Руско влияние върху българския език: Разлика между версии
м →Думи, вероятно възприети от руски език: без славян-, по-скоро в руски е старобългарска заемка с ''я'' на мястото на ''ят'' :) |
|||
Ред 66: | Ред 66: | ||
* думата "влияние" произлиза в руски език от [[френски език|френското]] "influence" във връзка със глагола "вливать". |
* думата "влияние" произлиза в руски език от [[френски език|френското]] "influence" във връзка със глагола "вливать". |
||
* предлогът "чрез"; разделява главно значение движение през нещо с предлога "през", като "чрез" се използва във всеко абстрактно значение. |
* предлогът "чрез"; разделява главно значение движение през нещо с предлога "през", като "чрез" се използва във всеко абстрактно значение. |
||
* производни от "славян-" вм. старобълг. "словен-". |
<!--* производни от "славян-" вм. старобълг. "словен-". Коментар: на старобългарки е ''словѣн-'' с ''ят'', изговаряно като ''я''. На хърватски коренът е ''sl'''''a'''''ven''---> |
||
* "нужен" вм. "нужден" или дори "нъжден" (полск. nędza) |
* "нужен" вм. "нужден" или дори "нъжден" (полск. nędza) |
||
Версия от 13:41, 21 юли 2005
Благодарение на близостта между български и руски език, през вековете двата езика са си оказвали взаимно виляние. Първоначално старобългарският оказва влияние върху староруския и по този начин възниква руската редакция на старобългарския език, от която по-късно се развива църковнославянският език. По време на Възраждането първо църковнославянският оказва силно влияние върху българските книжовници, като подготвя почва за последващо руско влияние.
Руският език и българската книжовна лексика
През Възраждането в България се въвежда светско образование, което стимулира въвеждането на нова научна, политическа и културна терминология. Най-подходящ източник в този случай се оказва руският език, поради голямата му близост с българския.
По този начин в български се установяват думи от следните категории:
- глаголи, например: наблюдавам, старая си, уважавам, заявявам, трогвам, преодолявам, преподавам, принадлежа и т.н.;
- съществителни, например: разписка , дописка, сказка, доклад, данни, задача, покупка, обстановка, випуск, хазяин и т.н.
- прилагателни, например: усърден, сложен, способен, опасен, бивш, необходим, необятен, необозрим, преждевременен и т.н.
- наречия, например: непременно, даже, вероятно и т.н.
Процесът на навлизане на руски заемки в българския език е протекъл сложно и многостранно, поради което голяма част от думите са асимилирани според фонетичните особености на българския език (например усърден, вм. усерден).
Руското влияние върху българския език в областта лексиката се налага главно по книжовен, а не по устен път, въпреки че има редки случаи на устни заемки (например хазяин от хозяин).
В този процес обаче навлизат и редица ненужни думи, които си имат живи съответствия в български, например: съблюдавам (спазвам), обезателен (задължителен), давление (натиск), осторожен (предпазлив) и т.н.
За справка:
- Любомир Андрейчин Из историята на нашето езиково строителство, С. 1977, стр. 126-128
Руското влияние в българското словообразуване
Макар че в българските народни говори съществуват отглаголни съществителни с наставка -не (ходене, гледане, приемане, обръщане), под руско влияние масово в български навлизат отглаголни съществителни с наставка -ние (за повече подробности вижте тук).
Под руско влияние навлизат редица думи, образувани и със следните наставки:
- съществителни с наставка -ие, например: известие, отличие, условие, събитие и т.н.
- съществителни с наставки -ство и -ствие, например: равенство, количество, качество, приветствие, отсъствие и т.н. Наставката -ство съществува в българските народни говори (например, робство, Рождество), но благодарение на руските заемки нейната роля се засилва.
- прилагателни с наставка -ствен, например: качествен, свойствен, веществен, естествен и т.н.
- глаголи с наставка -ствувам > -ствам, например: свидетелствам, учителствам, приветствам и т.н.
- съществителни с наставка -тел, означаващи деятелни лица и предмети, например: възпитател, просветител, доброжелател и т.н. В българските народни говори за образуване на такива съществителни се използва наставка -ач, като по този начин се образуват двойки съществителни, които често не са само синоними, например: носач - носител, пазач - пазител, писач - писател и т.н. Наставката -тел е станала продуктивна в български и с нейна помощ са образувани редица нови думи, например: предпазител, разклонител, чистител, почистител и т.н. От съществителните на -тел се образуват и много...
- прилагателни с наставка -телен, например: последователен, доброжелателен, поучителен и т.н.
- по образец на руски глаголи с наставка -ничать, в български се образуват редица глаголи с наставка -нича, например: нервнича, посреднича, сътруднича, угоднича и т.н.
За справка:
- Любомир Андрейчин Из историята на нашето езиково строителство, С. 1977, стр. 130-132
Морфологичната категория сегашно действително причастие
Сегашното действително причастие (знаещ, виждащ) е нововъведение в новобългарския книжовен език, което възстановява изчезналата в народните говори старобългарска форма. За възраждането му първоначално оказва влияние църковнославянският, а по-късно и руският език, като отначало се възприемат частично русизираните форми (например ведущ, но не ведуч, понеже както в църковнославянски, така и в руски тези форми са останали със старобългарско щ, вместо източнославянско ч, за справка вижте тук). По-късно, към края на 19 век заеманите от руски по книжовен път форми на действителни причастия се приспособяват към морфологичните основина българските глаголи и по този начин стават част от българското спрежение. В съвременната разговорна реч тези форми обикновено се заместват с конструкция от относително местоимение + глагол (например: вм. намиращ се - който се намира и т.н.).
За справка:
- Любомир Андрейчин Из историята на нашето езиково строителство, С. 1977, стр. 89
Думи, вероятно възприети от руски език
Тази статия се нуждае от подобрение. Необходимо е: неутрализация. Ако желаете да помогнете на Уикипедия, използвайте опцията редактиране в горното меню над статията, за да нанесете нужните корекции. |
- "оборот" - чисто руска дума (пълногласна)с девет значения; означава на български "измерение на въртене в двигателя" и известната финансова операция.
- "осторожност" - в по-ограничено значение.
- "въздух" - рускославянски "въздухъ", "воздухъ". Ср. македонско "воздух"; "здив"
- "въпрос" - рускославянски "въпросъ", "вопросъ", синоним за "питане". Ср. старобълг. "въспросити" - поискам, помоля. Македонско "прашање"
- граматическите термини, като например "падеж", "словообразуване", и тн., са почти всички заети от руски език; в Македония се използват сръбски варианти на думите, с малък брой изключения, както тук, така и там.
- "поряд-"
- "вонящ"
- "възмутен", "възмутителен", "възмущавам", "възмущение"
- редица думи за публицистически цели. Най-вече от тези думи не са неуместни в българската фонетика, защото те са най-просто нови образувания на църковнославянската основа:
- "заведение"
- "предприятие"
- "учреждение" - рускославянско новообразуване: виж българското "жд"
- завещание - старобълг. "заветъ"; но ср. старобълг. глагол "завештати"
- самата дума "деятелност" и нейните производни, за която няма вече и доста време не е имало жив корен.
- "ядро" - ср. българско "едър" с правилен рефлекс на носовката.
- "смущение" и подобни (вм. "смъщение")
- "част" (дял), макар че етимологически правилно е "чест"; ср. "често".
- "щастие", пол. "szczęscie"; възприета когато още се пишеше с началното "щ" в Русия; при все това, етимологически вярна руска форма е, очевидно, "счастие". Сръбската дума е "срећа".
- "щадя" и нейните производни. "щедя" е по-правилно.
- производни от "жизн-"; българската форма винаги е била "живот-".
- възможно, "забвение", макар че в руски език притежава много по-широко значение.
- "блуд" и производни; полски корен "bląd-"; след това, българската форма е "блъд-".
- думата "влияние" произлиза в руски език от френското "influence" във връзка със глагола "вливать".
- предлогът "чрез"; разделява главно значение движение през нещо с предлога "през", като "чрез" се използва във всеко абстрактно значение.
- "нужен" вм. "нужден" или дори "нъжден" (полск. nędza)