юг, Бушер – на запад, Кохгилюе и Бойер Ахмад – на северозапад.

Езеро Бахтеган, снимка от космос

По-голямата част от територията на остана е планинска. Неговите западни и южни области се намират в планините Загрос. Пустинята Дащ е Кявир навлиза в неголям северен район на остана. Източните и централните части са покрити със степи и са подходящи за земеделие. В остана има няколко относително пълноводни реки и езера.

Солените езера Махарлу, Ташк, Хейром, както и най-голямото и вече пресъхнало езеро Бахтеган са с обща площ около 145000 ha. Сладководните езера са по-малки и заемат общо 30000 ha.[6]

Територията на Фарс се намира в 3 климатични зони: планинските север, северозапад и запад са със студени зими и меки лета, годишните валежи са между 400 и 600 mm; в централните райони на остана зимите са меки, с валежи, а летата са горещи и сухи, годишните валежи са между 200 и 400 mm; източните и югоизточните части са с умерени зими и много горещи лета, годишните валежи са между 100 и 200 mm.[7]

Разнообразието в географските и климатичните условия на остана е в основата на многообразието на неговата флора и фауна. В горите има планински бадем, див шамфъстък, дъб, различни видове билки. Сред най-разпространените животни са газели, елени, диви кози и овце. На територията на Фарс зимуват мигриращите патици, щъркели и лястовици. [8]

Има няколко защитени природни територии. На север от Шираз се намира национален парк Баму с площ около 48000 ha.

Административно деление[редактиране | редактиране на кода]

Всеки остан в Иран административно се дели на шахрестани. Шахрестан се състои от по-малки административни единици – бахши. Бахшите включват градове и дехестани. Административният център на шахрестан е град, който носи името на шахрестана. Фарс е разделен на 29 шахрестана. Общият брой на бахши е 83, на градовете 94, на дехестани 204.[9] Административният център на остана е град Шираз.

Шахрестани на провинция Фарс
Fars-numbered.png
1. Абаде 11. Казерун 21. Джахром
2. Еглид 12. Арсанджан 22. Гейр и Карзин
3. Марвдащ 13. Хараме 23. Хондж
4. Ростам 14. Сарвестан 24. Дараб
5. Сепидан 15. Кавар 25. Зариндащ
6. Мамасани 16. Фирузабад 26. Ларестан
7. Хорамбид 17. Фарашбанд 27. Гераш
8. Баванат 18. Нейриз 28. Ламерд
9. Пасаргада 19. Естахбан 29. Мохр
10. Шираз 20. Фаса

Население[редактиране | редактиране на кода]

Съгласно националното преброяване през 2011 г. населението на провинцията е 4596658 души, от които 3106732 души живеят в градовете, 72.1% са на възраст между 15 и 64 години, 5.6% са над 65 години и 22.3% са под 15 години. Средният годишен приръст на населението между 2006 и 2011 г. е 1.17 %, плътността е 37 души/km2.[2] 86.32 % от населението на Фарс е грамотно (възрастова група над 6 г.).[10]

Най-голямата етническа група са персийците. Те са и коренното население на Фарс. След арабското нахлуване през 7 век и в резултат на по-нататъшните смени на владетелите на територията започва миграция от съседните региони. Днес на територията на остана има няколко етнически малцинства: голяма група племена от тюркски произход (гашгаи), лури, кюрди,грузинци, араби и други.[11]

Говори се на персийски език, в някои по-изолирани селища се използват местните му диалекти. Основната религия е шиитски ислям. Малцинствените религиозни групи са евреи, христиани и зороастрийци.

Икономика[редактиране | редактиране на кода]

Останът има добре развити селско стопанство, индустриално производство, туристическа сфера. Земеделските площи заемат около 1 милион хектара, с което Фарс се нарежда на трето място в страната. Провинцията е на едно от първите места в Иран по производство на зърнено-житни култури. Произвеждат се също големи количества разнообразни плодове, зеленчуци, ядки.[12]

Промишлеността е представена с различни браншове: хранително-вкусова индустрия, фармацевтични компании, нефтопреработващи и химически заводи. Добиват се петрол и газ, произвеждат се строителни материали. На територията на провинцията има няколко завода за автомобилостроене. В Шираз се намира свободна икономическа зона и научно-технологичен парк.[13]

Транспортната система на Фарс се състои от няколко летища и продължаващата да се развива мрежа от автомобилните пътища и железопътни линии. В Шираз се намира международното летище Шахид Дастгаиб. [14] Освен него в градовете Ламерд и Лар има две летища с международен статут, които обслужват полетите до страните от Арабския полуостров и Централна Азия. Летищата в градовете Фаса, Джахром, Абаде, Зарган, Сарвестан се използват за вътрешни полети. [15] Между Шираз и Исфахан има работеща железопътна връзка. Тези градове са свързани и с първокласен автомобилен път.

Образование[редактиране | редактиране на кода]

Ширазки медицински университет

Ширазки университет
Ширазки медицински университет
Ширазки технически университет
Ширазки университет за изкуства
Университет на Джахром
Медицински университет на Джахром
Казерунски университет „Салман Фарси“
Филиали на Ислямски свободен университет в Шираз, Абаде, Сепидан, Джахром и др. градове

Забележителности[редактиране | редактиране на кода]

Гробница на Хафез
Гробница на Саади

На територията на Фарс се намират руините на столиците на древни царства и империи:

  • Аншан – столицата на Елам
  • Пасаргада – столица на Кир Велики
  • Персеполис – столица на Дарий I, опожарена от Александър Македонски
  • Истахр – град от ахеменидската епоха и за кратко столица на Сасанидите.
  • Бишапур – основан от втория сасанидски цар Шапур.

Недалеч от Пасаргада и Персеполис в шахрестан Маврдащ са разположени некрополът Нагш-е Рустам с гробниците на Ахеменидите и Нагш-е Раджаб със скални релефи от епохата на Сасанидите.

Градът Шираз, столицата на остана, се смята за един от най-красивите в Иран. Тук има много архитектурни паметници от средните векове, джамии, старинни базар и баня. Градът е прочут със своите градини, една от които – Ерам – е включена в списъка за световно културно наследство на ЮНЕСКО.[16] В Шираз са погребани големите персийски поети Хафез и Саади.

Паметниците на древната история на остана се намират на териториите на повечето шахрестани. Около град Казерун има пещера Шапур със статуя от времето на Сасанидите. В околностите на град Фирузабад се намира дворецът на сасанидския цар Ардашир. Обектът е известен също под името Атешкаде. До него е крепостта Гале Дохтар (в превод от персийски Моминска крепост). Повечето от древните дворци и крепости са в полуразрушен вид.

В провинцията има и природни забележителности – планински проломи и дефилета, защитени паркове, извори, езера и реки.

Източници[редактиране | редактиране на кода]