Българска работническа социалдемократическа партия

Българската работническа социалдемократическа партия (БРСДП) е българска политическа партия. Тя е създадена през 1891 посредством обединението на Българската социалдемократическа партия на Димитър Благоев и Българския социалдемократически съюз, начело с Янко Сакъзов. Дотогава двете организации съществуват независимо една от друга и изповядват различни възгледи за развитието на социалистическото движение в България.

На изборите за VIII Обикновено Народно събрание през 1894 за пръв път са избрани двама народни представители от БРСДП (Янко Сакъзов и Никола Габровски). През следващите години теоретичните спорове и личните противоречия в партията продължават и през 1903 тя се разделя на Българска работническа социалдемократическа партия (тесни социалисти), начело с Благоев и БРСДП (широки социалисти).

БРСДП издава вестниците „Работнически вестник“ (марксистки) и „Социалист“, „Народ“(реформистки) и списанията „Ново време“ (марксистко) и „Общо дело“ (реформистко).

Видни дейци

• Аврам Гачев (1871-1941)
• Григор Чешмеджиев (1879-1945)
• Димитър Благоев (1856-1924)
• Коста Лулчев (1882-1965)
• Янко Сакъзов (1860-1941)

Източници

• Д. Попов. „Партийната структура в България от 1879 до 1901 година“ [3 август 2005]