Георги Лозанов: Разлика между версии

Георги Лозанов
	Георги Лозанов
български медиен експерт
Роден	26 април 1958 г. (66 г.) София, България
Учил в	Софийски университет
Работил в	Софийски университет

Интерактивен преглед на историята

← По-стара редакция По-нова редакция →

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание

ВизуаленУикитекст

Линейно

Версия от 09:32, 6 октомври 2012

Тази статия е за медийния експерт. За психолога и специалист по сугестология вижте Георги Лозанов (психолог).

Георги Лозанов Георгиев е български експерт по медии и журналистика.

Той е роден на 26 април 1958 година в София в семейството на архитектите Лозан Лозанов и Олга Станева. Сестра му Олга Лозанова е дългогодишен програмен директор на НТВ.

През 1981 г. завършва специалност „Философия“ в Софийски университет. Работи в списание „Българско фото“ между 1983 и 1989 г., а след това е редактор и заместник-главен редактор на вестник „Култура“ и главен редактор на списание „Егоист“ (в последната година от съществуването му).

Преподава във Факултета по журналистика и масова комуникация на Софийски университет, в Нов български университет и НАТФИЗ „Кр. Сарафов“.

От самото основаване на медиен регулаторен орган в България, Лозанов е негов член:

1997 - 2001: Национален съвет за радио и телевизия (НСРТ), от президентската квота
2001 - 2004: Съвет за електронни медии (СЕМ).
2004 - 2007: председател е на управителния съвет на Българската медийна коалиция.

от 2010 член от парламентарната квота и председател на Съвета за електорнни медии (СЕМ).

Лозанов е автор на повече от 100 научни студии и над 200 статии, посветени на въпросите на електронните и печатните медии, културологията, философията, естетиката, литературната критика и изкуствознанието.

Книги

„Какъвто трябваше да бъда“. Пловдив: Летера, 2010, 184 с. (ISBN 9789545166518)
(заедно с Павел Койчев) „Пластики и прочити“. 2010, 72 с.^[1], ^[2]
„Мое дясно“. София: Сиела, 2011, 428 с. (ISBN 978-954-2809-17-3)^[3], ^[4], ^[5]

Съставителство

„Медии и митове“. (заедно с Орлин Спасов). София: УИ „Св. Климент Охридски” - ФЖМК, 2000, 408 с.^[6]
„Медии и преход“. (заедно с Орлин Спасов). София: Център за развитие на медиите, 2000 (ISBN 954-90517-2-2)
„24 часа: Вестникът“. (заедно с Орлин Спасов и Росен Янков). София: Труд, 2001, 223 с. (ISBN 954-528-235-5)
„Дневен Труд: Лидерът“. (заедно с Орлин Спасов). София: Труд, 2002, 239 с. (ISBN 954-528-344-0)^[7]
„bTV: новата визия“. (заедно с Орлин Спасов). София: Фондация „Медийна демокрация“, 2008, 288 с.^[8]

и др.

Източници

↑ Лиляна Караджова, „Георги Лозанов в симпатичен тандем с Павел Койчев“, отзив във в. „Номинар“, 25 октомври 2010 г.
↑ Марин Бодаков, „Павел Койчев, Георги Лозанов. Пластики и прочити“, рец. за в. „Култура“, бр.40 (2613), 19 ноември 2010 г.
↑ Йордан Велев, „Георги Лозанов събра статиите си в сборника „Мое дясно“, рец. за електронния вестник „Mediapool“, 25 април 2011 г.
↑ Лилия Томова, „Мое дясно“ - реално, но последно“, рец. за в. „Дума“, бр. 95, 27 април 2011 г.
↑ Атанас Ждребев, „Медии, политика и истина в Мое дясно“, рец. за в. „Култура“, бр.21 (2639), 3 юни 2011 г.
↑ Калина Мичева, „Медии и митове“, рец. за в. „Култура“, бр.30, 4 август 2000 г.
↑ Марин Бодаков, „Критика на битовия разум“, рец. за в. „Култура“, бр.44, 29 ноември 2002 г.
↑ Милена Кирова, „bTV – между чудовището и капката“, рец. за в. „Култура“, бр.22 (2549), 12 юни 2009 г.

Външни препратки

Биография на Г. Лозанов

[1] Лиляна Караджова, „Георги Лозанов в симпатичен тандем с Павел Койчев“, отзив във в. „Номинар“, 25 октомври 2010 г.

[2] Марин Бодаков, „Павел Койчев, Георги Лозанов. Пластики и прочити“, рец. за в. „Култура“, бр.40 (2613), 19 ноември 2010 г.

[3] Йордан Велев, „Георги Лозанов събра статиите си в сборника „Мое дясно“, рец. за електронния вестник „Mediapool“, 25 април 2011 г.

[4] Лилия Томова, „Мое дясно“ - реално, но последно“, рец. за в. „Дума“, бр. 95, 27 април 2011 г.

[5] Атанас Ждребев, „Медии, политика и истина в Мое дясно“, рец. за в. „Култура“, бр.21 (2639), 3 юни 2011 г.

[6] Калина Мичева, „Медии и митове“, рец. за в. „Култура“, бр.30, 4 август 2000 г.

[7] Марин Бодаков, „Критика на битовия разум“, рец. за в. „Култура“, бр.44, 29 ноември 2002 г.

[8] Милена Кирова, „bTV – между чудовището и капката“, рец. за в. „Култура“, бр.22 (2549), 12 юни 2009 г.

[1]

[2]

[3]

[4]

[5]

[6]

[7]

[8]

@@ Ред 33: / Ред 33: @@
 * „Медии и преход“. (заедно с Орлин Спасов). София: Център за развитие на медиите, 2000 (ISBN 954-90517-2-2)
 * „24 часа: Вестникът“. (заедно с Орлин Спасов и Росен Янков). София: Труд, 2001, 223 с. (ISBN 954-528-235-5)
-* „Дневен Труд: Лидерът“. (заедно с Орлин Спасов). София: Труд, 2002, 239 с. (ISBN 954-528-344-0)
+* „Дневен Труд: Лидерът“. (заедно с Орлин Спасов). София: Труд, 2002, 239 с. (ISBN 954-528-344-0)<ref>[[Марин Бодаков]], [http://www.kultura.bg/media/my_html/2252/trud.htm „Критика на битовия разум“], рец. за в. „Култура“, бр.44, 29 ноември 2002 г.</ref>
-* „bTV: новата визия“. (заедно с Орлин Спасов). София: Фондация „Медийна демокрация“, 2008, 288 с.
+* „bTV: новата визия“. (заедно с Орлин Спасов). София: Фондация „Медийна демокрация“, 2008, 288 с.<ref>[[Милена Кирова]], [http://www.kultura.bg/bg/article/view/15752 „bTV – между чудовището и капката“], рец. за в. „Култура“, бр.22 (2549), 12 юни 2009 г.</ref>
 и др.