Мун Сан Мьон: Разлика между версии
Да почива в мир. |
мРедакция без резюме |
||
Ред 3: | Ред 3: | ||
| портрет = Sun_Myung_Moon_and_Hak_Ja_Han.jpg |
| портрет = Sun_Myung_Moon_and_Hak_Ja_Han.jpg |
||
| портрет-описание = Сан Мьон Муун и съпругата му [[Хак Джа Хан]] |
| портрет-описание = Сан Мьон Муун и съпругата му [[Хак Джа Хан]] |
||
| px = |
| px = 250 |
||
| описание = Религиозен водач и бизнесмен |
| описание = Религиозен водач и бизнесмен |
||
| наставка = |
| наставка = |
Версия от 06:44, 3 септември 2012
Сан Мьон Муун 문선명 | |
Религиозен водач и бизнесмен | |
Сан Мьон Муун и съпругата му Хак Джа Хан | |
Роден | |
---|---|
Починал |
Гапйеонг, Южна Корея |
Погребан | Южна Корея |
Учил в | Университет Васеда |
Награди | Награди Иг-Нобел (2000)[1] |
Семейство | |
Съпруга | Хак Джа Хан (1960 – 2012) |
Деца | 14 |
Уебсайт | www.reverendsunmyungmoon.org |
Сан Мьон Муун в Общомедия |
Сан Мьон Муун (роден с името Мун Йонг-мьонг) е корейски религиозен лидер и бизнесмен, основател на Обединителна църква (често превеждана като Църква на обединението на Муун). Сред по-известните му бизнес начинания са вестник The Washington Times, собственост на международен медиен конгломерат, притежаван от Обединителната църква,[2] и Tongil Group[3] — южнокорейска бизнес група, занимаваща се с фармацефтика, туризъм и издателски бизнес. Сан Мьон и съпругата му Хак Джа Хан се радват на широка медийна популярност с дейността си по извършване на „масови сватби“ от 60-те години на 20 век до днес. Двамата имат 14 деца и над 50 внуци.[4]
Муун твърди, — и се смята че е така, от членовете на църквата му — че той е месия, предвещаващ Второто пришествие на Христос, както и че изпълнява недовършената мисия на Иисус.[5][6] Поради религиозните си вярвания и политическия си активизъм, често е определян като един от най-спорните религиозни лидери.[7]
На 26 октомври 2006 г. българското Министерство на вътрешните работи забранява на Муун да влезе в страната, за да основе — в рамките на обиколката си в сто града в целия свят — български клон на новата си организация „Вселенска федерация за мир”. Забраната е мотивирана с „усложнената ситуация в страната”, настъпила след убийството в предходния ден в София на известния банкер Емил Кюлев.[8][9][10]
На 27 януари 2011 г. Европейският съд по правата на човека в Страсбург (ЕСПЧ) постановява решение по делото Бойчев и други срещу България. Делото засяга нахлуване на 6 април 1997 г. на няколко полицейски служители в дома на единия от жалбоподателите в Благоевград по време на сбирка на последователи на Обединителната църква на преподобния Муун, която по това време е нерегистрирана. Решението е в полза на жалбоподателите и е за нарушаване на правото на свобода на религията и убежденията.[11]
Източници
- ↑ www.improbable.com
- ↑ AROUND THE NATION; Sun Myung Moon Paper Appears in Washington. The New York Times, http://www.nytimes.com/1982/05/18/us/around-the-nation-sun-myung-moon-paper-appears-in-washington.html, посетен на 30 декември 2011
- ↑ Tongil Group's Founding Chairman. www.TongilGroup.org, http://www.tongilgroup.org/eng/sub01/sub01_3.html, посетен на 30 декември 2011
- ↑ Сан Мьон Мун: 50 годишнина от брака му. www.MoonVision.blogspot.com, http://moonvision.blogspot.com/2010/05/50.html, посетен на 30 декември 2011
- ↑ Moon At Twilight: Amid scandal, the Unification Church has a strange new mission, Peter Maass New Yorker Magazine, September 14, 1998. „Муун гледа на същността на мисията си като завършване на тази, която е дадена на Иисус — създаването на отделено от Сатаната „истинско семейство“, докато учи всички хора под негово духовно ръководство да водят живот, в центъра на който да бъде Бог“...„Макар в церемониите си Муун да предвещава приближаващата промяна, Мофит съзнава, че може и да не го види като месия докато е жив“.
- ↑ Unifying or Dividing? Sun Myung Moon and the Origins of the Unification Church, by George D. Chryssides, University of Wolverhampton, U.K. Доклад, представен на конференцията CESNUR 2003 Conference, Вилнюс, Литва.
- ↑ Вж. Sun Myung Moon in Congressional Record (1976) в Wikisource
- ↑ Позиция на МВР във връзка с визитата на лидера на "Обединителна църква" Санг Мьон Муун. Дирекция "Пресцентър и връзки с обществеността" на МВР, http://press.mvr.bg/Position/news051026_07.htm, посетен на 30 декември 2011
- ↑ Годишен доклад на Българския хелзинкски комитет за 2005 г.. Български хелзинкски комитет, http://www.bghelsinki.org/media/uploads/annual_reports/2005.pdf, посетен на 30 декември 2011
- ↑ Емил Коен (8.11.2005). Има ли смисъл в безсмисления жест?. www.BGHelsinki.org, http://www.bghelsinki.org/bg/publikacii/obektiv/emil-koen/2005-11/ima-li-smisl-v-bezsmisleniya-zhest/, посетен на 30 декември 2011
- ↑ Европейският съд по правата на човека в Страсбург осъди България за нарушаване на правото на религиозна свобода. www.BGHelsinki.org, http://www.bghelsinki.org/bg/novini/bg/single/evropeiskiiat-sd-po-pravata-na-choveka-v-strasburg-osdi-blgariia-za-narushavane-na-pravoto-na-religiozna-svoboda/, посетен на 30 декември 2011
Външни препратки
- Семейна федерация за световен мир и обединение
- „Гражданин на мира“ — българска уебстраница на автобиографичната книга на Муун.
- Църквата на обединението в Pravoslavieto.com
- Обединителната църква на Сан Мьон Муун в NovZavet.net