Московски държавен институт по международни отношения: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Ред 1: Ред 1:
[[Файл:MGIMO-University-main building.jpg|мини|Главният вход на МГИМО]]
[[Файл:Mgimo backyard.jpg|мини|Задният двор с повечето сгради]]

'''Московският държавен институт по международни отношения (университет)''' ({{lang-ru|Московский государственный институт международных отношений (университет)}}), известен и като '''МГИМО''', e сред[http://www.netpolitics.ru/about.php?doc_id=175] най-престижните висши училища на [[Русия]].
'''Московският държавен институт по международни отношения (университет)''' ({{lang-ru|Московский государственный институт международных отношений (университет)}}), известен и като '''МГИМО''', e сред[http://www.netpolitics.ru/about.php?doc_id=175] най-престижните висши училища на [[Русия]].



Версия от 17:28, 11 септември 2013

Главният вход на МГИМО
Задният двор с повечето сгради

Московският държавен институт по международни отношения (университет) (Шаблон:Lang-ru), известен и като МГИМО, e сред[1] най-престижните висши училища на Русия.

Университетът е създаден през 1943 г. като Факултет по международни отношения на Московския държавен университет „Ломоносов“, а през 1944 г. се отделя в самостоятелно висше училище под името Московски държавен институт по международни отношения. Това е университетът с най-много изучавани езици в света - над 60.

Учебната структура включва 8 факултета и 4 института. Университетът разполага с богата библиотека, спортен комплекс с плувен басейн, отделна конферентно-концертна зала, 3 общежития. МГИМО са завършили над 30 хил. випускници, включително повече от 4 хил. чужденци. В момента в него се обучават над 5 хил. души.

От 1951 г. там се обучават и български граждани, което е породено от острата нужда в България по онова време от повече квалифицирани кадри за международната сфера. Постепенно, и особено след откриването от началото на 1970-те год. на международни специалности в сегашния УНСС, се налага тенденцията в този университет да се изпращат българи предимно заради предлаганите специализации (по страни или области) и редки езици (не само европейски, но и много азиатски - като арабски, китайски, японски, и дори африкански - суахили).

Досега повече от 660 български граждани са завършили пълния 5-годишен курс на обучение със специалности предимно „Международни отношения“, „Международни икономически отношения“ и Международно право. В университета са подготвили и защитили дисертация над 50 доктори и доктори на науките от България, десетки българи успешно са завършили второ висше образование, новите 2-годишни магистърски програми, курсове за специализация.

Българските випускници на университета обикновено работят в международната сфера. Редица от тях достигат високо обществено положение с професионална кариера (например като посланици) и дори в управлението на страната, постигайки с това изключително висок процент на видни личности измежду малобройната им група. Сред тях са: президент на републиката, 2 министър-председатели, общо 5 министри на външните работи, общо 3 министри на търговията, министър на отбраната, министър на леката промишленост, редица заместник-министри, директори на правителствени агенции, банки, крупни компании, много посланици, търговски представители на страната, университетски преподаватели и други. Поради високата им степен на подготовка, владеене на поне 2 чужди езика след 1989 г. все по-голяма част от тях са привличани на работа в бизнеса и в чужбина.

По междуправителствена спогодба между Русия и България МГИМО приема годишно по 3 български граждани, които са освободени от учебна такса в размер на 7 - 10 хил. щ.дол. годишно и имат право на стипендия в размер на 600 рубли месечно. Конкурсът за тези 3 места се провежда от българското Министерство на образованието.

Външни препратки