Мъглен (област)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Къпиняни (дем))
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Мъглен.

Дем Мъглен
Δήμος Αλμωπίας
Дем в Република Гърция
Meglena Valley.jpg
Мъглен от сателит - на изток планината Паяк, на север Кожух, на запад - Нидже
Дем Мъглен на картата на Централна МакедонияДем Мъглен на картата на Централна Македония
Страна Флаг на Гърция Гърция
Област Централна Македония
Географска област Мъглен
Център Съботско
Селища 44
Население (2001) 29 354 души
Телефонен код 23840-2
Пощенски код 584 00
Официален сайт www.dimosalmopias.gov.gr/
Дем Мъглен в Общомедия

Мъглен или Меглен или Мъгленско/Мегленско (на гръцки: Μογλενά, Моглен̀а или Αλμωπία, Алмоп̀ия, на турски: Karacova, Караджова) е историко-географска и административна област (дем) в Централна Македония, Гърция. Областта представлява изключително красива котловина, оградена от планините Нидже (Ворас) от запад, Кожух (Дзена) от север и Паяк (Пайко) от изток. През котловината тече река Мъгленица (Могленицас) със своите многобройни притоци.

История[редактиране | редактиране на кода]

В Античността областта, известна като Алмопия, е една от 17-те провинции на Македонското царство. Името на областта идва от алмопите — според древногръцката митология народ от гиганти.

През 6-7 век в областта се заселва славянското племе сагудати и тя получава името Мъглен (с вариант Меглен) и в нея съществува град-крепост със същото име, който е епископско седалище. Предполага се, че след завладяването на Източна България от Йоан Цимиски през 971 година българският патриарх Герман за кратко премества седалището си в Мъглен. След битката при Беласица през 1014 година и смъртта на българския цар Самуил градът е обсаден от войските на император Василий II. След дълга съпротива, ръководена от войводата Илица, Мъглен е превзет през 1015 година. Византийските власти заселват в областта сирийци, арменци и печенези. След 1018 година Мъглен е седалище на митрополит на Охридската архиепископия.[1]

Крепостта Мъглен
Фрагмент от крепостта

През 1203 година българският цар Калоян отново превзема крепостта Мъглен и пренася мощите на канонизирания епископ Иларион Мъгленски в столицата си Търново, а цар Иван Асен II ги поставя в църквата „Свети Четиридесет мъченици“.

Градът Мъглен е напълно разрушен по време на османското нашествие. Руините му са в близост до село Слатина (днес Хриси). Името Мъглен продължава да се носи от епископията и от областта. През 1719 година епископската катедра Мъглен е повишена в митрополия Мъглен и Катраница (Μητρόπολη Μογλενών και Κατρανίτζης). В средата на 18 век в 1759 година голяма част от българското и влашкото население в Мъглен, начело с митрополита, приема исляма. Митрополитското седалище е преместено в Катраница (днес Пирги), после в Емборе (Емборио) и накрая в Лерин (Флорина).

Английският учен и дипломат Уилям Лийк пише в 1806 година за Мъглен:

Моглена е гръцка епархия, която се нарича и Моглена и Молесха... И двете имена са дадени от славянските племена, които се заселват в македонските равнини около 9 век и изтласкват гърците в Халкидическия полуостров или към ниските части на равнината, около морето... Гърците сега са ограничени в тези две части на Долна Македония... Турците в Карайоваси се предполага, че в по-голямата си част са ислямизирани българи.[2]

В 1831 година френският консул в Солун Еспри-Мари Кузинери пише:

Караджа оваси или Черната страна е населена... с българи вероотстъпници.[3]

В края на 19 век областта е населена предимно от българи християни, помаци и власи и е разделена между Воденска, Ениджевардарска и Гевгелийска каза. Българите в Мъглен се наричат пуливаковци или долнополенци[4].

В 1906 година областта е превърната в каза Караджаоваси с ценър Съботско, в която влиза цялата област без Лесково и Тушин. Българското просветно дело започва да се развива в Мъглен в началото на 1860-те години с откриването на българско училище в Саракиново. По български данни към 1909 година по време на Младотурския режим в областта живеят 48 928 души, от които 27480 българи мохамедани и 9370 власи. В областта има 21 основни български училища и едно класно в Съботско. Учениците са 1026-750 момчета и 276 момичета. Църквите, в които се служи на български са 20, а екзархийските свещеници - 26.[5]

След Междусъюзническата война през 1913 година Мъглен остава в Гърция. По време на Първата световна война Мъглен се намира непосредствено до фронтовата линия на Македонския (Южния) фронт. Селата Сборско (днес Певкото) и Тушин (днес Аетохори) са разрушени при военните действия, а жителите им се преселват в различни части на териториите под българско управление - Тиквеш, Гевгелийско, Горна Джумая, Стара Загора и други. След войната част от власите също се изселват — най-вече в Южна Добруджа. През 1924 година по силата на Лозанския мирен договор мюсюлманското население от областта е принудено да се изсели в Турция и на негово място са заселени голям брой гърци бежанци от Мала Азия и Източна Тракия. Изселилите се от Мъглен мюсюлмани са заселени от турското правителство предимно в района на Анталия и Ъспарта.

Влахомъглен[редактиране | редактиране на кода]

Карта на Влахомъглен

В най-североизточната част на областта по горното течение на Голема река и по западните и източните склонове на планината Паяк са разположени няколко села, които образуват областта Влахомъглен (или Влахомеглен, на гръцки Βλαχομογλενά). Влашките мъгленски села са Нъте (Нотия), Лугунци (Лангадия), Бериславци (Периклия) и Ошин (Архангелос), но географски Влахомъглен излиза извън географските граници на Мъглен и обхваща и селата Люмница (Скра), Купа, Ливада (Ливадия), Църна река (Карпи) и Баровица (Кастанери) от дем Пеония, както и Хума, Серменин и Конско от Община Гевгели на Република Македония.

Тези села традиционно са населени с власи християни, а едно от тях — Нъте в 1759 година е потурчено. Мъгленорумънският или езикът на мъгленските власи — мъгленорумъните се отличава значително от езика на останалите македонски власи, които са арумъни. Някои учени говорят за влияние на българския език и по-конкретно на някои родопски говори върху мъгленорумънския говор. Според тези автори власите в Меглен са се преселили от Родопите след XII век[6]. Носията на мъгленорумъните се отличава от тази на аромъните и е сходна с носията на местните българи. Голяма част от обичаите на мъгленските власи също са идентични или сходни с българските.[7]

След като областта попада в Гърция много от мъгленските власи емигрират в Румъния, а власите помаци от Нъте се изселват през 20-те години в Турция.

Дем Мъглен[редактиране | редактиране на кода]

Топографска карта на дема

В административно отношение областта до 1997 година е епархия в ном Пела. От 1997 година със закона Каподистрияс е разделена на демите Съботско (Аридеа) в западната ѝ част и Къпиняни (Ексаплатанос) в източната, а от 1 януари 2011 година със закона Каликратис е самостоятелен дем (Δήμος Αλμωπίας).[8] Главен град на областта и дема е Съботско.

Демова единица Съботско[редактиране | редактиране на кода]

Според преброяването от 2001 година дем Съботско (Δήμος Αριδαίας) има 20 213 жители и в него влизат следните демови секции и селища:

Бившият дем Съботско на картата на бившия ном Пела.
Центърът на Съботско със статуя на Ангел Гацо.
Църквата в Бахово.
  • Демова секция Съботско (6 062 жители)
  • село Съботско (Αριδαία, Аридеа) (5 600 жители)
  • село Вълчища (Υδραία, Идреа) (462 жители)
  • Демова секция Бахово
  • село Бахово (Πρόμαχοι, Промахи) (1 825 жители)
  • Демова секция Биджова махала
  • Демова секция Бизово (479 жители)
  • село Бизово (Μεγαπλάτανος, Мегаплатанос) (310 жители)
  • село Манастир (Μοναστηράκι, Монастираки) (169 жители)
  • Демова секция Габровци (691 жители)
  • Демова секция Драгоманци
  • Демова секция Костурино
  • Демова секция Пожарско (1 187 жители)
  • Демова секция Поляни
  • село Поляни (Πολυκάρπη, Поликарпи) (1 071 жители)
  • Демова секция Пребъдище
  • Демова секция Рудино
  • село Рудино (Άλωρος, Алорос) (464 жители)
  • Демова секция Саракиниово (471 жители)
  • Демова секция Северяни (1 340 жители)
  • село Северяни (Βορεινό, Ворино) (871 жители)
  • село Невор (Νεοχώρι, Неохори) (469 жители)
  • село Сборско (Πευκωτό, Певкото)
  • Демова секция Струпино
  • село Струпино (Λυκόστομο, Ликостомо) (395 жители)
  • Демова секция Тресино
  • Демова секция Цакон махала
  • Демова секция Църнешево

На територията на демовата единица е и днес изоставеното село Карадере (на гръцки Μαυρόλακκος, Мавролакос).

Демова единица Къпиняни[редактиране | редактиране на кода]

Според преброяването от 2001 година дем Къпиняни (Δήμος Εξαπλατάνου) има 9 141 жители и в него влизат следните демови секции и селища:

Бившият дем Къпиняни на картата на бившия ном Пела.
Църквата „Свети Димитър“ в Тушин
  • Демова секция Къпиняни
  • село Къпиняни (Εξαπλάτανος, Ексаплатанос) (1 768 жители)
  • Демова секция Бериславци (471 жители)
  • Демова секция Гостолюби
  • село Гостолюби (Κωνσταντία, Констандия) (759 жители)
  • Демова секция Карладово (893 жители)
  • село Карладово (Μηλιά, Милия) (677 жители)
  • село Ружяни (Ριζοχώρι, Ризохори) (537 жители)
  • Демова секция Кожушани
  • село Кожушани (Φιλώτεια, Филотия) (639 жители)
  • Демова секция Новоселци (30 жители)
  • село Новоселци (Νερόμυλοι, Неромили) (123 жители)
  • село Продром (Πρόδρομος, Продромос) (186 жители)
  • Демова секция Нъте (450 жители)
  • село Нъте (Νότια, Нотия) (388 жители)
  • село Тушин (Αετοχώρι, Аетохори) (62 жители)
  • Демова секция Ошин
  • село Ошин (Αρχάγγελος, Архангелос) (686 жители)
  • Демова секция Слатина
  • Демова секция Страища
  • Демова секция Тодорци
  • село Тодорци (Θεοδωράκι, Теодораки) (772 жители)
  • Демова секция Тръстеник
  • село Тръстеник (Θηριόπετρα, Тириопетра) (401 жители)
  • Демова секция Фущани
  • село Фущани (Φούστανη, Фустани) (542 жители)

На територията на демовата единица са и днес изоставените села Лесково и Извор.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Младеновъ, Кирилъ. Областьта Мегленъ в Македония. Историко-етнографски прегледъ и народностни борби. София, 1936. с. 56.
  • Младенов, Кирил. Народни песни от Мегленско, Македонски преглед, 1936, № 3-4, с. 141-157
  • Capidan, Theodor, Meglenoromânii, Istoria şi graiul lor, vol. I, Cultura Naţională, Bucureşti, 1925
  • Capidan, Theodor, Macedoromânii. Etnografie, Istorie, Limbă, Fundaţia regală pentru literatură şi artă, Bucureşti, 1942.
  • Coman, Virgil, Meglenoromânii, Ieri şi azi, în revista „Magazin istoric”, an XXXVII, nr 10 (439), octombrie 2003, Bucureşti, p. 16-18
  • Μέλλιος, Λάζαρος Α., "Ο εξισλαμισμός του Μητροπολίτη Μογλενών - Πέλλης", Έκδοση της Ιεράς Μονής του Αρχαγγέλου Μιχαήλ Αριδαίας 2.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележи[редактиране | редактиране на кода]

  1. Снегаров, Иван. История на Охридската архиепископия, т.1. Второ фототипно издание. София, Академично издателство „Марин Дринов“, 1995, [1924]. с. 171.
  2. W.M.Leake. Travels in Northern Greece. London, 1835.
  3. "Voyage dans la Macedoine par Cousinery", Paris 1831, 1 vol, р.83.
  4. Иречек, Константин. История на българите, София 1978, с. 605
  5. Илюстрация Илинден, година 9, книга 9 (89), ноември, 1937, стр. 2.
  6. Theodor Capidan, Meglenoromânii, istoria şi graiul lor, vol. I, Bucureşti, 1925, p. 57-58, 65., виж и Puscariu, S. Etudes de linguistique roumaine, Cluj-Bucuresti, 1937, р. 86.
  7. Theodor Capidan, Op. cit. p. 32-33, 38-39, 43, 46.
  8. Ν. 3852/10
     Портал „Македония“         Портал „Македония