Винарско

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Винарско
Общи данни
Население864 души[1] (15 септември 2022 г.)
38,1 души/km²
Землище22,726 km²
Надм. височина183 m
Пощ. код8118
Тел. код05589
МПС кодА
ЕКАТТЕ11096
Администрация
ДържаваБългария
ОбластБургас
Община
   кмет
Камено
Жельо Вардунски
(ГЕРБ)
Кметство
   кмет
Винарско
Тодорка Вълева
(БСП)

Винàрско е село в Югоизточна България, община Камено, област Бургас.

География[редактиране | редактиране на кода]

Село Винарско се намира на около 25 km запад-северозападно от центъра на областния град Бургас, около 9 km запад-северозападно от общинския център град Камено и около 12 km юг-югозападно от град Айтос. Разположено е в Бургаската низина, между две разклонения на ляв приток на Чукарска река (Чакърлийска река, Чакърлийка), в началото на разклоненията. Надморската височина в центъра на селото е около 162 m, в северния му край нараства до около 175 m, а в южния намалява до около 130 m.

На около километър южно от Винарско минава автомагистрала „Тракия“, с която селото няма непосредствена пътна връзка. Северозападно от Винарско минава третокласният републикански път III-539, водещ на юг през селата Трояново, Русокастро и Дюлево към град Средец, а на север през село Караново към Айтос. Включващият се в него северно от Винарско третокласен републикански път III-5392, който минава на юг през селото като негова главна улица, води през село Кръстина до град Камено.

Землището на село Винарско граничи със землищата на: село Караново на север; село Малка поляна на североизток; град Българово на изток; село Кръстина на изток; село Трояново на югозапад; село Вратица на запад.

В землището на село Винарско има 9 микроязовира.[2]

Населението на село Винарско, наброявало 1036 души при преброяването към 1934 г. и 1172 към 1975 г., намалява до 415 (по текущата демографска статистика за населението) към 2020 г.[3]

При преброяването на населението към 1 февруари 2011 г., от обща численост 480 лица, за 430 лица е посочена принадлежност към „българска“ етническа група, за 40 – към „други“, за принадлежност към „ромска“ и „не се самоопределят“ не са посочени данни и за 4 – „не отговорили“.[4]

История[редактиране | редактиране на кода]

След Руско-турската война 1877 – 1878 г., по Берлинския договор 1878 г. селото остава в Източна Румелия; присъединено е към България след Съединението през 1885 г.

Селото със заварено при Съединението име Буюклий[5], под което фигурира и при преброяването през 1926 г., при преброяването през 1934 г. е посочено като „Винарско (Буюклии)“[6].

Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

  • Калето

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

На 6 май е официален празник на с. Винарско.


Бележки[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]