Вакъф: Разлика между версии
Ред 9: | Ред 9: | ||
В съвременния турски език ''вакъф'' означава ''благотворителна фондация''. Мюсюлманската институция, която се грижи за ислямските светини на [[Храмов хълм|Харам ал Шариф]] в [[Йерусалим]], също е известна като ''Вакъфът''. |
В съвременния турски език ''вакъф'' означава ''благотворителна фондация''. Мюсюлманската институция, която се грижи за ислямските светини на [[Храмов хълм|Харам ал Шариф]] в [[Йерусалим]], също е известна като ''Вакъфът''. |
||
== Вижте също == |
|||
* [[Тимар]] |
|||
* [[Зиамет]] |
|||
* [[Хас]] |
|||
== Външни препратки == |
== Външни препратки == |
Версия от 01:58, 21 март 2015
- Тази статия е за вида имот в Османската империя. За селото в Република Македония вижте Вакуф.
Вакъф (Шаблон:Lang-tr - вакъ̀ф, Шаблон:Lang-ar - уа̀каф) или ваку̀ф (под руско влияние), в Османската империя и други ислямски страни е недвижим имот или движимо имущество, предадено от държавата или отделно лице за религиозни или благотворителни цели.
Доходът от вакъфа отива за издръжка на мюсюлманско религиозен обект - например джамия, или друг обществен обект - например мост, безистен, медресе, имарет, чешма, часовникова кула, кервансарай, пазар.
Вакъфите са неотчуждаеми по мюсюлманското право - шериата. Затова мюлковете често са превръщани от собствениците им във вакъфи чрез специално завещание - вакъфнаме, което определя каква част от доходите отиват за управителите и какво остава за издържаната институция.
В редица мюсюлмански страни и днес съществуват министерства на вакъфите или учреждения на по-ниско ниво в структурата на изпълнителната власт, които управляват тези обществени обекти и доходите от тях.
В съвременния турски език вакъф означава благотворителна фондация. Мюсюлманската институция, която се грижи за ислямските светини на Харам ал Шариф в Йерусалим, също е известна като Вакъфът.
Вижте също
Външни препратки
- Вакъфна грамота на Хани Хатун, внучка на султан Мехмед II (на руски език)
- Вакъфна грамота на султан Мурад I (на руски език)
Източници
- Енциклопедия България, том 1, Издателство на БАН, София, 1978