Йоханес Петер Мюлер: Разлика между версии
м Робот Добавяне: ro:Johannes Peter Müller |
м →Биография: Ернст Вилхелм фон Брюке |
||
Ред 16: | Ред 16: | ||
Йоханес Мюлер има голям принос към различни области на физиологията, сред които функционирането на [[глас]]а, [[говор]]а и [[слух]]а, химичните и физични свойства на [[лимфа]]та и [[кръв]]та. Публикуването на неговата ''„Handbuch der Physiologie des Menschen“'' между 1833 и 1840 година поставя началото на нов период в развитието на физиологията. Там за пръв път при изследването на физиологични проблеми се включват и резултатите от [[сравнителна анатомия|сравнителната анатомия]], [[химия]]та и [[физика]]та. Книгата има голямо значение за физиологията на усещанията, като в нея за пръв път се извежда принципът, че видът на усещанията зависи от вида на съответния [[нерв]], а не от начина на неговото стимулиране. |
Йоханес Мюлер има голям принос към различни области на физиологията, сред които функционирането на [[глас]]а, [[говор]]а и [[слух]]а, химичните и физични свойства на [[лимфа]]та и [[кръв]]та. Публикуването на неговата ''„Handbuch der Physiologie des Menschen“'' между 1833 и 1840 година поставя началото на нов период в развитието на физиологията. Там за пръв път при изследването на физиологични проблеми се включват и резултатите от [[сравнителна анатомия|сравнителната анатомия]], [[химия]]та и [[физика]]та. Книгата има голямо значение за физиологията на усещанията, като в нея за пръв път се извежда принципът, че видът на усещанията зависи от вида на съответния [[нерв]], а не от начина на неговото стимулиране. |
||
По време на дългогодишната си преподавателска практика Йоханес Мюлер преподава на известни учени, сред които [[Херман фон Хелмхолц]], [[Емил дю Боа-Реймон]], [[Теодор Шван]], [[Фридрих Густав Якоб Хенле]], [[Карл Лудвиг]], [[Ернст Хекел]]. |
По време на дългогодишната си преподавателска практика Йоханес Мюлер преподава на известни учени, сред които [[Херман фон Хелмхолц]], [[Емил дю Боа-Реймон]], [[Теодор Шван]], [[Ернст Вилхелм фон Брюке]], [[Фридрих Густав Якоб Хенле]], [[Карл Лудвиг]], [[Ернст Хекел]]. |
||
През последните години от живота си Мюлер се посвещава на сравнителната анатомия, като изследва главно [[риби]] и морски [[безгръбначни]]. Той умира през [[1858]] година в [[Берлин]]. |
През последните години от живота си Мюлер се посвещава на сравнителната анатомия, като изследва главно [[риби]] и морски [[безгръбначни]]. Той умира през [[1858]] година в [[Берлин]]. |
Версия от 11:56, 31 юли 2008
Йоханес Петер Мюлер Johannes Peter Müller | |
германски физиолог | |
Роден | |
---|---|
Починал | |
Учил в | Бонски университет |
Работил в | Бонски университет |
Йоханес Петер Мюлер в Общомедия |
Йоханес Петер Мюлер (Шаблон:Lang-de) е германски физиолог, анатом и ихтиолог.
Биография
Мюлер е роден на 14 юли 1801 година в град Кобленц, който по това време от няколко месеца е част от Франция. През 1819 година постъпва в Бонския университет, където през 1824 година става преподавател по физиология. През 1833 година се премества в Берлинския университет, където остава до смъртта си.
Йоханес Мюлер има голям принос към различни области на физиологията, сред които функционирането на гласа, говора и слуха, химичните и физични свойства на лимфата и кръвта. Публикуването на неговата „Handbuch der Physiologie des Menschen“ между 1833 и 1840 година поставя началото на нов период в развитието на физиологията. Там за пръв път при изследването на физиологични проблеми се включват и резултатите от сравнителната анатомия, химията и физиката. Книгата има голямо значение за физиологията на усещанията, като в нея за пръв път се извежда принципът, че видът на усещанията зависи от вида на съответния нерв, а не от начина на неговото стимулиране.
По време на дългогодишната си преподавателска практика Йоханес Мюлер преподава на известни учени, сред които Херман фон Хелмхолц, Емил дю Боа-Реймон, Теодор Шван, Ернст Вилхелм фон Брюке, Фридрих Густав Якоб Хенле, Карл Лудвиг, Ернст Хекел.
През последните години от живота си Мюлер се посвещава на сравнителната анатомия, като изследва главно риби и морски безгръбначни. Той умира през 1858 година в Берлин.
Библиография
- „Zur vergleichenden Physiologie des Gesichtssinns“ (1826)
- „Uber die phantastischen Gesichtserscheinungen“ (1826)
- „Bildungsgeschichte der Genitalien“ (1830)
- „De glandularum secerneniium structura“ (1830)
- „Handbuch der Physiologie“ (1833-1840)
- „Vergleichende Anatomie der Myxinoiden“ (1834-1843)
- „Systematische Beschreibung der Plagiostomen“ (1841; в съавторство с Фридрих Густав Якоб Хенле)
- „System der Asteriden“ (1842; в съавторство с Франц Херман Трошел)
- „Horae ichthyologicae“ (1845-1849; в съавторство с Франц Херман Трошел)