Натурализъм (литература): Разлика между версии
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 1: | Ред 1: | ||
Натурализмът е литературно направление в европейската [[литература]]. Думата '''натурализъм''' идва от лат. ''natura'' - природа. |
|||
⚫ | |||
⚫ | Възниква като литературно направление във [[Франция]] през 1860-те год. Характеризира се със стремеж към фотографическо възпроизвеждане на действителността. Проявява се и като философско учение, което обяснява обществените явления като "пряка последица от природните и биологичните фактори". Водеща мисъл у писателите натуралисти е, че творческите методи на предишните литературни течения се смятат за остарели; близост с науката; научност в изображението; физиологическите явления определят живота и развитието на човека. |
||
⚫ | |||
⚫ | |||
Огромно влияние оказва широко разпространената тогава теория за |
Огромно влияние оказва широко разпространената тогава теория за [[наследственост]]та. Посредством това в произведенията на писателите-натуралисти човекът е представен като биологичен вид, роб на зверските си инстинкти, жертва на болезнена наследственост. Най-употребяваната форма е [[Роман (литература)|роман]]ът. Той е ''"изследване на природата, хората и средата"''. |
||
Представители - [[Емил Зола]], [[Ги дьо Мопасан]], [[Алфонс Доде]], [[Хенрик Ибсен]], [[Герхарт Хауптман]], [[Арно Холц]], [[Аугуст Стриндберг]], [[Лудвиг Анценгрубер]]. |
Представители - [[Емил Зола]], [[Ги дьо Мопасан]], [[Алфонс Доде]], [[Хенрик Ибсен]], [[Герхарт Хауптман]], [[Арно Холц]], [[Аугуст Стриндберг]], [[Лудвиг Анценгрубер]], [[Томас Харди]]. |
||
[[Категория:Литература]] |
[[Категория:Литература]] |
Версия от 12:11, 15 април 2012
Натурализмът е литературно направление в европейската литература. Думата натурализъм идва от лат. natura - природа.
Възниква като литературно направление във Франция през 1860-те год. Характеризира се със стремеж към фотографическо възпроизвеждане на действителността. Проявява се и като философско учение, което обяснява обществените явления като "пряка последица от природните и биологичните фактори". Водеща мисъл у писателите натуралисти е, че творческите методи на предишните литературни течения се смятат за остарели; близост с науката; научност в изображението; физиологическите явления определят живота и развитието на човека.
В литературата
Огромно влияние оказва широко разпространената тогава теория за наследствеността. Посредством това в произведенията на писателите-натуралисти човекът е представен като биологичен вид, роб на зверските си инстинкти, жертва на болезнена наследственост. Най-употребяваната форма е романът. Той е "изследване на природата, хората и средата".
Представители - Емил Зола, Ги дьо Мопасан, Алфонс Доде, Хенрик Ибсен, Герхарт Хауптман, Арно Холц, Аугуст Стриндберг, Лудвиг Анценгрубер, Томас Харди.