Чичовци: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание

Линейно

Версия от 11:37, 11 януари 2010

Чичовци е хумористична повест на Иван Вазов от 1884/5 г.

Тази повест е вид пародия на предосвобожденското българско общество, която пресъздава бита, мисленето и взаимоотношенията в един малък град от 60-те години на 19 век.

Централен конфликт в повестта е враждата между двама съседи - Иван Селямсъзът и Варлаам Копринарката.

Шаблон:Литература-мъниче

Външни препратки

Чичовци (www.slovo.bg)

@@ Ред 7: / Ред 7: @@
 {{литература-мъниче}}
+== Външни препратки ==
-Става дума за едно общество, за едни обикновени хора, които не се запомнят с нищо героично или особено, Вазов разкрива живота на едни хора, които са в пълна противоположност от героите Бойчо Огнянов или Соколов от "Под игото".
+* [http://www.slovo.bg/showwork.php3?AuID=14&WorkID=2720&Level=1 Чичовци (www.slovo.bg)]
-Разкрива ни образите на Селямсъза, Копринарката, Мичо Бейзадето, Мунчо, Иванчо Йотата и т.н.
-Има вражда между Селямсъза и Копринарката, която е интересно описана в повестта. За всеки от тях има отделна глава, която го характеризира.
+[[Категория:Иван Вазов]]
-Вазов усмива героите, НО НЕ ги отрича, не ги заклеймява.
+[[Категория:Литература след Освобождението]]
-" Чичовци " - това е малкият живот на малките .хора, миналото като всекидневие, историята като бит. " Чичовци " - това значи прости, изостанали хора, но това означава и наши роднини, наши близки. Вазов се подиграва с тяхното невежество, с тяхната страхливост, но в смеха му няма студенината на отчуждението,а звучат и топлите нотки на снизхождение и близост. Смеейки се, той все пак прощава на петстотингодишния роб това, че страхливо прави път на онбашията и е далеч от световното културно развитие. Вазов всъщност обича своите "чичовци ", обича ги не защото са кой знае колко добри, а просто тъй - защото техните недостатъци и пороци имат своето историческо обяснение и преди всичко, защото са част от българското, защото са родната среда на неговото детство -изостанала, примитивна, но все пак симпатична.С яркия си национален колорит, с вярно уловената атмосфера на последното десетилетие от робството, повестта вече плътно приближава своя автор до идеята за " Под игото ". .