Марк II Ксилокарав: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
мРедакция без резюме
Ред 12: Ред 12:


== Биография ==
== Биография ==
Марк Ксилокарав бил [[константинопол]]ски гръκ. След завладяването на града от османците в 1453 година, той, баща му и брат му забягнали на [[Крит]].<ref>Α. Παπαδόπουλος-Κεραμεύς, Μάρκος Ξυλοκαράβης. – Византийский временник, 10, 1903, 403-405.</ref> Там Марк, вече монах, се изявил като яростен противник на [[уния]]та със [[Римокатолическа църква|Западната църква]], заради което [[Венецианска република|венецианските]] власти го прогонили от острова. Около 1464 г. той бил избран за митрополит на [[Одрин]]. Една безименна летописна бележка на гръцки език разказва, че този учен и „предостоен по възгледи, дела и думи" владика отказал да съслужи със смятания за униат [[Никомидия|никомидийски]] митрополит Макарий и бил низвергнат от [[Вселенски патриарх|вселенския патриарх]] Симеон. „А господин Марк наскърбен дава на султана 1500 флорина, става патриарх и прогонва Симеон. Цариградчани обаче не го приемат, защото е заел престола с подкуп и преврат, отведнъж събират 2000 флорина, дават ги на султана и прогонват Марк като нарушител. Той пък, бидейки красноречив, прави поклон на султана, който му дава [[Охридска архиепископия|Охридската църква]]."<ref>V. Laurent, Les premiers patriarches de Constantinople sous la domination turque (1454-1476). – Revue des études byzantines, 26, 1968, [http://www.persee.fr/web/revues/home/prescript/article/rebyz_0766-5598_1968_num_26_1_1407 233-234].</ref> Според летописната бележка на дяк Димитър от [[Кратово]] последното станало през 1466 г.<ref>Б. Христова, Д. Караджова, Е. Узунова. Бележки на българските книжовници Х-ХVIII век. Т.1. С., 2003, № 127.</ref>
Марк Ксилокарав бил [[константинопол]]ски гръκ. След завладяването на града от османците в 1453 година, той, баща му и брат му забягнали на [[Крит]].<ref>Α. Παπαδόπουλος-Κεραμεύς, Μάρκος Ξυλοκαράβης. – Византийский временник, 10, 1903, 403-405.</ref> Там Марк, вече монах, се изявил като яростен противник на [[уния]]та със [[Римокатолическа църква|Западната църква]], заради което [[Венецианска република|венецианските]] власти го прогонили от острова. Около 1464 г. той бил избран за [[Одринска епархия|митрополит на Одрин]]. Една безименна летописна бележка на гръцки език разказва, че този учен и „предостоен по възгледи, дела и думи" владика отказал да съслужи със смятания за униат [[Никомидия|никомидийски]] митрополит Макарий и бил низвергнат от [[Вселенски патриарх|вселенския патриарх]] Симеон. „А господин Марк наскърбен дава на султана 1500 флорина, става патриарх и прогонва Симеон. Цариградчани обаче не го приемат, защото е заел престола с подкуп и преврат, отведнъж събират 2000 флорина, дават ги на султана и прогонват Марк като нарушител. Той пък, бидейки красноречив, прави поклон на султана, който му дава [[Охридска архиепископия|Охридската църква]]."<ref>V. Laurent, Les premiers patriarches de Constantinople sous la domination turque (1454-1476). – Revue des études byzantines, 26, 1968, [http://www.persee.fr/web/revues/home/prescript/article/rebyz_0766-5598_1968_num_26_1_1407 233-234].</ref> Според летописната бележка на дяк Димитър от [[Кратово]] последното станало през 1466 г.<ref>Б. Христова, Д. Караджова, Е. Узунова. Бележки на българските книжовници Х-ХVIII век. Т.1. С., 2003, № 127.</ref>


Издадено от Марк в Цариград патриаршеско окръжно писмо датира от юни 1466 г.<ref>V. Laurent, Les premiers patriarches de Constantinople sous la domination turque (1454-1476). – Revue des études byzantines, 26, 1968, [http://www.persee.fr/web/revues/home/prescript/article/rebyz_0766-5598_1968_num_26_1_1407 254].</ref> „След като изкара малко време на престола, сред клира тръгнаха немалко упреци [срещу него] – понеже не го обичаха", разказва гръцко „Летописно изложение" от 1517 г.<ref>S. Lampros, Ecthesis Chronica and Chronicon Athenarum. London, 1902, [https://archive.org/stream/ecthesischronic00lampgoog#page/n49/mode/2up 28].</ref> След Марк вселенски патриарх става [[Дионисий I|Дионисий]], който налага съборно проклятие на своя предходник (15.01.1467).<ref>L. Petit, Déposition du patriarche Marc Xylocaravi. – Revue de l'Orient chrétien, 8, 1903, [https://archive.org/stream/revuedelorientc07unkngoog#page/n149/mode/2up 144-149].</ref> Дионисий обаче не угодил на гръцките първенци. „Марк отново е повикан за патриарх, а Дионисий – прогонен. Но Симеон дава на султана 3000 флорина и прогонва Марк. И Марк умря."<ref>V. Laurent, Les premiers patriarches de Constantinople sous la domination turque (1454-1476). – Revue des études byzantines, 26, 1968, [http://www.persee.fr/web/revues/home/prescript/article/rebyz_0766-5598_1968_num_26_1_1407 234-235].</ref> Точната година на смъртта му не се знае.
Издадено от Марк в Цариград патриаршеско окръжно писмо датира от юни 1466 г.<ref>V. Laurent, Les premiers patriarches de Constantinople sous la domination turque (1454-1476). – Revue des études byzantines, 26, 1968, [http://www.persee.fr/web/revues/home/prescript/article/rebyz_0766-5598_1968_num_26_1_1407 254].</ref> „След като изкара малко време на престола, сред клира тръгнаха немалко упреци [срещу него] – понеже не го обичаха", разказва гръцко „Летописно изложение" от 1517 г.<ref>S. Lampros, Ecthesis Chronica and Chronicon Athenarum. London, 1902, [https://archive.org/stream/ecthesischronic00lampgoog#page/n49/mode/2up 28].</ref> След Марк вселенски патриарх става [[Дионисий I|Дионисий]], който налага съборно проклятие на своя предходник (15.01.1467).<ref>L. Petit, Déposition du patriarche Marc Xylocaravi. – Revue de l'Orient chrétien, 8, 1903, [https://archive.org/stream/revuedelorientc07unkngoog#page/n149/mode/2up 144-149].</ref> Дионисий обаче не угодил на гръцките първенци. „Марк отново е повикан за патриарх, а Дионисий – прогонен. Но Симеон дава на султана 3000 флорина и прогонва Марк. И Марк умря."<ref>V. Laurent, Les premiers patriarches de Constantinople sous la domination turque (1454-1476). – Revue des études byzantines, 26, 1968, [http://www.persee.fr/web/revues/home/prescript/article/rebyz_0766-5598_1968_num_26_1_1407 234-235].</ref> Точната година на смъртта му не се знае.

Версия от 12:51, 15 август 2014

Марк Ксилокарав
византийски духовник
Роден
?
Починал
след 1467

Марк Ксилокарав (Шаблон:Lang-el) е византийски духовник – константинополски патриарх и охридски архиепископ от 1466 до към 1467 г.

Биография

Марк Ксилокарав бил константинополски гръκ. След завладяването на града от османците в 1453 година, той, баща му и брат му забягнали на Крит.[1] Там Марк, вече монах, се изявил като яростен противник на унията със Западната църква, заради което венецианските власти го прогонили от острова. Около 1464 г. той бил избран за митрополит на Одрин. Една безименна летописна бележка на гръцки език разказва, че този учен и „предостоен по възгледи, дела и думи" владика отказал да съслужи със смятания за униат никомидийски митрополит Макарий и бил низвергнат от вселенския патриарх Симеон. „А господин Марк наскърбен дава на султана 1500 флорина, става патриарх и прогонва Симеон. Цариградчани обаче не го приемат, защото е заел престола с подкуп и преврат, отведнъж събират 2000 флорина, дават ги на султана и прогонват Марк като нарушител. Той пък, бидейки красноречив, прави поклон на султана, който му дава Охридската църква."[2] Според летописната бележка на дяк Димитър от Кратово последното станало през 1466 г.[3]

Издадено от Марк в Цариград патриаршеско окръжно писмо датира от юни 1466 г.[4] „След като изкара малко време на престола, сред клира тръгнаха немалко упреци [срещу него] – понеже не го обичаха", разказва гръцко „Летописно изложение" от 1517 г.[5] След Марк вселенски патриарх става Дионисий, който налага съборно проклятие на своя предходник (15.01.1467).[6] Дионисий обаче не угодил на гръцките първенци. „Марк отново е повикан за патриарх, а Дионисий – прогонен. Но Симеон дава на султана 3000 флорина и прогонва Марк. И Марк умря."[7] Точната година на смъртта му не се знае.

Изследвания

Бележки

  1. ↑ Α. Παπαδόπουλος-Κεραμεύς, Μάρκος Ξυλοκαράβης. – Византийский временник, 10, 1903, 403-405.
  2. ↑ V. Laurent, Les premiers patriarches de Constantinople sous la domination turque (1454-1476). – Revue des études byzantines, 26, 1968, 233-234.
  3. ↑ Б. Христова, Д. Караджова, Е. Узунова. Бележки на българските книжовници Х-ХVIII век. Т.1. С., 2003, № 127.
  4. ↑ V. Laurent, Les premiers patriarches de Constantinople sous la domination turque (1454-1476). – Revue des études byzantines, 26, 1968, 254.
  5. ↑ S. Lampros, Ecthesis Chronica and Chronicon Athenarum. London, 1902, 28.
  6. ↑ L. Petit, Déposition du patriarche Marc Xylocaravi. – Revue de l'Orient chrétien, 8, 1903, 144-149.
  7. ↑ V. Laurent, Les premiers patriarches de Constantinople sous la domination turque (1454-1476). – Revue des études byzantines, 26, 1968, 234-235.
? → одрински митрополит (? – ?) → ?
Йоасаф I Кока → вселенски патриарх (1466) → Симеон I
Доротей → охридски архиепископ (1466- ?) → ?
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Марк_II_Ксилокарав&oldid=6250220“.