Идилия

„Младата овчарка“ от Уилям Адолф Бугро.

„Овчарката“, от Бугро.

Идилията (от старогръцки език: εἰδύλλια, малка картина) е кратка поема, описваща прост и непринуден живот, написана в стила на кратките пасторални поеми от Теокрит - „Идилии“. По-късно се появяват други подобни творби от разнообразни автори като например римските поети Виргилий и Катул, италианския поет Джакомо Леопарди и английския поет Алфред Тенисън („Идилии на краля“).

Идилията може също да бъде определен вид картина, по принцип представяща селяни и техните животни в провинциална обстановка. Това представлява хармоничният съюз между човек, животно и околна среда, което пречи на картината да е просто пейзаж или рисунка на животни, или портрет. Природата е представена по реалистичен начин.

Обектите на тези картини са селяни в техните нецивилизовани условия, представящи наивността им и щастливия живот, който водят въпреки или може би заради нея. Подходът към изобразяването не е хумористичен, а емоционален, понякога дори сантиментален.

Примери

Примери за идилии са:

• „Идилии на краля“ - Алфред Тенисън
• „Херман и Доротея“ - Йохан Волфганг фон Гьоте
• „Snow-Bound: A Winter Idyl“ - Джон Уитиър
• „Самотната жътварка“ - Уилям Уърдсуърт