Продром (дем Мъглен): Разлика между версии
Подпоручикъ (беседа | приноси) Редакция без резюме |
Подпоручикъ (беседа | приноси) |
||
Ред 36: | Ред 36: | ||
== История == |
== История == |
||
===Средновековие=== |
|||
Името на село Продром произлиза от съществувалия в негова близост византийски манастир „Св. Йоан Предтеча - Продромос“<ref>[http://lyk-exapl.pel.sch.gr/exaplatanos/prodromos.html Ο Πρόδρομος]</ref>. |
|||
===В Османската империя=== |
===В Османската империя=== |
||
В [[1889]] година [[Стефан Веркович]] ([[Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи]]) пише за Продром: |
В [[1889]] година [[Стефан Веркович]] ([[Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи]]) пише за Продром: |
Версия от 20:22, 29 септември 2010
Продро̀м[1] (Шаблон:Lang-el, Продромос) е село в Егейска Македония, Гърция, в Дем Къпиняни (Ексаплатанос), Ном Пела, административна област Централна Македония. Селото има население от 186 души (2001).
География
Селото се намира на 7 километра североизточно от демовия център Къпиняни, в котловината Мъглен (Моглена), близо до източните склонове на планината Паяк.
История
Средновековие
Името на село Продром произлиза от съществувалия в негова близост византийски манастир „Св. Йоан Предтеча - Продромос“[2].
В Османската империя
В 1889 година Стефан Веркович (Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи) пише за Продром:
„ | На четвърт час на юг от Фущяни се намира мюсюлманското село Продром, състоящо се от 60 къщи и 95 нуфузи, които плащат 3218 пиастри данък. В един продромски чифлик има 6 християнски къщи и 8 нуфузи, които плащат 240 пиастри военен данък (бедели) и 560 пиастри данък... На четвърт час на изток в предходни времена се е намирал манастирът Продром (Йоан Предтеча), от който днес са останали само развалини. Под светия престол е оцелял свещения извор (аязмо) на Свети Йоан Предтеча. Тук в сряда идват много болни, получаващи изцеление.[3] | “ |
Съгласно статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година Продром (Продромъ) е българо-мохамеданско селище. В него живеят 430 българи-мохамедани.[4]
Селището обаче запазва християнското си име отпреди ислямизацията.[5]
В Гърция
През Балканската война в 1912 година селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след Междусъюзническата война в 1913 г. Мюсюлманското му население се изселва в Турция и на негово място са настанени гърци, бежанци от Турция. Според преброяването от 1928 година селото е бежанско с 53 бежански семейства и 202 души.[6]
В 1991 година селото има 110 жители.
Външни препратки
Бележки
- ↑ Бабев, Иван, „Македонска голгота - Спомени и изповеди от Ениджевардарско“, ТАНГРА ТанНакРа ИК, София 2009 г., стр.687
- ↑ Ο Πρόδρομος
- ↑ Верковичъ, С.И. „Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи“. СПб, 1889, стр. 118.
- ↑ Кънчов, Васил. Енидже-Вардарска Каза // Македония. Етнография и статистика. София, Българско книжовно дружество в София, [1900]. с. 148.
- ↑ Ο Πρόδρομος
- ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928