Океан (митология): Разлика между версии
Velo Vrbata (беседа | приноси) м →Вижте също: Нищо общо с обектът на статията |
|||
Ред 23: | Ред 23: | ||
== Вижте също == |
== Вижте също == |
||
*[[Родословно дърво на гръцки богове]] |
*[[Родословно дърво на гръцки богове]] |
||
*[[Океаниди]] |
*[[Океаниди]] – Списък на някои от децата на Океан и [[Тетия]]<br /> |
||
* [http://www.ifrvarna.com/uploads/files/Okeanologia.pdf Пейчев В., Д. Димитров. 2012. Океанология. Варна. Изд. Онгъл. ISBN 978-954-8279-82-6. 476 с.] |
|||
{{Commonscat|Oceanus}} |
{{Commonscat|Oceanus}} |
||
Версия от 11:10, 5 март 2014
Океан в древногръцката митология е титан от първото поколение. Океан, или Okeanos е най-големият от дванадесетте титани,. Той олицетворява безкрайната, дълбока и най-древна река, опасваща земята. На Запад тя бележи границата между света на живите и мъртвите. Тази река е началото на всички други реки, потоци и морски течения. От нея тръгват и към нея се спускат Слънцето, Луната и звездите. Син е на Уран и Гея. Брат и съпруг е на титанидата Тетида, от която има 3 хиляди дъщери — океанидите и също толкова синове — речните потоци. Океан е известен със своята миролюбовост и доброта. Напразно се опитва да помири Прометей и Зевс. Според митовете той не участва в битките на титаните срещу Зевс. Взема страната на новите богове и така запазва властта си и доверието на Олимпийците. Океан и Тетида живеят в своя подземен дворец и не се месят в делата на другите богове.
Образът на Океан в изобразителното изкуство
В елинистичната и римската мозайка Океан често е изобразяван с тялото на мускулест мъж с дълга брада и рога, които често приличат на щипките на рак и с тяло на змия). В римски мозайки, като например тази от музея Бардо в Тунис той може да носи кормилното гребло и е изобразен в морска колесица (лодка, теглена от фантастични коне). В течение на време рогата и опашката се премахват от образа му и вече в барока се изобразява само с тяло на мускулест мъж с брада. Често се появява в бароковите фонтани, където е заобиколен от други фантастични морски създания (Пример - Статуята на бог Океан, във Фонтана ди Треви , Рим в дясно ).
Митология
Океанос е водно божество с необичайно интересен произход на своето име. Той бил титан от първото поколение богове, което било свалено от власт в борбата с олимпейските божества. В гръцката митология река Океан била фантастичната представа за световния океан у древния човек, който опасвал в кръг земята около екватора докрая на света и събирал водите на всички потоци и влагата на облаците. Персонификацията на световния океан е в лицето на бога титан Океан. За огромна изненада думата “океан” няма гръцки произход, което е в унисон със старото и низверганато поколение от богове-титани, в това число и божеството Океан. Това е от важно значение, тъй като преди идването на елинските племена титаните били боговете на местното население, които гърците отхвърлили. Титаните били наказани и пазени от сторъките великани хекатонхейри в най-мрачните части на подземното царство.
Древногръцки богове | |
---|---|
Изначални богове | |
Олимпийски богове | |
Морски божества | |
Хтонични божества | |
Други богове | |
Титани | |
Дванадесетте титани: | |
Океан и Тетида, | |
Хиперион и Тея, | |
Койос и Феба, | |
Кронос и Рея, | |
Мнемозина, Темида, | |
Криос, Япет | |
Синове на Япет: | |
Атлас, Прометей, | |
Епиметей, Менетей |
Произход
Думата океанос има изцяло индоевропейски произход. В буквален превод се превежда като "вода в кръг". Точно такава била и древната представа за реката Океан като "река, обгръщаща в кръг земята". Индоевропейския произход закономерно се асоциира с местното индоевропейско население на Балканите с тракийски етническа принадлежност. Първата представа за семантичното съдържание на думата океан е дадена от Омир, според който океана е световен поток (река), обхващат от всички страни кръглата земя.
Вижте също
- Родословно дърво на гръцки богове
- Океаниди – Списък на някои от децата на Океан и Тетия