Катарство: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание

Линейно

Версия от 23:54, 10 март 2013

Катарството (Шаблон:Lang-el, чисти) е религиозно течение, възникнало в средата на 10 век и разпознато от римокатолическата църква като еретическо. То е разпространено в цяла Западна Европа, но центърът му е в Лангедок, днес в Южна Франция. Името на катарите най-вероятно идва от гръцки (катарос, "чистите"). Катарите са наричани също и албигойци. Това име се появява в края на 12 век и идва от наименованието на град Алби, античната Albiga. В историческите трудове често катарите, подобно на абогийците, са разглеждани като названия на богомилските общности в западна Европа.

Учение

Характеризира се като дуалистично, гностическо учение, изхождащо от богомилството, в основата на което стои виждането, че целия материален свят, включително човека, е творение на дявола. В резултат се отхвърля всичко материално - не само в религиозно, но и в социално отношение - държавата, клетвата, труда, военната служба, семейството, раждането и отглеждането на деца.

Учението на катарите през погледа на Бонакурс

Бонакурс казва, че според катарите дяволът е създал Адам от кал и затворил в него чрез висша сила ангел на светлината. Създал и Ева. От брака им се родил Каин, а от неговата кръв били създадени кучетата и затова били верни на хората. Според тях всичко, което е създадено във въздуха, във водата и на земята, е дело на дявола, вкл. хората и другите създания и неодушевени предмети. Христос не е имал, според тях, плът. Не е ял, нито е пил, а само така е изглеждало. Не вярват, че тялото му е възкръснало, нито, че е прието на небето. Не приемат и че Синът е равен на Отца. Смятат, че чрез освещаването с вода по никакъв начин не може да се приеме Светият дух. Не вярват, че някаква видима материя (визирайки хляба от причастието) може да се превърне в тялото Христово. Смятат, че Слънцето е самият дявол, а луната е Ева. ^[1]

Учението на катарите според Евервин Щайнфелдски

След едно изгаряне на катари Евервин Щайнфелдски описва тяхната ерес, силно впечатлен от тях. Основното, на което набляга, е тяхното виждане, че само те следват стъпките на Христос и са против притежаването на всякакви материални блага. Обвиняват и монасите, че макар да живеят в манастири, пак притежават нещо, макар и не лично тяхно. ^[2]

Бележки

↑ Бонакурс. "Животът на еретиците"
↑ Евервин Щахнфелдски. "Учението на катарите"

Christine Woehl. 'Volo vincere cum meis vel occumbere cum eisdem': Studien zu Simon von Montfort und seinen nordfranzosischen Gefolgsleuten wahrend des Albigenser-Kreuzzugs (1209 bis 1218). Frankfurt am Main, 2001.
Жан Блум. Тайното учение на катарите. С., Мириам, 2002.
Sophy Burnham. The Treasure of Montsegur: A Novel of the Cathars. San Francisco, 2002.
Фернан Ниел. Албигойци и катари. С., 2003 (Знаем ли.., 26).
Jorg Oberste. Der 'Kreuzzug' gegen die Albigenser: Ketzerei und Machtpolitk im Mittelalter. Darmstadt, 2003.
Claire Taylor. Heresy in Medieval France: Dualism in Aquitaine and the Agenais,1000-1249. Woodbridge, 2005 (Royal Historical Society Studies in History New Series).
Elaine Graham-Leigh. The Southern French Nobility and the Albigensian Crusade. Woodbridge, 2005.
Жан Блум, Рьоне Нели. Последните еретици. Тайното учение на катарите — философия, легенди, апокрифи. С., 2005.
Graham-Leigh, Elaine. The Southern French Nobility and the Albigensian Crusade. Woodbridge, 2005.
Bernard Gui, The Inquisitor's Guide: A Medieval Manual on Heretics. Translated and edited by Janet Shirley. Welwyn Garden City, 2006.
John Hine Mundy. Studies in the Ecclesiastical and Social History of Toulouse in the Age of the Cathars. Aldershot, 2006 (Church, Faith and Culture in the Medieval West).
Симеон Хаджикосев. Светът на трубадурите. С., 2007.
Ото Ран. Кръстоносният поход срещу Граала. История на Албигойците. С., 2007.

Вижте още

Шаблон:Link FA

Външни източници

„Храмът на осмицата” и Богомилите - Катари

[1] Бонакурс. "Животът на еретиците"

[2] Евервин Щахнфелдски. "Учението на катарите"

[1]

[2]

@@ Ред 2: / Ред 2: @@
 '''Катарството''' ({{lang-el|καθαροί}}, ''чисти'') е [[религия|религиозно]] течение, възникнало в средата на [[10 век]] и разпознато от [[католицизъм|римокатолическата]] църква като [[ерес|еретическо]]. То е разпространено в цяла [[Западна Европа]], но центърът му е в [[Лангедок]], днес в Южна [[Франция]]. Името на катарите най-вероятно идва от [[гръцки език|гръцки]] (''катарос'', "чистите"). Катарите са наричани също и '''албигойци'''. Това име се появява в края на [[12 век]] и идва от наименованието на град [[Алби]], античната ''Albiga''.
+В историческите трудове често катарите, подобно на абогийците, са разглеждани като названия на [[богомилство|богомилските]] общности в западна Европа.
 ==Учение==
+Характеризира се като  [[дуализъм|дуалистично]], [[гностицизъм|гностическо]] учение, изхождащо от [[богомилство|богомилството]], в основата на което стои виждането, че целия материален свят, включително човека, е творение на дявола. В резултат се отхвърля всичко материално - не само в религиозно, но и в социално отношение - [[държава]]та, [[клетва]]та, труда,  [[военна служба|военната служба]], [[семейство]]то, раждането и отглеждането на [[деца]].
-Вместо "вяра", приета от авторитет, катарите държат на прякото и личностно познание ([[гносис]]), на придобитото без посредници религиозно или мистично изживяване, достъпно само за избраници (perfecti).
-Според тях от вечност се води война между два непримирими принципа&nbsp;— светлината и тъмнината, [[дух]]а и [[материя]]та, доброто и злото. Катарите приемат основната идея на [[гностицизъм|гностицизма]] за [[дуализъм]] и вярата в  [[прераждане]], която идва от [[индуизъм|индуизма]] през [[манихейство]]то и [[богомилство]]то.  Тъй като за тях материята и всичко, свързано с нея, е сътворено от зла сила, те отричат [[Църква]]та и [[духовенство]]то като посредник между човека и [[Бог]]a. Според тях целта на човека на Земята е да се издигне над материята, да се откаже от всичко, свързано с принципа на силата, и по този начин да постигне сливане с принципа на любовта.
-В очите на [[Римокатолическа църква|Римокатолическата църква]] катарите представляват [[ерес]], която отхвърля основния [[догмат]] на [[християнство]]то - [[изкупление]]то на хората чрез [[разпятие]]то на [[Исус Христос|Иисус]]. Катарството не приема църковната [[йерархия]], [[богослужение]]то, [[Тайнство|тайнствата]], [[кръст]]а, [[икона|иконите]], [[мощи]]те. Най-крайните катарски учения отхвърлят [[държава]]та, [[клетва]]та, [[военна служба|военната служба]], [[семейство]]то, раждането и отглеждането на [[деца]].
 ==Учението на катарите през погледа на Бонакурс==