Тръстиково (област Бургас): Разлика между версии

Тръстиково
	Тръстиково
	; Сградата на кметството в Тръстиково
	Тръстиково Координати: 42°25′38.14″ с. ш. 27°15′42.84″ и. д. / 42.427263° с. ш. 27.261902° и. д. Тръстиково
Общи данни
Население	529 души (15 март 2024 г.); 19,4 души/km²
Землище	27,334 km²
Надм. височина	9 m
Пощ. код	8128
Тел. код	05912
МПС код	А
ЕКАТТЕ	73388
Администрация
Държава	България
Област	Бургас
Община; – кмет	Камено; Жельо Вардунски ; (ГЕРБ; 2015)
	Тръстиково в Общомедия

Интерактивен преглед на историята

← По-стара редакция По-нова редакция →

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание

ВизуаленУикитекст

Линейно

Версия от 18:16, 4 август 2022

За другото българско село вижте Тръстиково (Област Варна).

Тръстиково е село в Югоизточна България. То се намира в община Камено, област Бургас.

География

Село Тръстиково (област Бургас) е разположено в Югоизточния планов регион на България. То е част от община Камено.

История

Години преди Освобождението от османско владичество землището на с. Тръстиково се състояло от 32000 дюлюма и влизало във владението на една султанка — жена на черкезки вожд. По-късно то било наследено от нейния син Риза бей. А той го продал на черкезина Исмаил бей от Карнобат. След време и Исмаил бей решил да го продаде. Половината от имението — 16000 дюлюма, той продал на черкезите от с. Сазлъкьой. Това село се намирало в местността Юрутлука — на разстояние около 1 км от сегашното село, и брояло около сто къщи.

Главна роля за създаването на сегашното село Тръстиково имал българинът Тодор Пенчев, родом от с. Кулчулар. Той бил заподозрян като революционер в Старозагорския район. Преселил се в с. Топузларе, но и там бил открит. Решил да избяга в Русия. Потърсил помощ от френския консул в Бургас. Там се запознал с Исмаил бей, който му предложил да изкупи останалата му земя от 16000 дюлюма, като привлече свои роднини и познати от родния си край. Пенчев обаче отказал и с помощта на консула заминал с гемия за Русия. Но скоро се разочаровал и се върнал в родината си. В пределите на турската империя още с идването си бил заподозрян като опасен московец, заловен и подкаран за Цариград. За щастие, по пътя срещнали Исмаил бей. Той познал Пенчев и се застъпил за освобождаването му, като гарантирал за него. Тогава беят отново предложил имота си и Тодор Пенчев обещал да организира изкупуването на останалата земя на бея. С кон той обиколил много села в Хасковско, Старозагорско и Елховско. Отначало се съгласили трийсет и пет семейства, които продали скромните си имоти и последвали Тодор Пенчев. Това били следните семейства: Пенчеви, Демиреви, Михови, Ангелови, Дачеви, Баневи, Куманови, Гочеви, Костови, Статеви, Калъчеви, Проданови и др. По-късно се присъединили още семейства — роднини на преселените. Заселили се в близост до черкезкото село и възприели неговото име Сазлъкьой, за да не предизвикат забрана от турските власти. Това събитие станало през 1868 г. През Освободителната война от 1877-1878 г. черкезите избягали в Мала Азия. Но през 1882 г. изпратили свой пълномощник — Хакъ бей, да продаде имотите им. Така земята на сазлъкьойци станала 32000 дюлюма (приблизително толкова декара).

Още през 1874 г. сазлъкьойци открили първото училище, настанено в малка къща. През 1882 г. със свои средства и труд те построили нова, удобна сграда с четири стаи за училище, което по-късно служило за община, кметство и читалище. В близост до него била построена църквата „Свети Димитър“ и се приело празникът на светеца (8 ноември по стар стил) да се провежда чества тържествено от селото. Това станало традиция. През 1933 г. била построена нова църква.

За направата на отводнителна дига и мост на реката голяма заслуга има Господин Проданов — кмет на селото и народен представител.

Развитието на учебното дело се дължи на местните учители Стефан Гръмов и Христо Тодоров — син на Тодор Пенчев. Христо Тодоров имал голям принос за развитието на селото като кмет и общественик. Той бил с добро образование, получено в Цариград.

От Освобождението да 1910 г. общината била в с. Русокастро. От 1910 г. до 1934 г. село Тръстиково е самостоятелна община. Селото се разраства значително след идването на бежанците от Лозенградско през 1912-1913 г., по време на Балканската война.

По решение на Министерския съвет през 1932 г. било наредено селищата с турско название да се преименуват. По препоръка на Министерството бил направен непълен превод на "Сазлъкьой" и от същата година селото приело името "Тръстиково".

От 1934 г. до 1952 г. общината била в с. Черни връх, а от 1952 г. до 1979 г. село Тръстиково станало център на община, в която влизали още селата Черни връх, Полски извор, Константиново и Дебелт.

През 1925 г. била основана всестранна кооперация за подпомагане на селското стопанство и търговията. Главен инициатор и дългогодишен счетоводител на кооперацията бил Михаил Гръмов.

През същата година били оземлени бежанците от Източна Тракия с 40 декара и им били построени къщи.

За развитието на културата в селото се основало през 1927 г. читалище „Народна пробуда“ под ръководството на Обрешко Обрешков. Провеждала се библиотечна и театрална самодейност. Заслуги за просветната и читалищната дейност имал и учителят Рачо Хаджиев.

През 1940-1941 г. било завършено сегашното училище и се открили прогимназиални класове.

През 1948 г. се създало ТКЗС, което през 1950 г. се масовизирало.

През 1958 г. село Тръстиково станало център на обединено ТКЗС, в което влезли селата Черни връх, Полски извор, Константиново и Дебелт. В селското стопанство бързо навлезли механизацията и агротехниката, което станало причина за рекордни добиви.

През 50-те години на XX век била построена сградата на общината (кметството). По това време била създадена и машинно-тракторна станция с район от тринайсет селища.

През 60-те години на XX век били изградени административни сгради на ТКЗС и търговската организация. В с. Тръстиково по това време имало общинска болница с родилно отделение, аптека и изкупвателен пункт за животни. По това време се открива нова сграда и се обзавежда целодневна детска градина за предучилищно възпитание на децата от общината.

Редовни събития

Всяка година на 8 ноември по стар стил (на 26 ноември по нов стил) с. Тръстиково отбелязва празника на св. Димитър. Този ден е обявен и за празник на селото.

Други

Външни препратки

Общомедия

Общомедия разполага с мултимедийно съдържание за

Тръстиково (област Бургас).

Климат и разположение на България Архив на оригинала от 2007-05-03 в Wayback Machine.
Тръстиково Архив на оригинала от 2015-12-20 в Wayback Machine.

Бележки

↑ www.grao.bg

[wikidata-95f251fd940ca2e01395eb466cf810ac1eac6886-v6-1] www.grao.bg

[1]

@@ Ред 15: / Ред 15: @@
 == География ==
-Село Тръстиково (област Бургас) е разположено в Югоизточен планов регион на България. То е част от община Камено.
+Село Тръстиково (област Бургас) е разположено в Югоизточния планов регион на България. То е част от община Камено.
 == История ==
-Години преди освобождението от османско владичество землището на Тръстиково влизало във владението на една султанка – жена на черкезки вожд. По-късно то било наследено от синът и Риза бей и се състояло от 32000 дюлюма. А той го продал на черкезина Исмаил бей от Карнобат. След време и Исмаил бей решил да го продаде. Половината от имението – 16000 дюлюма той продал на черкезите от с. Сазлъкьой. Това село се намирало в местността Юрутлука – на разстояние около 1 км от сегашното село и брояло около 100 къщи.
+Години преди Освобождението от османско владичество землището на с. Тръстиково се състояло от 32000 дюлюма и влизало във владението на една султанка — жена на черкезки вожд. По-късно то било наследено от нейния син Риза бей. А той го продал на черкезина Исмаил бей от Карнобат. След време и Исмаил бей решил да го продаде. Половината от имението — 16000 дюлюма, той продал на черкезите от с. Сазлъкьой. Това село се намирало в местността Юрутлука — на разстояние около 1 км от сегашното село, и брояло около сто къщи.
-Главна роля за създаването на сегашното село Тръстиково имал българинът Тодор Пенчев, родом от с. Кулчулар. Той бил заподозрян като революционер в Старозагорски район. Преселил се в с. Топузларе, но и там бил открит. Решил да избяга в Русия. Потърсил помощ от Френския консул в Бургас. Там се запознал с Исмаил бей, който му предложил да изкупи останалата му земя от 16000 дюлюма, като привлече свои роднини и познати от родния си край. Пенчев обаче отказал и с помощта на консула заминал с гемия за Русия. Но скоро се разочаровал и се върнал в Родината си. В пределите на турската империя още с идването си бил заподозрян като опасен московец, заловен и подкаран за Цариград. За щастие на пътя срещнали Исмаил бей. Той познал Пенчев и се застъпил за освобождаването му, като гарантирал за него. Тогава бея отново предложил имота си и Тодор Пенчев поел ангажимент да организира изкупуването на останалата земя на бея. С кон той обиколил много села в Хасковско, Старозагорско и Елховско. От начало се съгласили 35 семейства, които продали скромните си имоти и последвали Тодор Пенчев. Такива семейства били от фамилиите: Пенчеви, Демиреви, Михови, Ангелови, Дачеви, Баневи, Куманови, Гочеви, Костови, Статеви, Калъчеви, Проданови и др. По-късно се присъединили и други семейства роднини на преселените. Заселили се в близост до черкезкото село и възприели неговото име Сазлъкьой, за да не предизвикат забрана от турските власти. Това събитие е станало през 1868 г. През Освободителната война 1877 г.-1878 г. черкезите се изплашили и изягали в Мала Азия. Но през 1882 г. изпратили свой пълномощник – Хакъ бей да продаде имотите им. И така земята на сазлъкьойци станала 32000 дюлюма (близо толкова декара). Още през 1874 г. сазлъкьойци открили първото училище, настанено в малка сазена къща.
+Главна роля за създаването на сегашното село Тръстиково имал българинът Тодор Пенчев, родом от с. Кулчулар. Той бил заподозрян като революционер в Старозагорския район. Преселил се в с. Топузларе, но и там бил открит. Решил да избяга в Русия. Потърсил помощ от френския консул в Бургас. Там се запознал с Исмаил бей, който му предложил да изкупи останалата му земя от 16000 дюлюма, като привлече свои роднини и познати от родния си край. Пенчев обаче отказал и с помощта на консула заминал с гемия за Русия. Но скоро се разочаровал и се върнал в родината си. В пределите на турската империя още с идването си бил заподозрян като опасен московец, заловен и подкаран за Цариград. За щастие, по пътя срещнали Исмаил бей. Той познал Пенчев и се застъпил за освобождаването му, като гарантирал за него. Тогава беят отново предложил имота си и Тодор Пенчев обещал да организира изкупуването на останалата земя на бея. С кон той обиколил много села в Хасковско, Старозагорско и Елховско. Отначало се съгласили трийсет и пет семейства, които продали скромните си имоти и последвали Тодор Пенчев. Това били следните семейства: Пенчеви, Демиреви, Михови, Ангелови, Дачеви, Баневи, Куманови, Гочеви, Костови, Статеви, Калъчеви, Проданови и др. По-късно се присъединили още семейства — роднини на преселените. Заселили се в близост до черкезкото село и възприели неговото име Сазлъкьой, за да не предизвикат забрана от турските власти. Това събитие станало през 1868 г. През Освободителната война от 1877-1878 г. черкезите избягали в Мала Азия. Но през 1882 г. изпратили свой пълномощник — Хакъ бей, да продаде имотите им. Така земята на сазлъкьойци станала 32000 дюлюма (приблизително толкова декара).
-През 1882 г. със свои средства и труд те построили нова удобна сграда с 4 стаи за училище, което по-късно е служило за община, кметство и читалище. Старото население го помни. В близост до него била построена и църква на име „Свети Димитър“ и се възприело на празника на светеца 8 ноември да се провежда празник на селото. Това е станало традиция. През 1933 г. е построена навота църква. Голяма заслуга за построяването и за направата на отводнителна дига и мост на реката има Господин Проданов., кмет на селото и народен представител.
+Още през 1874 г. сазлъкьойци открили първото училище, настанено в малка къща. През 1882 г. със свои средства и труд те построили нова, удобна сграда с четири стаи за училище, което по-късно служило за община, кметство и читалище. В близост до него била построена църквата „Свети Димитър“ и се приело празникът на светеца (8 ноември по стар стил) да се провежда чества тържествено от селото. Това станало традиция. През 1933 г. била построена нова църква.
+За направата на отводнителна дига и мост на реката голяма заслуга има Господин Проданов — кмет на селото и народен представител.
-За развитието на учебното дело трябва да се отбележат заслугите на местните учители Стефан Гръмов и Христо Тодоров, син на Тодор Пенчев. Христо Тодоров имал голям принос за развитието на селото като кмет и общественик. Той бил с добро образование, получено в Цариград.
+Развитието на учебното дело се дължи на местните учители Стефан Гръмов и Христо Тодоров — син на Тодор Пенчев. Христо Тодоров имал голям принос за развитието на селото като кмет и общественик. Той бил с добро образование, получено в Цариград.
-От Освобождението да 1910 г. общината била в с.Русокастро. От 1910 г. да 1934 г. Тръстиково е самостоялена община. Селото се разраства значително след идването на бежанците от Лозенградстко през 1912 г.-1913 г. по време на балканската война.
+От Освобождението да 1910 г. общината била в с. Русокастро. От 1910 г. до 1934 г. село Тръстиково е самостоятелна община. Селото се разраства значително след идването на бежанците от Лозенградско през 1912-1913 г., по време на Балканската война.
-По решение на Министерския съвет през 1932 г. било наредено селищата с турско название да се преименуват. По препоръка на Министерството бил направен непълен превод на Сазлъкьой и от същата година селото приело името Тръстиково.
+По решение на Министерския съвет през 1932 г. било наредено селищата с турско название да се преименуват. По препоръка на Министерството бил направен непълен превод на "Сазлъкьой" и от същата година селото приело името "Тръстиково".
-От 1934 г. до 1952 г. общината е в с. Черни връх, а от 1952 г. до 1979 г. Тръстиково е община, в която влизат селата: Черни връх, Полски извор, Константиново и Дебелт. През 1925 г. се основава всестранна кооперация, която подпомага развитието на селското стопанство и търговията. Главен инициатор и дългогодишен счетоводител на кооперацията бил Михаил Гръмов.
+От 1934 г. до 1952 г. общината била в с. Черни връх, а от 1952 г. до 1979 г. село Тръстиково станало център на община, в която влизали още селата Черни връх, Полски извор, Константиново и Дебелт.
-През същата година са оземлени бежанците от Източна Тракия с 40 декара и са им построени шаронски къщи. За развитието на културата в селото се основава 1927 г. читалище „Народна Пробуда“ под ръководството на Обрешко Обрешков. Провежда се библиотечна и театрална самодейност. Заслуги за просветната и читалищната дейност има и учителят Рачо Хаджиев.
+През 1925 г. била основана всестранна кооперация за подпомагане на селското стопанство и търговията. Главен инициатор и дългогодишен счетоводител на кооперацията бил Михаил Гръмов.
-През 1977 г. бе тържествено отбелязана 50-годишнината на читалищната дейност.
+През същата година били оземлени бежанците от Източна Тракия с 40 декара и им били построени къщи.
-През 1940-1941 г. е завършено сегашното училище и се откриват прогимназиални класове.
+За развитието на културата в селото се основало през 1927 г. читалище „Народна пробуда“ под ръководството на Обрешко Обрешков. Провеждала се библиотечна и театрална самодейност. Заслуги за просветната и читалищната дейност имал и учителят Рачо Хаджиев.
-През 1948 г. се създава ТКЗС, което през 1950 г. се масовизира.
+През 1940-1941 г. било завършено сегашното училище и се открили прогимназиални класове.
-През 1958 г. Тръстиково става център на обединено ТКЗС, в което влизат селата: Черни връх, Полски извор, Константиново и Дебелт. В селското стопанство бързо навлизат механизацията и агротехниката – добивите са рекордни.
+През 1948 г. се създало ТКЗС, което през 1950 г. се масовизирало.
-През 50-те години се построи настоящата сграда на кметството – тогава община. По това време се създава и [[машинно-тракторна станция]] с район от 13 селища.
+През 1958 г. село Тръстиково станало център на обединено ТКЗС, в което влезли селата Черни връх, Полски извор, Константиново и Дебелт. В селското стопанство бързо навлезли механизацията и агротехниката, което станало причина за рекордни добиви.
-През 60-те години се изграждат административни сгради на ТКЗС и търговската организация. В Тръстиково по това време има общинска болница с родилно отделение, аптека и изкупвателен пункт за животни. По това време се открива и осмолетка за учениците от селото и съставните села. Открива се в нова сграда и се обзавежда ЦДГ за предучилищно възпитание на децата от общината.
+През 50-те години на XX век била построена сградата на общината (кметството). По това време била създадена и [[машинно-тракторна станция]] с район от тринайсет селища.
-Накратко казано през 60-те и 70-те години Тръстиково е в голям възход. Развива се сериозна художествената самодейност.
+През 60-те години на XX век били изградени административни сгради на ТКЗС и търговската организация. В с. Тръстиково по това време имало общинска болница с родилно отделение, аптека и изкупвателен пункт за животни. По това време се открива нова сграда и се обзавежда целодневна детска градина за предучилищно възпитание на децата от общината.
 == Редовни събития ==
-Всяка година на 8 ноември (стар стил, 26 ноември - нов) селото почита светеца Свети Димитър. На тази дата е и празникът на селото.
+Всяка година на 8 ноември по стар стил (на 26 ноември по нов стил) с. Тръстиково отбелязва празника на св. Димитър. Този ден е обявен и за празник на селото.
 == Други ==