Атлантически океан: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
TXiKiBoT (беседа | приноси)
м Робот Добавяне: yo:Atlantic Ocean
SieBot (беседа | приноси)
м Робот Промяна: ar:المحيط الأطلسي
Ред 36: Ред 36:
[[als:Atlantik]]
[[als:Atlantik]]
[[an:Ozián Atlantico]]
[[an:Ozián Atlantico]]
[[ar:المحيط الأطلنطي]]
[[ar:المحيط الأطلسي]]
[[arz:المحيط الاطلنطى]]
[[arz:المحيط الاطلنطى]]
[[ast:Océanu Atlánticu]]
[[ast:Océanu Atlánticu]]

Версия от 12:41, 3 януари 2010

Карта на Атлантическия океан

Атлантическият океан е вторият по големина океан на Земята (след Тихия океан), част от Световния океан.

Географско положение, големина и брегове

Площта му заедно с оградните морета е 92 млн.кв.км. Има формата на буквата S. От север на юг дължината му е 15 000 км. Широчината около екватора е 3 000 км. Бреговата линия на Атлантическия океан е най-силно разчленена в северната част (между Европа и Северна Америка) и значително по-слабо между Африка и Южна Америка. Най-голямото море е Карибско; най-дълбока точка 9218 м в Пуерториканската котловина.

Образуване и подводен релеф

Атлантическият океан се е образувал при раздалечаване на Евроазиатската, Африканската и Американската литосферни плочи. По разделящите ги разломни линии непрекъснато постъпва магма. След нейното втвърдяване се образува СОХ ( Срединен океански хребет ). Той се простира по дъното от най-северните до най-южните части на океана, като на места се показва над водата във вид на вулканични острови. Атлантическият океан ежегодно увеличава ширината си с няколко сантиметра. По дъното има утайки от тиня и вулканска пепел с дебелина 1 000 м.

Свойства на океанската вода

Климатът варира от екваториален до умерен /в най-северните и най-южните части/. Средногодишната температурата на водата на 60°с.ш. е 7-8°С, а на 60°ю.ш.е 1°С. Причина за тази голяма разлика е топлото течение Гълфстрийм. На юг най-голямо е влиянието на топлото Бразилско и студеното Бенгелско течение. В екваториалната зона температурата на водата е 25-26°С. Солеността на океанската вода е най-голяма около тропичните окръжности, а най-малка в зоната на Екватора и в големите географски ширини. Средната соленост е 34-37‰. Вълните са най-високи около нос Хорн, понякога достигат 15-20 м. Най-високият прилив в света е регистриран по североизточното крайбрежие на Северна Америка в залива Фънди-18 м. Високи приливи се наблюдават и по северозападното крайбрежие на Европа и югоизточното на Южна Америка.

Флора и фауна

В Атлантическия океан са известни около 200 000 вида растения и животни: много водорасли, морска трева; радиоларии,винкели , медузи, ракообразни, летящи риби, акули, морски костенурки, риба меч, херинга, треска и др.

Икономика

Риболов — около 2/3 от световния улов. Добив на нефт в шелфа на Мексиканския залив, Карибско море, Северно море.

Пристанища: Хамбург, Ротердам, Лондон, Санкт Петербург; Ню Йорк, Буенос Айрес; Дакар, Кейптаун и др.

Шаблон:География-мъниче

Шаблон:Link FAхуъ7рф д6ъъфигух ъугътгъ