Вълшебната флейта: Разлика между версии

Вълшебната флейта
	Вълшебната флейта
Композитор	Волфганг Амадеус Моцарт
Либретист	Емануел Шиканедер
Жанр	зингшпил
Действия	2
Премиера	30 септември 1791, Фрайхаус театър
Действащи лица
	Тамино - тенор; Папагено - баритон; Памина - сопран; Царицата на нощта - сопран (колоратурен); Зарастро - бас; трите дами - две сопрани и един мецосопран; Моностатос - тенор; трите момчета - сопрани; двамата жреци - тенор и бас; Папагена - сопран;
	Вълшебната флейта в Общомедия

Интерактивен преглед на историята

← По-стара редакция По-нова редакция →

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание

ВизуаленУикитекст

Линейно

Версия от 08:47, 19 ноември 2011

За едноименния филм вижте Вълшебната флейта (филм).

Изображение на Емануел Шиканедер като Папагено в операта „Вълшебната флейта“

„Вълшебната флейта“ (на немски: Die Zauberflöte) е опера в 2 действия от австрийския композитор Волфганг Амадеус Моцарт. Либретото, което е на немски, е написано от Емануел Шиканедер. Формата на операта е зингшпил - популярна за онова време форма, която включва диалози и пеене.

Премиерата ѝ се е състояла на 30 септември 1791 г. в малък извънградски театър^[1]. Ролята на Папагено се изпълнява от самия Шиканедер, а тази на Царицата на нощта - от Йосефа Хофер - роднина на Моцарт. В началото операта не се радва на голям успех, но благодарение на находчива стратегия от страна на Шиканедер започва да печели популярност. През ноември 1792 г. Шиканедер обявява 100-ното поставяне на операта. Самият Моцарт не присъства на това важно събитие, тъй като умира само 2 мес. след премиерата - на 5 декември 1791 г. Днес операта е едно от най-често изпълняваните произведения в оперните театри по цял свят.

Сцена от операта на Файф Опера през 2006 г.

В операта се откриват много масонски елементи, мотиви и идеи, тъй като и двамата - Шиканедер и Моцарт, са масони. Царицата на нощта представя иронично-диаболистичния обскурантизъм, докато нейният противник Зарастро символизира върховния суверен, който управлява с грижи и мъдрост. В края той господства над тъмнината. А тъмнината, от своя страна, е представена като стряскаща и ужасяваща, но в същото време красива, мистериозна и обаятелна.

Най-известните части от операта са дуетът на Папагено и Папагена и арията на Царицата на нощта за колоратурен сопран, която намира място и в Златната плоча на Вояджър.

Бележки

↑ Това е театърът на Шиканедер, известен още като Фрайхаус театър (Freihaustheater).

[1] Това е театърът на Шиканедер, известен още като Фрайхаус театър (Freihaustheater).

[1]

@@ Ред 22: / Ред 22: @@
 | Представления        =
 }}
-[[Картинка:Papageno.jpg|250px|ляво|thumb|Изображение на [[Емануел Шиканедер]] като Папагено в операта „Вълшебната флейта“]]„'''Вълшебната флейта'''“ (на [[немски език|немски]]: Die'' Zauberflöte'') е [[опера]] в две действия от [[Австрия|австрийския]] [[композитор]] [[Волфганг Амадеус Моцарт]]. [[Либрето]]то, което е на немски, е написано от [[Емануел Шиканедер]]. Формата на операта е [[зингшпил]] - популярна за това време форма, която включва диалози и пеене.
+[[Картинка:Papageno.jpg|250px|ляво|thumb|Изображение на [[Емануел Шиканедер]] като Папагено в операта „Вълшебната флейта“]]
+„'''Вълшебната флейта'''“ (на [[немски език|немски]]: ''Die Zauberflöte'') е [[опера]] в 2 действия от [[Австрия|австрийския]] [[композитор]] [[Волфганг Амадеус Моцарт]]. [[Либрето]]то, което е на немски, е написано от [[Емануел Шиканедер]]. Формата на операта е [[зингшпил]] - популярна за онова време форма, която включва диалози и пеене.
-Премиерата и&#768; се е състояла на [[30 септември]] [[1791]] в малък извънградски [[театър]]<ref>Това е театърът на Шиканедер, известен още като Фрайхаус театър ([[:de:Freihaustheater|Freihaustheater]]).</ref>. Ролята на Папагено се изпълнява от самия Шиканедер, а тази на Царицата на нощта - от Йосефа Хофер - роднина на Моцарт. В началото операта не се радва на голям успех, но благодарение на находчива стратегия от страна на Шиканедер започва да печели популярност. През ноември [[1792]] Шиканедер обявява стотното поставяне на операта. Самият Моцарт не присъства на това важно събитие, тъй като умира няколко месеца преди това - на [[5 декември]] [[1791]]. Днес операта е едно от най-често изпълняваните произведения в оперните театри по цял свят.
+Премиерата и&#768; се е състояла на [[30 септември]] [[1791]] г. в малък извънградски [[театър]]<ref>Това е театърът на Шиканедер, известен още като Фрайхаус театър ([[:de:Freihaustheater|Freihaustheater]]).</ref>. Ролята на Папагено се изпълнява от самия Шиканедер, а тази на Царицата на нощта - от Йосефа Хофер - роднина на Моцарт. В началото операта не се радва на голям успех, но благодарение на находчива стратегия от страна на Шиканедер започва да печели популярност. През ноември [[1792]] г. Шиканедер обявява 100-ното поставяне на операта. Самият Моцарт не присъства на това важно събитие, тъй като умира само 2 мес. след премиерата - на [[5 декември]] [[1791]] г. Днес операта е едно от най-често изпълняваните произведения в оперните театри по цял свят.
-[[Файл:MagicFlute.jpg|ляво|мини|240px|Сцена от операта на [[Файф Опера]] през 2006 г.]]В операта се откриват много [[Масони|масонски]] елементи, мотиви и идеи, тъй като и двамата - Шиканедер и Моцарт са масони. Царицата на нощта представя иронично-диаболистичният [[обскурантизъм]], докато нейният противник Зарастро символизира върховният суверен, който управлява с грижи и мъдрост. В края той господства над тъмнината. А тъмнината, от своя страна, е представена като стряскаща и ужасяваща, но в същото време красива, мистериозна и обаятелна.
+[[Файл:MagicFlute.jpg|ляво|мини|240px|Сцена от операта на [[Файф Опера]] през 2006 г.]]
+В операта се откриват много [[Масони|масонски]] елементи, мотиви и идеи, тъй като и двамата - Шиканедер и Моцарт, са масони. Царицата на нощта представя иронично-диаболистичния [[обскурантизъм]], докато нейният противник Зарастро символизира върховния [[суверен]], който управлява с грижи и мъдрост. В края той господства над тъмнината. А тъмнината, от своя страна, е представена като стряскаща и ужасяваща, но в същото време красива, мистериозна и обаятелна.
-Най-известните части от операта са дуета на Папагено и Папагена и арията на Царицата на нощта за колоратурен сопран, която намира място и в [[Златна плоча на Вояджър|Златната плоча на Вояджър]].
+Най-известните части от операта са дуетът на Папагено и Папагена и арията на Царицата на нощта за колоратурен сопран, която намира място и в [[Златна плоча на Вояджър|Златната плоча на Вояджър]].
 == Бележки ==
 <references />
 {{опери на Моцарт}}
 [[Категория:Опери]]
-[[Категория:Немска музика]]
+[[Категория:Австрийска музика]]
+[[Категория:Волфганг Амадеус Моцарт]]
 [[an:A flauta machica]]