Русокастро

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Русокастро
Кметството на село Русокастро
Кметството на село Русокастро
Общи данни
Население1133 души[1] (15 септември 2022 година)
23,9 души/km²
Землище47,435 km²
Надм. височина20 m
Пощ. код8105
Тел. код05918
МПС кодА
ЕКАТТЕ63478
Администрация
ДържаваБългария
ОбластБургас
Община
   кмет
Камено
Жельо Вардунски
(ГЕРБ)
Кметство
   кмет
Русокастро
Георги Ганчев
(независим)
Русокастро в Общомедия

Русокàстро е село в Югоизточна България, община Камено, област Бургас.

География[редактиране | редактиране на кода]

Село Русокастро се намира на около 23 km запад-югозападно от областния център Бургас, около 15 km юг-югозападно от общинския център град Камено и около 13 km северно от град Средец[2]. Разположено е в Бургаската низина, източно край Русокастренска река[3]. Надморската височина в центъра на селото е около 22 m, в източния му край нараства до около 35 – 40 m, а в западния към реката намалява до около 15 – 20 m. Климатът е преходноконтинентален с черноморско климатично влияние, почвите в землището са преобладаващо смолници и наносни[3].

През Русокастро минава в направление север – юг третокласният републикански път III-539, водещ на юг през село Дюлево към град Средец, а на север – към град Айтос. Общински път на югоизток свързва Русокастро през селата Ливада и Тръстиково със село Константиново и второкласния републикански път II-79 (Елхово – Средец – Бургас).

Землището на село Русокастро граничи със землищата на: село Трояново на север; село Равнец на североизток; село Ливада на югоизток; село Дюлево на юг; село Суходол на югозапад; село Сърнево на запад; село Желязово на запад.

В землището на село Русокастро, в поречието на Русокастренска река, се намират (към 31 май 2020 г.) микроязовирите „Георгиево кладенче“ и „Татарски дол“.[4]

Населението на село Русокастро, наброявало 1799 души при преброяването към 1934 г. и 2214 към 1965 г., намалява до 1362 към 1992 г. и 1143 (по текущата демографска статистика за населението) към 2020 г.[5]

При преброяването на населението към 1 февруари 2011 г., от обща численост 1183 лица, за 1032 лица е посочена принадлежност към „българска“ етническа група, за 75 – към „турска“, за 41 – към „ромска“ и за останалите не е даден отговор.[6]

История[редактиране | редактиране на кода]

В околността на Русокастро са разкрити селищна могила от късния халколит и ранната бронзова епоха и тракийско светилище; Русокастро е свързано с добиване на желязна руда от траките. През 4 век пр.н.е. съществува антично селище. Северозападно от селото, в местността Русин камък, има останки от късноантична и средновековна крепост. През 9 век средновековната крепост е спомената с името Русокастрон. Запазени са останки от крепостните стени и кулите, южно от крепостта е валът Еркесия. В района на Русокастро са намерени: монета от електрум (сплав от злато и сребро), сечена през 4 век пр.н.е. от Кизик (древногръцка колония на град Милет в Мала Азия); антична теракота и римска статуетка ездач на кон, надпис от 6 век. В селото е открито сребърно съкровище от 12 – 13 век (гривни и огърлици). Според сведения от арабския пътешественик Мохамед ал-Идриси през 11 – 12 век Русокастро е търговски град. В Битката при Русокастро 1332 г. цар Иван Александър нанася поражение на византийските войски. Сведения за селото под имената Ируси кастри (нахия) и Руси Касри (каза) има в османотурски регистри от 1488, 1676 и 1731 г.[3]

След Руско-турската война 1877 – 1878 г., по Берлинския договор 1878 г. селото остава в Източна Румелия; присъединено е към България след Съединението през 1885 г.[3]

В селото е открито училище през 1872 г.[3] (по други данни – през 1865 г.[7]).

През 1910 г. е основано читалище „Съзнание"[3] (по други данни читалището е основано през 1903 г.[8]).

През 1945 г. в Русокастро е основано Трудово кооперативно земеделско стопанство (ТКЗС)[9], което през следващите години претърпява изменения в организацията и наименованието, а през 1995 г. под наименованието Земеделска производителна кооперация „Напредък“ след ликвидация е закрито.[10]

Обществени институции[редактиране | редактиране на кода]

Село Русокастро към 2022 г. е център на кметство Русокастро.[11][12]

В село Русокастро към 2022 г. има:

На около километър от Русокастро край пътя северозападно от селото се намира „Социален дом – Русокастро“ („Дом за възрастни с умствена изостаналост“).[19]

Забележителности[редактиране | редактиране на кода]

В парка до кметството е изграден мраморен паметник, посветен на четиримата жители на селото, загинали в Отечествената война 1944 – 1945 г. край река Драва, Унгария. В кметството след централния вход от двете страни на стените в преддверието са монтирани две мраморни плочи, посветени на загиналите в Балканската и Първата световна война 36 жители на селото.[20]

През 2006 г. в скалистата местност Русин камък започват разкопки във връзка с крепостта Русокастрон.

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

От 2007 г. е възстановено честването на Гергьовден на местността Русин камък във възстановения храм „Свети великомъченик Георги Победоносец“. Храмът е познат сред местните хора като „манастира“.[21]

Други[редактиране | редактиране на кода]

Скала Русокастро край остров Ливингстън, Южни Шетландски острови е наименувана в чест на село Русокастро[22].

Фотогалерия[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. www.grao.bg.
  2. В периода 1950 – 1993 г. град Средец носи името Грудово.
  3. а б в г д е ж Голяма енциклопедия „България“, том 10, стр. 3817, Книгоиздателска къща „Труд“, София, 2012 г.
  4. Списък на язовири в Черноморски басейнов район (актуален към 31.05.2020 г.). Землище на село Русокастро, община Камено. ЕКАТТЕ 63478
  5. Справка за населението на с. Русокастро, общ. Камено, обл. Бургас
  6. Етнически състав на населението на България – 2011 г., село Русокастро
  7. Информационна система на държавните архиви; архив ДА – Бургас – 15, фонд 251К „Народно основно училище "Цар Иван Александър – с. Русокастро, Бургаско (1865 – 1944)“; История на фондообразувателя
  8. Информационна система на държавните архиви; архив ДА – Бургас – 15, фонд 653К „Народно читалище „Съзнание“ – с. Русокастро, Бургаско (1927 – 1944)“; История на фондообразувателя
  9. Информационна система на държавните архиви; архив ДА – Бургас – 15, фонд 435 „Трудово кооперативно земеделско стопанство (ТКЗС) „Васил Коларов“ – с. Русокастро, Бургаско (1945 – 1958)“; История на фондообразувателя
  10. Информационна система на държавните архиви; архив ДА – Бургас – 15, фонд 829 „Обединено трудово кооперативно земеделско стопанство (ОТКЗС) „Васил Коларов“ – с. Русокастро, Бургаско (1959 – 1995)“; Промяна в наименованието на фондообразувателя. История на фондообразувателя
  11. Справка за събитията за кметство Русокастро
  12. Интегрирана информационна система на държавната администрация, Административен регистър, област Бургас, кметство Русокастро
  13. Детайлна информация за читалище „Съзнание – 2009 г.“, село Русокастро, община Камено, област Бургас
  14. Информационна карта за 2021 г., читалище „Съзнание – 2009 г.“, село Русокастро, община Камено, област Бургас
  15. Министерство на образованието и науката – Регистър на институциите в системата на предучилищното и училищното образование, основно училище „Иван Вазов“, село Русокастро, община Камено, област Бургас
  16. Регистър на детските градини в България. Целодневна детска градина „Детелина“, село Русокастро. Видяно на 12 август 2022 г.
  17. Българска православна църква, Структура, Епархии, Сливенска епархия, Храмове, Бургаска духовна околия, Русокастро
  18. Български пощи, Пощенски станции, област Бургас, 8105 Русокастро
  19. Община Камено. Здравеопазване и социална политика. Социални услуги. Дом за възрастни с умствена изостаналост. Видяно на 12 август 2022 г.
  20. Регистър на военните паметници и паметни плочи в област Бургас; с. Русокастро
  21. Sabori.bg. Събор на село Русокастро и Честване „Битката при Русокастро“, 06.05.2022 г.
  22. SCAR Composite Gazetteer of Antarctica: Rusokastro Rock

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]