Вълшебната флейта: Разлика между версии
к. |
Добавяне на звукови файлове |
||
Ред 23: | Ред 23: | ||
}} |
}} |
||
[[Картинка:Papageno.jpg|250px|ляво|thumb|Изображение на [[Емануел Шиканедер]] като Папагено в операта „Вълшебната флейта“]] |
[[Картинка:Papageno.jpg|250px|ляво|thumb|Изображение на [[Емануел Шиканедер]] като Папагено в операта „Вълшебната флейта“]] |
||
{{listen |
|||
| filename = Magic Flute Overture.ogg |
|||
| title = Увертюра към "Вълшебната флейта" |
|||
| description = |
|||
| filename2 = March of the Priests.ogg |
|||
| title2 = "Марш на жреците" |
|||
| description2 = |
|||
| filename3 = Der Hoelle Rache.ogg |
|||
| title3 = Ария на Царицата на нощта, "Отмъщението на Ада" |
|||
| description3 = |
|||
}} |
|||
„'''Вълшебната флейта'''“ (на [[немски език|немски]]: ''Die Zauberflöte'') е [[опера]] в 2 действия от [[Австрия|австрийския]] [[композитор]] [[Волфганг Амадеус Моцарт]]. [[Либрето]]то, което е на немски, е написано от [[Емануел Шиканедер]]. Формата на операта е [[зингшпил]] - популярна за онова време форма, която включва диалози и пеене. |
„'''Вълшебната флейта'''“ (на [[немски език|немски]]: ''Die Zauberflöte'') е [[опера]] в 2 действия от [[Австрия|австрийския]] [[композитор]] [[Волфганг Амадеус Моцарт]]. [[Либрето]]то, което е на немски, е написано от [[Емануел Шиканедер]]. Формата на операта е [[зингшпил]] - популярна за онова време форма, която включва диалози и пеене. |
||
Версия от 08:17, 7 януари 2013
- За едноименния филм вижте Вълшебната флейта (филм).
Вълшебната флейта | |
Композитор | Волфганг Амадеус Моцарт |
---|---|
Либретист | Емануел Шиканедер |
Жанр | зингшпил |
Действия | 2 |
Премиера | 30 септември 1791, Фрайхаус театър |
Действащи лица | |
Тамино - тенор Папагено - баритон | |
Вълшебната флейта в Общомедия |
|
|||||||||||||
Проблеми при слушането на файловете? Вижте media help. |
„Вълшебната флейта“ (на немски: Die Zauberflöte) е опера в 2 действия от австрийския композитор Волфганг Амадеус Моцарт. Либретото, което е на немски, е написано от Емануел Шиканедер. Формата на операта е зингшпил - популярна за онова време форма, която включва диалози и пеене.
Премиерата ѝ се е състояла на 30 септември 1791 г. в малък извънградски театър[1]. Ролята на Папагено се изпълнява от самия Шиканедер, а тази на Царицата на нощта - от Йосефа Хофер - роднина на Моцарт. В началото операта не се радва на голям успех, но благодарение на находчива стратегия от страна на Шиканедер започва да печели популярност. През ноември 1792 г. Шиканедер обявява 100-ното поставяне на операта. Самият Моцарт не присъства на това важно събитие, тъй като умира само 2 мес. след премиерата - на 5 декември 1791 г. Днес операта е едно от най-често изпълняваните произведения в оперните театри по цял свят.
В операта се откриват много масонски елементи, мотиви и идеи, тъй като и двамата - Шиканедер и Моцарт, са масони. Царицата на нощта представя иронично-диаболистичния обскурантизъм, докато нейният противник Зарастро символизира върховния суверен, който управлява с грижи и мъдрост. В края той господства над тъмнината. А тъмнината, от своя страна, е представена като стряскаща и ужасяваща, но в същото време красива, мистериозна и обаятелна.
Най-известните части от операта са дуетът на Папагено и Папагена и арията на Царицата на нощта за колоратурен сопран, която намира място и в Златната плоча на Вояджър.
Бележки
- ↑ Това е театърът на Шиканедер, известен още като Фрайхаус театър (Freihaustheater).
|