Иван Козарев (комунист): Разлика между версии
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
| Ред 11: | Ред 11: | ||
| починал-място= [[Добринище|Добринища]], [[България]] |
| починал-място= [[Добринище|Добринища]], [[България]] |
||
}} |
}} |
||
'''Иван Йорданов Козарев |
'''Иван Йорданов Козарев''' с псевдоним '''Балкан''' е деец на [[Вътрешна македонска революционна организация (обединена)|ВМРО (обединена)]] и [[БРП (к)]]. Участник в Съпротивителното движение по време на [[Втора световна война|Втората световна война]]. Смятан е за първия партизанин в България. Командир на чета от [[Партизански отряд „Никола Парапунов“|Партизанския отряд „Никола Парапунов“]]. |
||
== Биография == |
== Биография == |
||
Иван Козарев е роден през януари 1901 г. в |
Иван Козарев е роден през януари 1901 г. в село Добринища. Завършва прогимназия в родното си село. Член на [[БКП]]. Участва в [[Септемврийско въстание|Септемврийското въстание]] от 1923 г. в Разложкия край. След създаването на ВМРО (обединена) през 1925 г. става неин член. Заради тази си дейност многократно е арестуван. През 1935 г. вследствие на предателство, попада в затвора, където лежи до 1938 г. През февруари 1941 г. минава в нелегалност. |
||
На 27 юни 1941 г. край построеният от него рибарник в |
На 27 юни 1941 г. край построеният от него рибарник в местността Струго над Добринище, при опит да бъде заловен от група полицаи, Козарев убива двама от тях и става нелегален. Това става четири дни след началото на войната Германия срещу Съветския съюз и два дни след поетия от [[БРП (к)]] курс на въоръжена борба. |
||
На 26 юли 1941 г., заедно с [[Никола Парапунов]] създава в околностите на [[Разлог]] първата партизанска чета в |
На 26 юли 1941 г., заедно с [[Никола Парапунов]] създава в околностите на [[Разлог]] първата партизанска чета в България. Приема партизанско име Балкан. {{факт|Прочува се като отличен стрелец.}} {{факт|Умее да запазва хладнокръвие и проявява съобразителност в напрегнати ситуации, което го прославя из Разложкия край като страшилище за полицията и жандармерията.}} Командир на чета от Партизанския отряд „Никола Парапунов“. |
||
Загива |
Загива през нощта на 31 март срещу 1 април 1944 г. близо до Добринища от куршум на близкия му приятел и верен ятак Александър Пицин от Банско.<ref>Николова В., Куманов М., Кратък исторически справочник. България, ДИ Народна просвета, София, 1983, стр. 270-271.</ref> |
||
== |
== Бележки == |
||
<references /> |
<references /> |
||
* Николова В., Куманов М., Кратък исторически справочник. България, ДИ " Народна просвета ", С., 1983, с.270-271 |
|||
{{Портал Македония}} |
{{Портал Македония}} |
||
Версия от 21:07, 10 ноември 2013
Тази статия е за партизанина. За просветния деец вижте Иван Козарев (просветен деец).
| Иван Козарев | |
| деец на БКП | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | |
| Погребан | Добринище, Република България |
Иван Йорданов Козарев с псевдоним Балкан е деец на ВМРО (обединена) и БРП (к). Участник в Съпротивителното движение по време на Втората световна война. Смятан е за първия партизанин в България. Командир на чета от Партизанския отряд „Никола Парапунов“.
Биография
Иван Козарев е роден през януари 1901 г. в село Добринища. Завършва прогимназия в родното си село. Член на БКП. Участва в Септемврийското въстание от 1923 г. в Разложкия край. След създаването на ВМРО (обединена) през 1925 г. става неин член. Заради тази си дейност многократно е арестуван. През 1935 г. вследствие на предателство, попада в затвора, където лежи до 1938 г. През февруари 1941 г. минава в нелегалност.
На 27 юни 1941 г. край построеният от него рибарник в местността Струго над Добринище, при опит да бъде заловен от група полицаи, Козарев убива двама от тях и става нелегален. Това става четири дни след началото на войната Германия срещу Съветския съюз и два дни след поетия от БРП (к) курс на въоръжена борба.
На 26 юли 1941 г., заедно с Никола Парапунов създава в околностите на Разлог първата партизанска чета в България. Приема партизанско име Балкан. Прочува се като отличен стрелец.[източник?] Умее да запазва хладнокръвие и проявява съобразителност в напрегнати ситуации, което го прославя из Разложкия край като страшилище за полицията и жандармерията.[източник?] Командир на чета от Партизанския отряд „Никола Парапунов“.
Загива през нощта на 31 март срещу 1 април 1944 г. близо до Добринища от куршум на близкия му приятел и верен ятак Александър Пицин от Банско.[1]
Бележки
- ↑ Николова В., Куманов М., Кратък исторически справочник. България, ДИ Народна просвета, София, 1983, стр. 270-271.
