Димитър Хаджидинев: Разлика между версии
Редакция без резюме |
|||
| Ред 15: | Ред 15: | ||
Димитър Хаджидинев е роден през [[1875]] година в големия [[Македония|македонски]] град [[Дойран]] в семейството на бореца за българска църковна независимост и председател на българската община в града хаджи Дине Хаджидимитров. Учи в [[Солунска българска мъжка гимназия|Солунската българска гимназия]], където е съученик на [[Гоце Делчев]] и на председателя на Дойранския местен комитет на [[ВМОРО]] Антон Костов. Димитър Хаджидинев се включва активно в борбата на революционната организация срещу османското господство, но е издаден на властите по време на [[Винишка афера|Винишката афера]] през [[1897]] година и е принуден да емигрира в [[България]]. |
Димитър Хаджидинев е роден през [[1875]] година в големия [[Македония|македонски]] град [[Дойран]] в семейството на бореца за българска църковна независимост и председател на българската община в града хаджи Дине Хаджидимитров. Учи в [[Солунска българска мъжка гимназия|Солунската българска гимназия]], където е съученик на [[Гоце Делчев]] и на председателя на Дойранския местен комитет на [[ВМОРО]] Антон Костов. Димитър Хаджидинев се включва активно в борбата на революционната организация срещу османското господство, но е издаден на властите по време на [[Винишка афера|Винишката афера]] през [[1897]] година и е принуден да емигрира в [[България]]. |
||
Установява се в София и между 1901 и 1905 година става режисьор и артист в трупата на [[Войдан Чернодрински]] „Скръб и утеха“. Пише пиесата „Революционер“, в която широко използва родния си дойрански диалект и помага на Чернодрински при написването на „[[Македонска кървава сватба]]“. След това две години върти ресторант с брат си. |
Установява се в София и между 1901 и 1905 година става режисьор и артист в трупата на [[Войдан Чернодрински]] „Скръб и утеха“. Пише пиесата „Революционер“, в която широко използва родния си дойрански диалект и помага на Чернодрински при написването на „[[Македонска кървава сватба]]“. След това две години върти ресторант с брат си Георги Хаджидинев. По това време заведението се радва на популярност в столицата. Там се отбиват политици, дипломати, висши офицери. Няколко пъти в този ресторант обядва и княз Фердинанд. |
||
В [[1907]] година се връща в Дойран, а после заминава за [[Солун]], където от [[1908]] до [[1912]] година учи право. След Балканската война се установява в [[Гюмюрджина]], където отваря кантора. Но по [[Ньойски договор|Ньойския договор]] Западна Тракия е предадена на Гърция и Хаджидинев е принуден да се пресели отново, този път в Бургас, където живее и приятелят му Антон Костов. В Бургас Хаджидинев също се занимава с частна юридическа практика и влиза в [[Демократическа партия|Демократическата партия]], като между 1936 и 1937 година е областен управител. |
В [[1907]] година се връща в Дойран, а после заминава за [[Солун]], където от [[1908]] до [[1912]] година учи право. След Балканската война се установява в [[Гюмюрджина]], където отваря кантора. Но по [[Ньойски договор|Ньойския договор]] Западна Тракия е предадена на Гърция и Хаджидинев е принуден да се пресели отново, този път в Бургас, където живее и приятелят му Антон Костов. В Бургас Хаджидинев също се занимава с частна юридическа практика и влиза в [[Демократическа партия|Демократическата партия]], като между 1936 и 1937 година е областен управител. |
||
Версия от 21:12, 14 декември 2008
| Димитър Хаджидинев | |
| български общественик | |
 | |
| Роден |
Дойран, днес Република Македония |
|---|---|
| Починал | |
Димитър Хаджидинев Хаджидимитров е български революционер, общественик и политик.
Биография
Димитър Хаджидинев е роден през 1875 година в големия македонски град Дойран в семейството на бореца за българска църковна независимост и председател на българската община в града хаджи Дине Хаджидимитров. Учи в Солунската българска гимназия, където е съученик на Гоце Делчев и на председателя на Дойранския местен комитет на ВМОРО Антон Костов. Димитър Хаджидинев се включва активно в борбата на революционната организация срещу османското господство, но е издаден на властите по време на Винишката афера през 1897 година и е принуден да емигрира в България.
Установява се в София и между 1901 и 1905 година става режисьор и артист в трупата на Войдан Чернодрински „Скръб и утеха“. Пише пиесата „Революционер“, в която широко използва родния си дойрански диалект и помага на Чернодрински при написването на „Македонска кървава сватба“. След това две години върти ресторант с брат си Георги Хаджидинев. По това време заведението се радва на популярност в столицата. Там се отбиват политици, дипломати, висши офицери. Няколко пъти в този ресторант обядва и княз Фердинанд.
В 1907 година се връща в Дойран, а после заминава за Солун, където от 1908 до 1912 година учи право. След Балканската война се установява в Гюмюрджина, където отваря кантора. Но по Ньойския договор Западна Тракия е предадена на Гърция и Хаджидинев е принуден да се пресели отново, този път в Бургас, където живее и приятелят му Антон Костов. В Бургас Хаджидинев също се занимава с частна юридическа практика и влиза в Демократическата партия, като между 1936 и 1937 година е областен управител.
