Хума (община Гевгели)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Хума (Община Гевгели))
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Хума.

Хума
Хума
— село —
Викиекспедиција Бојмија 026.jpg
North Macedonia relief location map.jpg
41.2° с. ш. 22.3° и. д.
Хума
Страна Flag of North Macedonia.svg Северна Македония
Регион Югоизточен
Община Гевгели
Географска област Влахомъглен
Надм. височина 757 m
Население 2[1] души (2002)
Пощенски код 1480
Хума в Общомедия

Хума или У̀ма[2] (на македонска литературна норма: Хума, на мъгленорумънски: Uma) е село в община Гевгели, Северна Македония.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено в областта Влахомъглен, в северното подножие на малката планина Суха Рупа, между планините Паяк и Кожух, на самата граница с Гърция.

История[редактиране | редактиране на кода]

В XIX век Хума е влашко (мъгленорумънско) село в Гевгелийска каза на Османската империя. Според Теодор Капидан Хума е относително ново селище, основано от преселници от изчезналото село Катунище, намиращо се северно от Хума[3]. Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Ксума (Xouma), Мъгленска епархия, живеят 480 гърци.[4]

В селото в 1895 – 1896 година е основан комитет на ВМОРО с ръководител Ризо Прошев.[5]

В статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Хума е посочено като село с 490 жители власи християни.[6] В селото пуска корени Румънската пропаганда в Македония и власите се откъсват от елинизма. По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в Ума има 480 власи и работи влашко училище.[7]

При избухването на Балканската война в 1912 година 5 души от Хума се записват доброволци в Македоно-одринското опълчение.[8]

След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия и румънското училище е заменено със сръбско[9].

Според преброяването от 2002 година селото има 2 жители.[10]

Националност Всичко
македонци 0
албанци 0
турци 0
роми 0
власи 1
сърби 0
бошняци 1
други 0

В селето има паметник на българския Осми приморски полк.

Съборът на селото е в началото на август на Свети Пантелеймон – патронът на селската църква „Свети Пантелеймон“, изградена в XIX век.[11]

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Карта на Влахомъглен
Родени в Хума
  • Flag of Bulgaria.svg Атанас Христов, български революционер, деец на ВМОРО[5]
  • Flag of North Macedonia.svg Иван Антонов (1924 – 1983), журналист от Северна Македония
  • Flag of Bulgaria.svg Иван Ризов, български революционер, деец на ВМОРО[5]
  • Flag of Bulgaria.svg Митре Дудев, български революционер, деец на ВМОРО[5]
  • Flag of Bulgaria.svg Михо Аврамов, български революционер, деец на ВМОРО[5]
  • Flag of Bulgaria.svg Никола Стоянов, български революционер, деец на ВМОРО[5]
  • Flag of North Macedonia.svg Петър Атанасов (р. 1939), езиковед от Северна Македония
  • Flag of Bulgaria.svg Ризо Прошев, български революционер, деец на ВМОРО[5]
  • Flag of Bulgaria.svg Стоян Прошев, български революционер, деец на ВМОРО[5]
  • Flag of Bulgaria.svg Тома Прошев Стоянов, български революционер, деец на ВМОРО[5][12]
Починали в Хума
  • Flag of Bulgaria.svg Ганю Ганчев Чуков, български военен деец, подпоручик, загинал през Първата световна война[13]
  • Flag of Bulgaria.svg Дамян Димитров Грудев, български военен деец, подпоручик, загинал през Първата световна война[14]
  • Flag of Bulgaria.svg Константин (Костадин) Грудов Язаджиев (Георгев), български военен деец, капитан, загинал през Първата световна война[15]
  • Flag of Bulgaria.svg Марин Тодоров Ганчев, български военен деец, подпоручик, загинал през Първата световна война[16]
  • Flag of Bulgaria.svg Михаил Константинов Павлов, български военен деец, поручик, загинал през Първата световна война[17]
  • Flag of Bulgaria.svg Нейко Господинов Минчев, български военен деец, технически поручик, загинал през Първата световна война[18]
  • Flag of Bulgaria.svg Спас Колев Колев, български военен деец, поручик, загинал през Първата световна война[19]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Официален сайт на община Гевгели
  2. Бабев, Иван, „Македонска голгота – Спомени и изповеди от Ениджевардарско“, ТАНГРА ТанНакРа ИК, София 2009 г., стр.270
  3. Capidan, Theodor. Meglenoromânii, istoria şi graiul lor, vol. I, Bucureşti, 1925, p. 25
  4. Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique, Constantinople, 1878, р. 52.
  5. а б в г д е ж з и „Борбите в Македония – Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров“, Борис Йорданов Николов, ИК „Звезди“, 2005 г., стр. 52, ISBN 9549514560
  6. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 152.
  7. Brancoff, D.M. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, pp. 194-195.
  8. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 886.
  9. Theodor Capidan, op. cit. p. 25
  10. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови
  11. Профил на Општина Гевгелија. // Општина Гевгелија. Посетен на 27 октомври 2016.
  12. „Борбите в Македония – Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров“, Борис Йорданов Николов, ИК „Звезди“, 2005 г., стр. 137, ISBN 9549514560
  13. ДВИА, ф. 39, оп. 3, а.е. 12, л. 12; оп. 1, а.е. 456, л. 1а
  14. ДВИА, ф. 39, оп. 3, а.е. 24, л. 4
  15. ДВИА, ф. 39, оп. 3, а.е. 24, л. 9; оп. 1, а.е. 546, л. 39
  16. ДВИА, ф. 39, оп. 3, а.е. 24, л. 10
  17. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 219, л. 1а
  18. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 136, л. 16, 17, 18
  19. ДВИА, ф. 39, оп. 3, а.е. 21, л. 7
     Портал „Македония“         Портал „Македония