Парамагнетизъм: Разлика между версии
м Робот Добавяне: sr:Paramagnetizam Промяна: ar:مغناطيسية مسايرة |
допълване от руската |
||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
'''Парамагнетизъм''' е форма на [[магнетизъм]], която се проявява единствено при наличието на външно [[магнитно поле]]. Парамагнитните материали реагират на външното магнитно поле, но много слабо и за разлика от [[Феромагнетизъм|феромагнитните]] материали не се намагнитват под негово въздействие - при излизането им от |
'''Парамагнетизъм''' е форма на [[магнетизъм]], която се проявява единствено при наличието на външно [[магнитно поле]]. Парамагнитните материали реагират на външното магнитно поле, но много слабо и за разлика от [[Феромагнетизъм|феромагнитните]] материали не се намагнитват под негово въздействие - при излизането им от полето магнитните им свойства изчезват. |
||
[[Файл:Paramagnetic probe without magnetic field.svg|Парамагнетик в отсъствие на магнитно поле.|thumb]] |
|||
[[Файл:Paramagnetic probe with weak magnetic field.svg|Парамагнетик в присъствие на слабо магнитно поле.|thumb]] |
|||
[[Файл:Paramagnetic probe with strong magnetic field.svg|Парамагнетик в присъствие на силно магнитно поле.|thumb]] |
|||
Терминът «парамагнетизъм» е въведен от [[Майкъл Фарадей]] през [[1845]] г, който разделя всички [[вещество|вещества]] (с изключение на [[Феромагнетизъм|феромагнетиците]]) на [[Диамагнетизъм|диа]]- и парамагнитни. |
|||
Атомите (молекулите или йоните) на един парамагнетик притежават собствен [[магнитен момент]], който под действието на външно поле се ориентира по посока на полето и така създават резултантно поле, превишаващо външното. В отсъствието на външно магнитно поле парамагнетикът не е намагнитен, тъй като поради топлинното движение собствените магнитни моменти на атомите са ориентирани напълно хаотично. |
|||
Към парамагнетиците се отнасят [[алуминий|алуминият]] (Al), [[платина]]та (Pt), много други метали (алкални и алкално-земни метали, а така също и техните сплави), [[кислород]]ът (О<sub>2</sub>), [[азотен оксид|азотният оксид]] (NO), мангановият оксид (MnO), железният хлорид (FeCl<sub>2</sub>) и др. |
|||
Феромагнитните и антиферомагнитните вещества се превръщат в парамагнитни при температури, превишаващи съответно, [[температура на Кюри|температурата на Кюри]] или на Неел (температура на [[фазов преход|фазовия преход]] в парамагнитно състояние) |
|||
Възбуждането на изолирани молекули, атоми или йони на парамагнетик, внедрени в [[кристална решетка]] или аморфна среда от друго вещество е в основата на аналитичния метод [[електронно-спинов резонанс]]. |
|||
== Вижте също == |
== Вижте също == |
||
Версия от 11:05, 25 май 2010
Парамагнетизъм е форма на магнетизъм, която се проявява единствено при наличието на външно магнитно поле. Парамагнитните материали реагират на външното магнитно поле, но много слабо и за разлика от феромагнитните материали не се намагнитват под негово въздействие - при излизането им от полето магнитните им свойства изчезват.
Терминът «парамагнетизъм» е въведен от Майкъл Фарадей през 1845 г, който разделя всички вещества (с изключение на феромагнетиците) на диа- и парамагнитни.
Атомите (молекулите или йоните) на един парамагнетик притежават собствен магнитен момент, който под действието на външно поле се ориентира по посока на полето и така създават резултантно поле, превишаващо външното. В отсъствието на външно магнитно поле парамагнетикът не е намагнитен, тъй като поради топлинното движение собствените магнитни моменти на атомите са ориентирани напълно хаотично.
Към парамагнетиците се отнасят алуминият (Al), платината (Pt), много други метали (алкални и алкално-земни метали, а така също и техните сплави), кислородът (О2), азотният оксид (NO), мангановият оксид (MnO), железният хлорид (FeCl2) и др.
Феромагнитните и антиферомагнитните вещества се превръщат в парамагнитни при температури, превишаващи съответно, температурата на Кюри или на Неел (температура на фазовия преход в парамагнитно състояние)
Възбуждането на изолирани молекули, атоми или йони на парамагнетик, внедрени в кристална решетка или аморфна среда от друго вещество е в основата на аналитичния метод електронно-спинов резонанс.