Иван Атанасов – Инджето: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 11: Ред 11:
}}
}}


'''Иван''' или '''Иванчо Атанасов''', наречен '''Инджето''', известен още и като '''Иванчо войвода''' е [[българи|български]] [[революционер]], [[опълченец]], участник в [[Кресненско-Разложко въстание|Кресненско-Разложкото въстание]], деец на [[Върховен македоно-одрински комитет|Върховния македонски комитет]].<ref>Енциклопедия „Пирински край“. Том 1, Благоевград, 1995, стр.48.</ref><ref>Георгиев, Георги. „Македоно-одринското движение в Кюстендилски окръг (1895-1903)", Македонски научен институт, София, 2008</ref>
'''Иван''' или '''Иванчо Атанасов''', наречен '''Инджето''', известен още и като '''Иванчо войвода''' е [[българи|български]] [[революционер]], [[опълченец]], участник в [[Кресненско-Разложко въстание|Кресненско-Разложкото въстание]], деец на [[Върховен македоно-одрински комитет|Върховния македонски комитет]].


==Биография==
==Биография==
Ред 21: Ред 21:
Участва в [[Четническа акция на Македонския комитет|Четническата акция]] на Македонския комитет през 1895 година, като със собствени пари въоръжава чета от 50 души, която действа в родния му край, [[Поройско]] и [[Малешевско]]. Четата „Планина Беласица“ в редуциран състав от 40 души, на 27 юли 1895 година преминава границата. Най-значимото постижение в бойния и път е изгарянето на мюсюлманското село [[Катунци]], [[Валовища|Демирхисарско]].
Участва в [[Четническа акция на Македонския комитет|Четническата акция]] на Македонския комитет през 1895 година, като със собствени пари въоръжава чета от 50 души, която действа в родния му край, [[Поройско]] и [[Малешевско]]. Четата „Планина Беласица“ в редуциран състав от 40 души, на 27 юли 1895 година преминава границата. Най-значимото постижение в бойния и път е изгарянето на мюсюлманското село [[Катунци]], [[Валовища|Демирхисарско]].


Убит е през 1896 година от граничен партрул при пресичане на българо-турската граница при село [[Цървище]].<ref>Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация . Войводи и ръководители (1893 – 1934). Биографично-библиографски справочник. София, 2001, стр. 13.</ref>
Убит е през 1896 година от граничен партрул при пресичане на българо-турската граница при село [[Цървище]].<ref>Енциклопедия „Пирински край“. Том 1, Благоевград, 1995, стр.48.</ref><ref>Георгиев, Георги. „Македоно-одринското движение в Кюстендилски окръг (1895-1903)", Македонски научен институт, София, 2008</ref><ref>Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация . Войводи и ръководители (1893 – 1934). Биографично-библиографски справочник. София, 2001, стр. 13.</ref>


== Бележки ==
== Бележки ==

Версия от 05:36, 27 май 2010

Вижте пояснителната страница за други личности с името Иван Атанасов.

Иван Атанасов
български революционер

Роден
около 1846
Починал

Иван или Иванчо Атанасов, наречен Инджето, известен още и като Иванчо войвода е български революционер, опълченец, участник в Кресненско-Разложкото въстание, деец на Върховния македонски комитет.

Биография

Атанасов е роден във валовищкото село Ветрен, тогава в Османската империя, днес Нео Петрици, Гърция. Според други сведения е роден в съседното село Хаджи бейлик.[1] При избухването на Руско-турската война в 1877 година влиза в Българското опълчение и е награден с медал за проявена храброст в боевете при Шипка.

По време на Кресненско-Разложкото въстание е войвода на чета, действаща по десния бряг на Струма. През Сръбско българската война от 1885 година е войвода на доброволческа чета от македонски българи. На 26 февруари 1895 година е сред учредителите на македондско дружество „Единство“ в Дупница и е избран за член на настоятелството му.

Участва в Четническата акция на Македонския комитет през 1895 година, като със собствени пари въоръжава чета от 50 души, която действа в родния му край, Поройско и Малешевско. Четата „Планина Беласица“ в редуциран състав от 40 души, на 27 юли 1895 година преминава границата. Най-значимото постижение в бойния и път е изгарянето на мюсюлманското село Катунци, Демирхисарско.

Убит е през 1896 година от граничен партрул при пресичане на българо-турската граница при село Цървище.[2][3][4]

Бележки

  1. Георгиев, Георги. „Македоно-одринското движение в Кюстендилски окръг (1895-1903)", Македонски научен институт, София, 2008, стр.19.
  2. Енциклопедия „Пирински край“. Том 1, Благоевград, 1995, стр.48.
  3. Георгиев, Георги. „Македоно-одринското движение в Кюстендилски окръг (1895-1903)", Македонски научен институт, София, 2008
  4. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация . Войводи и ръководители (1893 – 1934). Биографично-библиографски справочник. София, 2001, стр. 13.