Никифор I Константинополски: Разлика между версии
м Робот Промяна: ru:Никифор (Патриарх Константинопольский) |
м RomanNr: 3 repl; |
||
Ред 9: | Ред 9: | ||
}} |
}} |
||
'''Никифор |
'''Никифор I''' е византийски духовник, патриарх на Константинопол от 806 до 815. |
||
Роден по времето на император [[Константин V (Византийска империя)|Константин V Копроним]], той започва своята кариера като императорски нотарий. Участва в свикания от императрица [[Ирина (Византийска империя)|Ирина]] през [[787]] г. [[църковен събор]]. След това напусна своята служба, основава [[манастир]] и се оттегля в него. |
Роден по времето на император [[Константин V (Византийска империя)|Константин V Копроним]], той започва своята кариера като императорски нотарий. Участва в свикания от императрица [[Ирина (Византийска империя)|Ирина]] през [[787]] г. [[църковен събор]]. След това напусна своята служба, основава [[манастир]] и се оттегля в него. |
||
Ред 19: | Ред 19: | ||
== Литература == |
== Литература == |
||
* Никифор, патриарх Константинопоски; ''Кратка история след царуването на Маврикий'', 1997 г., книгоиздателство „Зограф“ |
* Никифор, патриарх Константинопоски; ''Кратка история след царуването на Маврикий'', 1997 г., книгоиздателство „Зограф“ |
||
* ''ИБИ, т. |
* ''ИБИ, т.VI'' (т.е. ''ГИБИ, т.III'') |
||
* ''Христоматия по история на България, т.1'', съставители П.Петров и В. Гюзелев, стр. 86 |
* ''Христоматия по история на България, т.1'', съставители П.Петров и В. Гюзелев, стр. 86 |
||
* ''Творения святого отца нашего, Никифора,архиепископа Константинопольского''. Минск, 2001 г. |
* ''Творения святого отца нашего, Никифора,архиепископа Константинопольского''. Минск, 2001 г. |
Версия от 16:48, 29 септември 2008
Никифор I Πατριάρχης Νικηφόρος | |
патриарх на Константинопол | |
Роден | |
---|---|
Починал | |
Погребан | Свети Апостоли, Истанбул, Турция |
Религия | християнство |
Никифор I в Общомедия |
Никифор I е византийски духовник, патриарх на Константинопол от 806 до 815.
Роден по времето на император Константин V Копроним, той започва своята кариера като императорски нотарий. Участва в свикания от императрица Ирина през 787 г. църковен събор. След това напусна своята служба, основава манастир и се оттегля в него.
След смъртта на патриарх Тарасий Никифор е избран за константинополски патриарх. Когато при Лъв V Арменец отново иконоборците вземат връх, Никифор влиза в конфликт с императора. Като един от най-видните водачи на иконопочитателите, през май 815 г. бива снет от патриаршеския престол и изпратен на заточение, където прекарва 14 години и почива през юни 829 г.
През 847 г. по инициатива на патриарх Методий прахът му е пренесен в Цариград и погребан в храма „Св. Апостоли“. За заслугите му в борбата с иконоборците е канонизиран. До нас са достигнали няколко съчинения на патриарх Никифор, от които за българската история са особено важни неговата Хронография и Кратка история.
Литература
- Никифор, патриарх Константинопоски; Кратка история след царуването на Маврикий, 1997 г., книгоиздателство „Зограф“
- ИБИ, т.VI (т.е. ГИБИ, т.III)
- Христоматия по история на България, т.1, съставители П.Петров и В. Гюзелев, стр. 86
- Творения святого отца нашего, Никифора,архиепископа Константинопольского. Минск, 2001 г.