Пехливански борби: Разлика между версии
+ |
Luckas-bot (беседа | приноси) м r2.7.1) (Робот Добавяне: af:Oliestoei |
||
Ред 27: | Ред 27: | ||
[[Категория:Традиции]] |
[[Категория:Традиции]] |
||
[[af:Oliestoei]] |
|||
[[br:Yağlı güreş]] |
[[br:Yağlı güreş]] |
||
[[de:Öl-Ringkampf]] |
[[de:Öl-Ringkampf]] |
||
Ред 32: | Ред 33: | ||
[[en:Oil wrestling]] |
[[en:Oil wrestling]] |
||
[[es:Yağlı güreş]] |
[[es:Yağlı güreş]] |
||
⚫ | |||
[[fr:Lutte turque]] |
[[fr:Lutte turque]] |
||
[[gl:Loita turca]] |
[[gl:Loita turca]] |
||
⚫ | |||
[[he:היאבקות בשמן זית]] |
[[he:היאבקות בשמן זית]] |
||
[[hu:Yağlı güreş]] |
[[hu:Yağlı güreş]] |
||
⚫ | |||
[[ja:ヤールギュレシ]] |
[[ja:ヤールギュレシ]] |
||
[[no:Tyrkisk olje-bryting]] |
[[no:Tyrkisk olje-bryting]] |
||
[[pt:Yağlı güreş]] |
[[pt:Yağlı güreş]] |
||
⚫ | |||
[[tr:Yağlı güreş]] |
[[tr:Yağlı güreş]] |
Версия от 18:32, 16 май 2012
Мазните борби (Шаблон:Lang-tr), познати в България като Пехливански борби, са вид спортни борби. Те водят началото си от съседна Турция, където се считат за национална традиция. Включени са в списъка на ЮНЕСКО за опазване на световното нематериалното културно наследство, чрез провеждащия се всяка година в Одрин турнир по пехливански борби „Къркпънар“.[1] Този вид състезание е близък до борбата „кураш“, която е традиционна за тюркските народи. Участниците в тези прояви се наричат пехливани (думата произлиза от персийското پهلوان или pehlevān, което може да се преведе като „герой“ или „шампион“).
Преди старта на надпреварите, пехливаните се намазват обилно с лой или растително масло, най-често олио или зехтин. Облеклото им е оскъдно, като трябва да бъдат задължително голи над кръста и без обувки. Облечени са единствено с прилепнали къси панталони, ръчно изработени от биволска или телешка кожа. Традиционното наименование на тези кожени гащи е „къспети” и може да тежат до 10-12 kg. Крачолите се зашиват с конец един за друг преди мача, за да се предотврати възможността съперникът да вкара ръката си между тях.[2]
Целта на състезателя е противникът да бъде туширан, като често това се оказва трудно, тъй като върху хлъзгавите тела е почти невъзможно да се приложи захват. По традиция, победител в пехливанските борби е този, който успее да обърне противника си по гръб или да го вдигне във въздуха, а наградата е жив овен.[3] Състезанията се провеждат по панаири и фестивали, а борците се разпределят в категории от „мъник“ до „баш алтън“ (тежка). Много от тях тренират класическа или тежка борба и са възпитаници на спортни школи и гимназии.[4]
Макар в България по време на тоталитарния режим този вид спорт да е забранен, напоследък той се възражда. У нас се практикува най-вече от мюсюлманското население в района на Лудогорието, Хасковско и Кърджалийско.[4] Освен в Турция и България, пехливанските борби са разпространени и в северните части на Гърция, в района на Серес и Родопите.[5]
Източници и използвана информация
- ↑ Kırkpınar oil wrestling festival, посетен на 11.03.2012 г.
- ↑ Пехливански борби в Одрин - хиляда мъже и 2 тона зехтин, посетен на 11.03.2012 г.
- ↑ Борби "на мазно", посетен на 11.03.2012 г.
- ↑ а б Цитирано по National Geographic България, брой 11 (73) от ноември 2011 г.; Статия „Мазни борби“, подготвена от Петя Узунова.
- ↑ Πάλη με λάδι στο οροπέδιο του Αλάν Τεπέ, посетен на 11.03.2012 г.