Дорийци: Разлика между версии
източници |
м Робот Добавяне: tr:Dorlar |
||
Ред 16: | Ред 16: | ||
[[da:Dorer]] |
[[da:Dorer]] |
||
[[de:Dorier]] |
[[de:Dorier]] |
||
⚫ | |||
[[el:Δωριείς]] |
[[el:Δωριείς]] |
||
⚫ | |||
[[es:Dorios]] |
[[es:Dorios]] |
||
⚫ | |||
[[fr:Doriens]] |
[[fr:Doriens]] |
||
[[it:Dori]] |
|||
[[he:דורים]] |
[[he:דורים]] |
||
[[ |
[[it:Dori]] |
||
[[ja:ドーリア人]] |
[[ja:ドーリア人]] |
||
[[ |
[[nl:Doriërs]] |
||
[[nn:Dorarar]] |
[[nn:Dorarar]] |
||
[[no:Dorerne]] |
|||
[[pl:Dorowie]] |
[[pl:Dorowie]] |
||
[[pt:Dóricos]] |
[[pt:Dóricos]] |
||
[[ru:Дорийцы]] |
[[ru:Дорийцы]] |
||
⚫ | |||
[[sv:Dorer]] |
[[sv:Dorer]] |
||
[[tr:Dorlar]] |
|||
[[uk:Дорійці]] |
[[uk:Дорійці]] |
Версия от 18:59, 3 март 2008
Дорийци е древногръцко племенно име. Според митовете, дорийците нахлуват в Елада от север, стигат до полуостров Пелопонес и покоряват местното население. В резултат на нашествието им, местното ахейско население се изселва по западното крайбрежие на Мала Азия.
Съществува диалект в гръцкия език, който носи името "дорийски", заедно с еолийски и йонийски. Със същото име се означава и стил в изкуството и културата, характерен за Южна Гърция и нейните колонии. Според някои изследователи, това не е реално употребявано наречие в разговорния език, а литературен стил, характерен за епическата поезия.
Съществува остаряла хипотеза в науката, според която Дорийското нашествие се датира около 1200 г. пр. Хр. и дорийците донасят на Балканите уменията да се обработва желязото. Според тази хипотеза, именно дорийците са индоевропейското население, което е в основата на древногръцката култура, докато старото ахейско население не е индоевропейско. Тази хипотеза отдавна е оборена с разчитането на микенското писмо, линеар Б, което се оказва гръцко. Съвременната наука разглежда историята за дорийците-индоевропеизатори на Балканите като мит в науката[1] и интерпретира мита за дорийското нашествие като отглас от вътрешните миграции[2], случили се на Балканите във връзка със смяната на технологиите и преминаването от използване на бронз, към обработка на желязо.