Желязово

Желязово
Кметството на село Желязово
Желязово 42.480464, 27.138435 Желязово
Общи данни
Население	146 души (15 септември 2022 г.) 17,6 души/km²
Землище	8,32 km²
Надм. височина	37 m
Пощ. код	8106
Тел. код	05918
МПС код	А
ЕКАТТЕ	29249
Администрация
Държава	България
Област	Бургас
Община    – кмет	Камено Жельо Вардунски (ГЕРБ)
Желязово в Общомедия

Желя̀зово е село в Югоизточна България, община Камено, област Бургас.

География

Село Желязово се намира на около 27 km западно от центъра на областния град Бургас, около 16 km югозападно от общинския център Камено и около 16 km север-северозападно от град Средец. Разположено е в Бургаската низина, на около 1,5 km запад-югозападно от възвишението Русин камък, по което се извършват разкопки във връзка с крепостта Русокастрон. Надморската височина при църквата „Свети Димитър“ е около 35 m.

До Желязово води общински път, който е западно отклонение от третокласния републикански път III-539, водещ на юг през селата Русокастро и Дюлево към град Средец, а на север през селата Трояново, Вратица и Караново – към град Айтос.

Землището на село Желязово граничи със землищата на: село Аспарухово на север; село Трояново на североизток; село Русокастро на изток, югоизток и юг; село Сърнево на юг, югозапад и запад.

Населението на село Желязово, наброявало 501 души при преброяването към 1934 г. и намаляло до 242 към 1965 г., наброява 145 души (по текущата демографска статистика за населението) към 2020 г.

При преброяването на населението към 1 февруари 2011 г., от обща численост 190 лица, за 35 лица е посочена принадлежност към „българска“ етническа група, за 152 – към „турска“ и за един – „не отговорили“, а за „ромска“, „други“ и „не се самоопределят“ не са посочени числени данни.

История

След Руско-турската война 1877 – 1878 г., по Берлинския договор 1878 г. селото остава в Източна Румелия; присъединено е към България след Съединението през 1885 г.

През 1934 г. селото – с дотогавашно име Демирдѐш, е преименувано на Желязово. До 1950-те – 1960-те години в селото има само българи – християни, след което започват постепенно да се заселват турци – мюсюлмани предимно от община Руен, целта на които е да намерят по-добри условия за живот. Тук те активно участват и работят в структурата на тогавашното ТКЗС.

При избухването на Балканската война в 1912 г. един човек от Демирдеш е доброволец в Македоно-одринското опълчение.

В селото е имало училище, детска градина и читалище, които с намаляването на населението са престанали да действат.

Обществени институции

Село Желязово към 2022 г. е център на кметство Желязово.

В село Желязово към 2022 г. има:

• православна църква „Свети Димитър“ (1941 г.);
• джамия.

Културни и природни забележителности

Храм „Свети Димитър“ в селото

Както мюсюлманите, така и християните в Желязово спазват обичаите си, почитат и празнуват религиозните си празници. Населението с турска етническа принадлежност е запазило част от народните си обичаи, които намират изява предимно по време на сватби и религиозни празници. Например, носят се специални носии от жените и девойките, води се по специален ритуал сватбената церемония и така нататък.

От близкото възвишение Русин камък се открива отвисоко великолепен изглед към селото и красивите залези. В заобикалящата селото откъм юг и изток Русокастренска река с левия ѝ приток Кьойюдере от запад има условия за риболов.

Личности

Родени в Желязово

• Георги Анастасов, македоно-одрински опълченец, 30-годишен; от с. Демирдеш, Бургаско; работник: Продоволствен транспорт – МОО; 3.XII.1912 г. – починал неизвестно кога.

Починали в Желязово

• Ямо Стпкчев – Гагавузина (1858 – 1927), български революционер от ВМОРО, роден в Карахлия, Бабаескийско, четник при Лазар Маджаров през 1903 г.

Външни препратки

• Топографска карта, мащаб 1:100000 Картен лист: K-35-055
• Бургаска низина, Карнобатска и Айтоска котловина. Географска карта